Масажи за коне

Масажът за коне намира приложение в началото на 90-те години на миналия век в САЩ и оттогава набира голяма популярност в цял свят. Все повече обхваща сферата на терапията, прилагана върху конете, без значение дали е за загрявка преди състезание, след ежедневната езда или е рехабилитация след травма. Привържениците на тези масажи не са никак малко и в своя защита изброяват редица положителни ефекти, включително подобряване на движението и намаляване на болката и стреса. Масажът с ръце и акупресурата са една от най-бързо растящите категории терапии, които се прилагат върху коне през последните години.

При масажа на коне се използват ръцете, пръстите и лактите на терапевта, както и други спомагателни масажори. При масажа на меките тъкани целта е да се разхлабят стегнати мускули, стави, сухожилия и съединителната тъкан, да се увеличи притокът на кръв и лимфна активност и да се намали стресът.

Масажът при конете използва много техники, приложими и при човека. Изследванията показват, че масажът влияе благоприятно върху мускулната система както на клетъчно, така и на надмускулно ниво и на всички физиологични системи.

През последните години се извършват най-различни проучвания с участието на коне, с които се правят безопасни опити, с което се проследява поведението им, техните нива на спокойствие и позитивно поведение след масаж. Тези изследвания са типични и от изключителна необходимост за американците.

В България масажите на коне започват с историята на една кобила, която започнала да куца. Положението се влошило и след обстоен преглед от ветеринар и няколко рентгенови снимки станало ясно, че тя има заболяване на краката – кост расте там, където не трябва. Перспективите не били оптимистични.

За 27-годишната Ния и нейния четириног приятел – неразделна част от живота й, това е абсолютно страдание. Ния решила да направи всичко възможно, за да помогне на кобилата.

Ния Дойчинова – Петкова е родена на 26-и септември 1986 г. С коне и езда се занимава от 12-годишна. Като състезател прави първите си стъпки в дисциплината обездка. След като завършва Софийската математическа гимназия страстта й към конете и конния спорт профилират избора й за висше образование в тази посока. „Обучението, което се предлага в България, не отговаряше на желанията ми. В Европа пък много малко немско или английско говорящи държави предлагаха конни специалности, в Австрия програмата бе съвсем нова и неоформена, а във Великобритания – непосилно скъпо и без право на стипендии (по това време България все още не беше страна от ЕС). Поради тази причина проучих и САЩ. Намерих няколко варианта, но в крайна сметка избрах West Texas A&M Uniniversity в Кениън. Там условията ми харесаха, а програмата отговаряше на всичките ми изисквания. Предложиха ми добра стипендия, обучението имаше силна практическа и теоретична част както в отглеждането и работата с коне, така и в бизнеса, и накрая университетът имаше отбор по конен спорт“, разказва разгорещено за избора си Ния.

През 2008 завършва с отличие бакалавърска специалност по „Коневъдство, конен спорт и бизнес“ в West Texas A&M University. През периода на своето обучение преминава курсове по зоология, анатомия и физиология, поведение на конете и хуманно отношение към животните, масаж на коне, кучета и котки. Връща се в България като продължава състезателната си кариера в прескачането на препятствия и всестранната езда. Започва да се занимава професионално с фотография за и с коне, както и с фото заснемане на конни състезания.

През 2013 напористата Дойчинова създава своя школа „Epona therapy”, чрез която предлага иновативната за България услуга – масажи за животни. Кратко отговаря на въпроса защо е решила да се занимава с това и то в България. Отговорът е, че я е грижа и иска да помага.

Като студентка в West Texas A&M Uniniversity в Кениън два от конете на университетския отбор по езда – Етел и Скип имали проблеми. 22-годишната полукръвна кобила Етел била кротка, послушна и опитна в скачането. Но напредналата й възраст изисквала доста време за загряване и отпускане. В строгия график на тренировките това било пречка. Освен това малкият бюджет на отбора не позволявал закупуването на скъпи хранителни добавки или лекарства. Постепенно започнали да се появяват и моменти на агресия. Затова Ния и нейни колеги решават да я превърнат в проект и започнали да й правят масажи. Така не само се надявали да помогнат на кобилата, но и получили шанс да приложат теорията на практика. Скоро след началото на масажите кобилата започнала да се отпуска по-бързо и да се движи напред по-лесно на тренировки. Станала по-дружелюбна, имала повече енергия, скачала повече и по-добре. След забележителните резултати, постигнати с кобилата, Ния и колегите й решили да приложат масажи и на един нервен кастрат – Скип (Quarter horse), който бил с травма на крака. Отборът искал да го използва за рейнинг, защото бил с голям опит в дисциплината. С всеки следващ масаж куцането се подобрявало, а в края на семестъра – почти не се забелязвало. Освен това Скип станал по-спокоен под седло, вече го яздели не толкова опитни състезатели. Започнал да държи главата си на постава, да има импулс, да изпълнява упражненията по-лесно, особено летящите смени и плъзгащите спирания, които преди това му се опъвали. Треньори и състезатели били очаровани от това, което успели да постигнат Ния и нейните колеги.

Няколко години по-късно, амбициозната софиянка осъзнава, че притежава знанията и уменията, с които би могла да помогне и на своята кобила.

