Двама мъже се заеха да вдъхнат нов живот на запустялата хижа „Триглав“ и мястото, на което е изградена – точно в подножието на връх Триглав (2276 м) и над х. „Русалка“ в Русалийския проход.
Един от основните маршрути до хижа „Триглав“ е с начална точка балканското село Тъжа. По маркираната пътека с умерен ход ще стигнете за около три часа и половина, има вариант да ползвате и коларски път, който е дълъг 17 километра. Близо до хижата се намират някои от най-красивите планински водопади в страната като Кадемлийското пръскало (на около 45 мин) със своите 72 метра и Бабското пръскало (на около 30 мин), което е високо 54 м. На два часа път от хижа „Триглав“ са х. „Тъжа“ и „Мандрата“. Заслон Голям Кадемлия е на около 4 часа.
Въоръжени с много търпение, усилена всекидневна работа и много, ама много любов по планината тези модерни млади хора са готови да облагородят поредното място от красивата ни родина. Захвърлили града, удобствата и лукса Антон Тодоров и Радостин Идеалов са новите домакини на хижата. Тя е разположена на 1400 м надморска височина в подножието на връх Голям Кадемлия (2276 м) в местността Голяма Равна. Първата им обща мечта да са хижари вече е сбъдната, а втората – да построят малка планинска конюшня, вече е оформена в главите им, но им трябват средства. Тони язди и е възпитаник, джигит на прабългарската школа „Бага-Тур“. А Радо е от българите, откърмени със старите семейни ценности и казва, че конят е верен другар на чийто гръб можеш да пребродиш и най-тъмните дебри в горите. Двамата се запознават по време на работа в София и оттогава са неразделни приятели.
Как се реши да станеш хижар? За жалост много хора са заслепени от консуматорското ни съществуване и според мен са се отдалечили от важните аспекти на живота. Яд ме е, че сегашното ни общество си е създало фалшиви, чисто материални ценности и им робува. Животът е простичък – не ти трябва много, за да си щастлив. Живея на принципа „Води тих живот и твори с ръцете си.“ Работил съм дълги години на много места – в мебелен цех, продавал съм книги, бил съм на палуба, последно работих за голяма и успешна корпорация, но животът в града ме потиска. Не е за мен. От малък съм закърмен с дивото и гората. Занимавам се активно с бушкрафт, което накратко е излизане за дълго в дивото с минимална, почти никаква екипировка. Когато благодарение на Георги от хижа „Мазалат“ се появи възможността да поемем стопанисването на х. „Триглав“, не ми отне много време за решение. Още щом видях хергелето с полудивите коне около хижата се почувствах у дома си. Какво му трябва на човек: прекрасна гледка към Балкана, стадо коне и въздух. Тези коне са истински приятели.
Откъде е любовта ти към конете? По-голямата част от детството ми е преминала в трънското село Парамун – оттам тръгва любовта ми към конете. Иначе съм роден в София. Дядо ми отглеждаше много животни, но любимци ми бяха един кон и два катъра, които възсядах във всяка свободна минута.
Мечтаеш за коне, които да са другари в живота на хижата? Да, искам да имаме коне и се надявам скоро това да стане. Вероятно малка конюшня с няколко бокса, стига обстоятелствата да го позволят. Не знам дали ще ги използвам за туризъм. За мен конят е част от семейството и да го карам да вози непознати хора е некоректно спрямо него. Аз яздя любителски, сред природата, разчитайки на коня, на чийто гръб съм.
Успял си да се сприятелиш с жребеца от стадото с коне над хижата? Да, доста интересно приятелство. В началото постоянно се нахвърляше настървено към мен, дръзнех ли да се доближа. Не го виня, повечето кобили са окончени или бременни и той си пази стадото. Чувах от местните разни истории, че дори се е борил с мечка, за да ги защити. Лека-полека обаче този водач и пазач на хергелето ме допусна до стадото, макар че още ме поглежда подозрително, когато прекрача границата.
Радо, а ти общуваш ли с конете наоколо? Когато бях сам в хижата, най-хубавото нещо бяха откраднатите мигове за почивка. Заставах на поляната покрай конете. Гледах как пасат, слушах птичите песни и се чувствах в мир с природата и със себе си. Доста често идва и собственикът на табуна – бай Кирчо, и разговаряме надълго и нашироко за конете. От него научих, че повечето са от породата Каракачански кон, както и интересни случки от живота в стадото. Моята любима порода коне си остава Фризийската. Но тук за в бъдеще ще си вземем каракачански коне. Ще бъдат коне, родени и отглеждани в естествената им среда. Природата около хижата има всички дадености ние и конете да съжителстваме.
Обявен си от планинарското списание „ 360“ за „НЕчовек на 2014 година“. Би ли разяснил? Обичам да правя щуротии. Забелязах, че не всеки е готов да се откъсне от своите предразсъдъци, да спре да обръща внимание на чуждите мнения и просто да живее истински. За мен животът е емоция. Екстремен съм и обичам адреналина. Всичко, което правя ми носи положителна емоция и това ме кара да чувствам, че живея истински, а не просто да съществувам. Автомобилите и моторите също са ми страст. Инженер съм по професия. Всички тези умения и познания ми помагат в живота тук в планината, но усещането да съм на коня е незабравимо. Затова искам да притежавам кон и в най-скоро време със съдружника ми Радо сме решили тази обща мечта да се осъществи.
Как избра да бъдеш хижар? Решението го взех за няколко минути. Общ приятел, който ни запозна с Радостин сподели, че си търси хижари. И двамата напуснахме работа и се нанесохме в хижата. Преродих се! Мисля, че и мястото и хижата въздъхнаха след като ние поехме грижата за живота наоколо, защото с Балкана се обичаме много отдавна.
Ти си любител фотограф? Тук вероятно ще разгърнеш с пълна сила обектива? Мястото тук е благодат за всеки запален фотограф. Изгреви, залези, щедра природа, коне. Имам публикувани снимки във вашето списание, преди време и по друг повод. А ето, че сега давам интервю за ЕЗДА. Кой би предположил, че ще се срещнем тук и сега. Животът е странно нещо.
„Тук спокойствието унася. Времето спира. Проблемите остават долу ниско в градската главоблъсканица. Тук по-скоро може да мислите и да откриете решението на проблемите, защото планината пречиства, въздухът избистря мисълта, а конете и хората, които ще срещнете са истински“, споделят Тони и Радо, които и в този момент ви очакват с усмивка на хижа „Триглав“.
