Конете възприемат водата като прекрасен източник на забавление. Отегченият кон може да прекарва времето си, като прави мехури в кофата, от която пие или като удря леко по повърхността на водата в коритото, опръсквайки всеки, който е наблизо. През лятото конете, които имат достъп до естествени водоеми се забавляват, като удрят с копито по повърхността, търкалят се или просто се потапят в плитките участъци, наслаждавайки се на прохладната вода и почивката от насекомите. По-авантюристично настроените пък плуват през по-дълбоки водоеми. Калната вода е безвредна за конете, въпреки че вероятно ще предпочетат чиста вода.
Всички коне са родени плувци, когато са без ездач. Те просто плуват „кучешката” с вдигнат нос, издухвайки ритмично въздуха от ноздрите над водата. Обожават да ги къпете, миете със шампоан, да ги сапунисвате, да ги четкате и т.н. За тях е истинско удоволствие след езда или тренировка да им измиете краката или просто да ги обливате с вода. Запомнете: конете обичат водата, но не бъркайте това положение с преодоляването на водни препятствия или с прекосяване на воден източник по време на полска езда например! Виртуозът при обучението на коне Пат Парели казва, че водата, която е така приятна за човека, всъщност може да се окаже доста разочароващо и опасно препятствие за един кон. Една рекичка или плитка бара може да се окаже истинско предизвикателство дори и за най-спокойните коне, поради факта, че им е много трудно да преценят дълбочината, на която преминават. Ето защо те се чувстват така, че сякаш стъпват в безкрайна тъмна дупка. Инстинктът ги кара да бягат от всичко, което пречи на техните крака. Парели казва, че и това предизвикателство е въпрос на хармония и доверие между ездача и коня.
За конете жаждата е по-мъчителна от глада. Водата има огромно значение за извършване на основните жизнени процеси на всеки организъм. Доказано е, че безцветната течност е един от водещите фактори за нормалното храносмилане при конете. При извънредно тежки условия, каквито са били военните походи, е доказано, че те могат да издържат без храна с дни, но липсата на вода се оказва фатална. Редица експерименти ясно показват, че при комплексно гладуване конят поддържа жизнените функции на организма чрез запасите си от мазнини и протеин. При нарушаване само на 0,14% от водния запас на телесната маса настъпват сериозни нарушения, а на 10 до 15% – смърт.
Водата в хранителния режим на животните е главен фактор за нормалното смилане и усвояване на хранителните вещества. Дневната потребност от вода зависи от вида на храната, от температурата, от влажността на въздуха и от нивото на натовареност при работа с коня. Конете не пият повече отколкото е необходимо, поради което трябва да им се дава спокойна възможност да удовлетворят жаждата си.
При нормални условия дневните дози на конете от вода са между 2 и 4 литра на 1 килограм сухо вещество. Като водата трябва да е: с температура 9-11 градуса, чиста, прохладна вода през лятото и не много студена през зимата. Формулата сочи, че ако един кон получи 4 кг концентриран фураж, 6 кг сено и 2 кг слама, т.е. общо 12 кг, за нормалното смилане на тези фуражи ще му е необходима от 24 до 48 литра вода.
Голямо влияние върху потребностите от вода оказват и някои странични фактори. Например високите летни температури, силното потене и тежки натоварвания изискват до 20% увеличаване на водните запаси в организма на конете. Колко вода ще поемат конете зависи от вида, състава и качеството на сеното. Ако „манджата” е от бобови растения (люцерна, детелина, грахова смеска), то тогава потребността от вода е по-голяма, отколкото при хранене със сено от естествени ливади.
След тежка работа с коне не трябва веднага да се дава голямо количество вода поради опасност от простудни и колични заболявания. Питейната вода например съдържа различни минерални елементи: мед, кобалт, желязо, хром и други микро- и макроелементи, които регулират по естествен път потребностите от минерални вещества, допринасящи за нормалната обмяна в организма на конете.
Тялото на коня съдържа 60-70% вода. Конското месо се състои от около 60% вода, 16% протеин, 17% мазнини и 4,5% минерални вещества. При младите кончета процентът на водата е значително по-голям. При тях хроничната липса на вода води до отслабване и значително изоставане в ръста и развитието.
Т.нар. водопреносими зарази във водата на конете могат да доведат до сериозни заболявания и дори смърт. Ботулизъм е едно от тях – обикновено се причинява от разлагането на мъртви гризачи във водоизточника. Заразеният кон получава парализа на гълтателните мускули и умира от обезводняване. Антракс – разпространява се, когато заразени трупове попаднат във водоизточник. Симптомите включват остри колики, треска и подуване на гърлото, шията и гръдния кош. Токсичните водорасли във водата на животните също са заплаха – понякога се срещат в богати на хранителни вещества канализационни шахти, изложени на слънчева светлина. Контактът с тези редки видове може да причини подуване на главата, нестабилна походка и загуба на апетит.
Множество заболявания, включително ринопневмонит, грип и катар могат да се предават чрез общи корита за водопой. Като предпазна мярка трябва да се използват собствени кофи, когато се посещават други ферми. Конете могат да бъдат придирчиви към непознати водоизточници, но обикновено не си позволяват да се обезводнят.
