Така го нарича Лазар Даков, автор на книгата „Коне, конница и конен спорт”, така са наричали и бойците от Първа българска армия своя командир и пълководец по време на Отечествената война – генерал – Владимир Стойчев. Даков пише, че за тази легенда каквото и да се каже и напише, всичко ще бъде само блед щрих към многостранната му личност и е абсолютно прав.
По думите на неговите съвременници, Стойчев знаел фамилните и малките имена на всички офицери и подофицери, които са служили под неговата команда. Освен това говорел свободно 7 езика, изучавал старогръцки, за да чете в оригинал първия теоретик на ездовото изкуство, древногръцкия философ Ксенофонт. Бил изучил Боше, Плицнер, Сегер, Каприли и др. Възпитаник е на Терезианската военна академия във Виена, бил и български военен аташе в Лондон и Париж. Стойчев е единственият чужденец участвал в Парада на победата в Москва, и днес в старите кинохроники можем да видим как марширува по Червения площад, накривил фуражката си. Съвременниците му разказват, че само той носел фуражката си накривена, по стара кавалерийска привичка. Доброволец е в Балканската война. В същото време силно ненавиждал войната и монархията. Арестуван е заради антипропаганда и излежава тримесечен затвор в арест. Участник е в известния деветнадесетомайски преврат през 1934 г. Той е един от най-активните български състезатели по конен спорт, участвал е в над 200 състезания във всички конни дисциплини по онова време, спечелил е над 150 награди. Остава в историята като единственият ездач, стартирал на една олимпиада с два коня в две различни дисциплини – обездка и всестранна езда. 30 години е член на Международния олимпийски комитет, също така председател на Българския олимпийски комитет и дългогодишен председател на Българската федерация по конен спорт.
На пръв поглед генерал Стойчев е изглеждал суров, затворен човек. Но близки негови приятели твърдят, че е сърдечен, с изключително тънко чувство за хумор, голям джентълмен и ценител на женската красота. Бил голям естет. За разлика от повечето генерали, които почти винаги били доста охранени, Владимир Стойчев до късните си старини е яздел кон и не свалял гълъбовата си генералска парадна униформа. Често елегантно намеквал дори на министър Добри Джуров, че в армията и генералния щаб офицерите до един са дебели и не спортуват.
Генералът е бил забележителен с остроумието си, изискан, представителен, тънък познавач на питиетата, бохем. Съветвал по-младите да правят като него, когато се запознават с жена – да не сграбчват ръката й като дръжка на лопата, да я прихващат с внимателна нежност и да свеждат устните си към нея. Но да не я целуват и оплюнчват с цигарен или лош дъх, а само да я доближават на почтително разстояние. След това бавно да се изправят и с възхищение да я гледат в очите, но изпод вежди. Такъв трябвало да бъде галантният израз на мъжкото благовъзпитание.
„Една от иконите на неотдавнашното ни минало” – така определя ген. Владимир Стойчев писателят и режисьор Станко Михайлов, който е работил заедно със Стойчев през 1972 г. по заснемане на филма „Аспаруховци”, сниман в Лайпциг. Покрай филма се заражда трайно приятелство между двамата. И така след години, в интервю за в-к „Над 55”, режисьорът разказва твърде любопитни истории из живота на генерала.
„Той беше голям кавалер и жените много го харесваха. Излизаше на улицата с ботуши с шпори и привличаше вниманието в тоя си вид. Така се разхождаше, макар винаги да имаше кола на разположение. Оттам тръгва и оная история, когато дама с шапка с перо с насмешка го попитала защо ботушите му са с шпори, като не язди кон, а той й отвърнал: „Да не би вие, като имате перо, да снасяте яйца?!”
Когато веднъж му се оплакали, че в цялото софийско село Враждебна, където е конната му база, е пропищяло от неговите момчета, понеже не прощавали на нито една мома, че вършат глупости, генералът най-спокойно отговаря: „На тия глупости ние дължим своето съществуване”.
На дипломатически прием в Лондон дама от висшето общество пита лукаво нашия военен аташе Стойчев: „Господин генерал, вярно ли е, че българчетата ги обрязват?“ Генералът спокойно посреща подигравката и отговаря: „Съжалявам, госпожо, информацията ви е погрешна. Обрязват турчетата, а на българчетата просто ги режат, като им оставят 20 сантиметра, колкото да пишкат…“
Това е една от многобройните забавни случки, които се разказват за легендарния ездач. Беше еталон за волеви и физически силен човек. По характер нерядко чепат пред упорството на опонентите и на подчинените си. В дома си имаше една снимка по спортни гащета на младежки години. На нея изглеждаше като древен римски гладиатор. На преклонна възраст сочеше фотографията и казваше: „Още ощастливявам жена си!”
Неслучайно го отзовават като посланик заради компроматни снимки с американка, а някъде се говори дори за две. Когато пристига в София и рапортува пред Георги Димитров, героят от Лайпциг го пита: „Останаха ли доволни?” „Като познавате българо-балканския ми нрав, позволете да доложа, че не позволих да останат недоволни.” Самият генерал никога не е отрекъл или потвърдил тази история. Знаеше, че се носят легенди за неговата мъжественост и неустоим чар. А може и наистина да са искали да го вербуват от ЦРУ по тоя начин? „Мога само да бъда щастлив, че познавах нашия генерал, много научих от него“, разказва писателят Станко Михайлов.
Дълголетието му – той почива на 97 години, според близките му се дължи на желязната дисциплина и на строгия хранителен режим, който цял живот генералът е спазвал. Сам казвал,че подражавал на любимите си коне: сутрин конят не яде, защото знае, че трябва да тича. На обяд хапва, но малко, защото след обяд също ще му се наложи да тича. Енергия трябва. Основната част от храната си поема вечер.
Архив сп. ЕЗДА
