Като стадни животни, конете и магаретата за доброто си съществуване и за да се чувстват сигурни се нуждаят от структурата на групата. Конете обикновено са нещастни, когато живеят самостоятелно. Много хора, които отглеждат кон у дома си нямат желание или не разполагат със средства, за да притежават два. Във фермите, където конете са в изобилие, може да се наложи жребец, кобила или кастрат да бъдат отделени от останалите. Те също ще се чувстват по-добре със спътник, дори да е нетрадиционен. Най-несправедливо, оклеветеното магаре може да се окаже най-подходящият компаньон за вашия кон. Подобно на коня в структурно отношение и винаги готово да играе, магарето е не само идеален спътник, но и няма да натежи на банковата ви сметка.
Такъв е случаят на Джен Грейвъл от щата Вашингтон. Като човек, който цял живот е бил заобиколен от коне, се принуждава да търси спътник за своя кон Рори, който е с труден характер. Той бива отделен от стадото, но според нея и така продължава да тормози останалите коне, дори през оградата. Тя започва да търси идеалният партньор, знаейки, че изборът й не трябва да натежи на бюджета, а това изключва купуването на нов кон. Така тя решава да вземе миниатюрно магаре за падока на Рори. Така тежката задача за смекчаване характера на буйния Рори се пада на Оди – мини магаренце. Джен го взима на изпитание, несигурна за бъдещото взаимодействие между двете животни. По време на първата им среща, магарето ухапва коня, а конят ритва магарето. Но в рамките на един час те преодоляват своите различия. В очите на Рори може да се види как първоначалното учудване се заменя с очарование. След този един час новите приятели стават неразделни.
Най-удачният избор на стопаните
Магаретата са част от рода на еднокопитните животни, възникнали в скалистия и сух климат на Северна Африка. Те са произлезли от африканското диво магаре, за което се смята, че е било опитомено преди около 5000 години. Подобно на своите древни колеги и днешните магарета се използват за пренасяне на товар дори в най-дивите кътчета на планетата. Те са най-важните впрегатни животни в света, казва ветеринарният лекар от щата Масачузетс Стивън Пърди, автор на няколко книги за магаретата.
В Гърция, например, магарета предоставят таксиметрови услуги за туристите, въпреки протестите на групи защитници на животните, които считат тази практиката за злоупотреба с тях. В други страни като Кения и Китай магаретата се считат за деликатес. За повечето хора, обаче, мисълта за ядене на магарета е ужасяваща. В Съединените щати магаретата рядко се използват за работа, необходимостта от товарни животни е заменена от автомобилите. Мулетата, но не и магарета, са тези, които пренасят туристи около Гранд Каньон.
В последното преброяване от Министерството на земеделието на САЩ, проведено през 2012 г., общият броя на мулета, магарета и бурос (малки магарета) достига 292 590 в стопанства и ферми, които продават и развъждат тези животни. Отчита се увеличение с 8782 броя в сравнение от 2007 г. Тази цифра обаче не включва магарета като Оди, които се отглеждат на пансион в конюшни. Елизабет Мур от Ню Мексико – любител на магаретата, притежава уебсайта www.eeebray.com. В него тя споделя, че в света има около 50 милиона магарета, като в Съединените щати са малко под 500 хил.
„Магаретата много по-ефективно усвояват храната си от конете и затова повечето от тях не се нуждаят от зърно“, казва ветеринарният лекар Стивън Пърди. Смята се, че първите магарета, които населяват Северна Америка са дошли с Христофор Колумб. Шест магарета пътували на испанския кораб с доставки, който придружавал изследователя на втората му експедиция до Северна Америка. Около 300 години по-късно Джордж Вашингтон, без да осъзнава, започва да развъжда нова порода – Американски мамут джаксток, след като започва да отглежда магарета подарени му от краля на Испания и френския му приятел маркиз дьо Лафайет.
Магаретата се отглеждат и разпространяват по времето на Вашингтон по същите причини, поради които се отглеждат и днес: те са спокойни, трудолюбиви и в сравнение с конете отглеждането и изхранването им струва по-малко.
Прилики и разлики
Най-очевидната разлика между магаретата и конете са ушите. Обикновено ушите на магаретата са около два пъти по-дълги от тези на конете. Смята се, че дългите уши на магарето са еволюционна адаптация, развила се по същите причини като характерния магарешки рев. При древните магарета понякога се налагало стадото да се разделя, за да търси храна по скалистите склонове и благодарение на ушите и магарешкия рев (който може да бъде чут от близо километър и половина) те успяват да комуникират помежду си на големи разстояния.
Магаретата и конете се различават значително и в краката. Копито на магарето е по-изправено от това на коня. По тази причина магарето изглежда, че ходи на високи токчета. Краката на магарето му позволяват да се движи по-лесно по труден терен. Те преминават без да им мигне окото там където конят най-вероятно ще откаже да премине. Магаретата обикновено не се нуждаят от подкови, но се нуждаят от подстригване на всеки шест до осем седмици, като конете. Други основни грижи, сходни с тези при конете, са редовното обезпаразитяване, годишните прегледи за бяс и прегледите при зъболекаря.
Инат? Не съвсем
Все още често срещано твърдение е, че магарета са големи инати. А те просто са неразбрани. В действителност това, което обикновено се възприема като „магарешки инат”, всъщност може да се окаже добро качество: магаретата предпочитат да премислят нещата, преди да реагират. Когато срещне нещо ново или плашещо, конят ще последва своя древен инстинкт и ще избяга. А магарето е по-вероятно да спре и да откаже да мръдне, докато не прецени ситуацията. То има репутация на „тъпо и упорито”, но всъщност само премисля нещата. Никой не твърди, че то няма да помръдне, но първата му реакция е да се закове на едно място. Трябва да бъдем търпеливи с него. Няма начин да накараме магаре да бърза.
Още едно положително качество на магарето е неговият характер, който го прави отлично терапевтично животно. Магарето може да търпи цял ден да го галят и решат. Също така магаретата са изключително игриви. Борят едно с друго, хапят вратовете си, гонят се около падока, – поведение, което изглежда агресивно, но рядко води до сериозни наранявания. Магаретата са много приемливи спътници за игривите коне. Те играят с всичко и с топки, конуси.
Освен че служи като компаньон за коня, магарето предоставя и друга ценна услуга: то е страхотен пазач, който могат да предотврати нахлуването на хищници като лисици и белки в плевнята. Този инстинкт идва от естествената им неприязън към животни от семейството на кучетата. Ако решите да вземете магаре за вашия кон, специалистите съветват магаретата да са две, защото ако впоследствие отделите коня, ще последва срив в магарето. Те са изключително привързани и отдадени и ще са по-щастливи, ако с тях има и друг представител от техният вид.