В началото започва малко плахо, с притеснение как ще реагира животното, но бързо става ясно, че и на двете това начинание носи наслада. Масажът на цялото тяло повдига настроението на кобилата и намалява стреса, а наблягането на проблемните места по краката й носи облекчение. Кобилата претърпява значително подобрение след проведено медикаментозно лечение и курс от редовни масажи. И макар основната причина за това да е лекарството, Ния е убедена, че и масажите са допринесли в известна степен.

След това преживяване Дойчинова решава, че може да сподели с останалите радостта си и да я превърне в призвание. Каква чудесна реализация на наученото в САЩ! Там масажът на животни е неизменна част от рутинния режим на конете, кучетата, котките, а и други четириноги. Според нея нашите любимци в България също го заслужават.

Масажът е полезен както за хората, така и за животните

Използва се широко за профилактика и облекчаване при стрес, за възстановяване след травми, за релаксация или стимулация. Масажът въздейства благоприятно на целия организъм, активизира сърдечно-съдовата, мускулната, нервната система, също така активизира взаимодействието по между им. Масажът увеличава циркулацията на кръв и лимфа, увеличава снабдяването с кислород на органите и тъканите, подобрява метаболизма, намалява периода на оздравяване.

Масажи могат да се правят както лечебно – при терапия на травми и намаляване на времето за възстановяване (като в описаните по-горе случаи), така и превантивно и системно. Не трябва да чакаме даден проблем да стане належащ, за да разберем, че конят има нужда от помощ. Превантивният масаж е мощно средство, което ще помогне на коня да бъде в топ форма, а също така и ще го предпази от евентуални травми.

Ако един кон има затруднения с движението, скъсява крачката, схванат е, често бие с глава, хвърля и рита, трудно изпълнява по-сложни упражнения, ходи неравномерно, страда често от колики, противи се и/или има други мускулни проблеми, то масажът би могъл да е ключът към решаването на тези проблеми.

Ния прилага няколко видове масаж

1. Масажът на цяло тяло за любителски коне и спортни коне преди натоварвания, който може да бъде релаксиращ или стимулиращ. Релаксиращият масаж е подходящ за любителски коне, водещи нередовна схема на езда. Те често търпят натоварвания през почивните дни, а през делничните почиват. За тях е полезно да получават редовни релаксиращи масажи след активните дни на езда, както и стимулиращи масажи преди ездовите дни. Релаксиращият масаж е подходящ и за спортни коне, нуждаещи се от успокоение и баланс, а стимулиращият при такива, нуждаещи се от повече жизненост преди състезания. Той намалява и вероятността от евентуални травми по време на изпитанието.
2. Масажът за спортни коне след натоварвания, който се прилага върху конкретни стрес зони, в зависимост от дисциплината (обездка, конкур-ипик, всестранна езда, eндюранс, хиподрумни бягания и др.). Спортните коне търпят големи натоварвания. Един масаж на зоните, претърпели най-голям стрес, ще помогне неимоверно много за по-бързото възстановяване на спортиста. Мускулите ще се възстановят, токсините ще бъдат изхвърлени, ставите ще се облекчат и конят ще бъде отново в най-добрата си форма.
3. Терапевтичният масаж. Той следва принципите на общия масаж, но акцентира върху конкретния проблем на животното – прилагат се процедури за терапия, включително и акупресура. Използва се като допълнение към медицинските предписания на ветеринара за възстановяване след боледувания, операции, хронични проблеми при стареене, проблеми с черния дроб, с бъбреците, мускулно-скелетни травми, болки в гърба, чести пристъпи на колика и др.

При голяма част от конете, които биват яздени с неподходящи седла, често се среща болката в гърба – споделя опита си Ния и допълва, че са малко стопаните, които имат отделно седло за всеки кон, което да е идеално напаснато по гърба на животното. Също така голяма част от не дотам опитните ездачи яздят небалансирано. Всичко това причинява дискомфорт на коня. Той може да се изрази по много начини, но най-често конят реагира бурно при натиск върху гърба, а при езда трудно върви събран, мята глава или се противи. Прекалено често това се приема за нормално, а решението е да се прибегне до двойни поводи или други помощи. Проблемът, който е в основата, си остава и бързо преминава в хроничен. Важно е всеки кон да се язди със седло, което е подходящо за него. Неизбежно конят се нуждае и от редовни масажи, за да могат мускулите на гърба да възвърнат и поддържат правилната си функция.

Споделяйки всичко това, прекрасната Ния изразява съжаления относно недоверчивите си колеги. Откакто се занимава с тази дейност, много малко ездачи и собственици на коне са проявили интерес да предоставят тази благодат на своите животни. Повечето подхождат с недоверие към подобни нови услуги, макар в чужбина вече да са доказали положителното си влияние. Според нейното професионално мнение, почти невъзможно е един спортен кон да се състезава на високо и качествено ниво, без да се оказват подходящите грижи за него. Не са важни само храната, добавките и тренировките. Масажите би следвало да са неизменна част от режима на всеки кон.

Талантливата терапевтка е убедена, че масажите са необходимост. Помагат на коня да се чувства по-добре, а и улесняват работата на ездача. Затова тя със сигурност ще масажира своя млад кон редовно, с надеждата скоро все повече колеги да осъзнават ползите от масажите.

Снимки: Ния Дойчинова