По отношение режима на водопой, препоръчително е при подходящи условия конят сам да регулира потребностите от вода, като се използват автоматични поилки. При положение, че технологичният режим на отглеждане не позволява това, налага се през зимата конете да се поят два пъти дневно, преди да се заложи концентрираният фураж. През летните дни водата се дава най-малко три пъти през денонощието. При неправилно поене могат да се наблюдават възпаления на копитата. Кон, който е жаден яде бавно, затова е необходимо преди храна да му се даде малко вода, за да се подобри усвояването.
Не давайте на конете да пият вода от локви и гьолове в двора. По добре им осигурете свободен достъп до чист източник с течаща вода или винаги добре измит и поддържан съд.
Важно е конете, които се използват за туризъм или за преходи във високопланински местности, да са свикнали с леденостудената вода, която тече от балкански извори. В други случай това би навредило на конете.
И не вярвайте на поговорката, че жаден кон и мътна вода пие, посланието е насочено към нас хората.
Колко често трябва да къпем коня?
Толкова често, колкото е нужно. Не е разумно да къпете коня, когато е студено. Повечето мръсотия може да отстраним с влажна гъба, но през лятото, когато коня се поти банята или обливането с маркуч са прекрасен начин да охладите коня си. Но колко често е прекалено често и можем ли да изсушим кожата и козината с тези действия?
Повечето специалисти твърдят, че къпането на коня лишава кожата и козината от естествените и мазнини и не трябва да се прави всеки ден и докато това е така, най-големия проблем при къпането на коня в действителност е недостатъчното изсушаване на коня след къпане.
Шампоаните могат да се използват за поддържането на чиста козина и за възстановяването на изгубената мазнина на кожата, но могат да възникнат много типове кожни раздразнения и дори гъбични инфекции, ако не подсушите коня както трябва след обливане с маркуч (без шампоан) или баня (с шампоан).
Можете да използвате шампоан за хора веднъж седмично или месечно без проблеми, стига пяната да не попадне в очите на коня, но повечето хора предпочитат сапуни създадени специално за коне.
Не използвайте сапун или веро, тъй като те извличат мазнината от кожата или козината и могат да причинят раздразнение при чувствителни коне
Няма проблем да обливате коня с вода ако е потен, но не го връщайте в бокса или падока, когато е още влажен.
Водата се събира в участъци като глезените и може да причини гъбични инфекции и обелване на кожата в този участък.
8 златни правила, как да запознаете коня с водата
№ 1 С водата запознанството е от сушата. Програмата започва със сухи тренировки и продължава с истинска езда върху седлото.
№ 2 За да подготвите коня си психически и физически, се започва с воденето по различни, но безопасни повърхности като бетон, шперплат, брезент, найлон и др. Можете да поставите препятствието по дължина на оградата на тренировъчния плац, така че самата ограда да помага да държите коня си да върви във вярната посока. Често се работи от двете страни на коня, понякога се използва и нагайка, дълга около 132 см, така че конят да се движи напред и да не позволява задните му крайници да се отклоняват от правата линия. Конят се насърчава да погледне надолу към това, върху което ще стъпи. Ако конят се втурне, това означава страх и несигурност и щом веднъж побегне, страхът му расте. Животното се превежда бавно през различните препятствия колкото пъти е необходимо, до пълно и спокойно изпълнение.
№ 3 За да проверим първите си успехи от правило 2, се избира голямо парче найлон или брезент, разстлан на открито пространство в двора или на поляната. Той ще даде знак какви са намеренията му и по този начин ще ви покаже какво да очаквате, когато пресичате водата – дали ще спре на ръба, дали ще завие настрани в последния момент, дали ще скочи нагоре или ще прекоси тихо. Важно е за първите няколко стъпки да отпуснете повода достатъчно, за да може конят да се наведе и да разгледа „препятствието”. Ако държите главата му високо изправена с къс и здрав повод, той няма да може да види какво има под него и най-вероятно ще се подплаши, когато копитата му ударят по различната настилка.
№ 4 Когато приближаваме водата, с команди и езика на тялото казваме на коня, че няма нищо от което да се страхува и че не бързаме за никъде. Тук е напълно валидно правилото, че колкото по-бавно вървите, толкова по-бързо ще стигнете до целта или както се казва „бързай бавно”! Спрете коня близо до ръба на водата и постойте ей така на седлото. Дайте възможност на любимеца си да възприеме звуците и гледките наоколо. 5 минути са достатъчни. Ако конят е спокоен, сте готови за следващото правило.
№ 5 Някои по-хрисими коне или тези, които са имали лош опит с вода, могат да извлекат полза от това, когато ги „цопвате” за първи път във вода. Аз лично, ако ще водя някой кон през река, първо се убеждавам, че четириногият ми приятел има безукорни маниери за това. Защото не ми се нрави идеята да бъда „поокъпан” от собствения ми кон. Обувам чифт високи гумени ботуши и нося нагайка в случай, че конят изгуби съсредоточеността си да върви напред в критичен момент. Тогава продължаваме през водата, като мислим за факторите, които са важни още при преминаването върху брезента.
№ 6 Запомнете: не дърпайте поводите по време на тези първи стъпки, защото това може да обърка коня и да го накара да си мисли, че трябва да спре. Отпуснете му юздата и му позволете да се наведа съвсем леко напред, за да го подтикнете да протегне врата си надолу и да погледне водата. Приложете натиск с двата крака внимателно, но постоянно. Ако вместо това го сръчкате изведнъж, може внезапно да вдигне глава и евентуално да скочи напред.
№ 7 Докато конят преминава през потока, продължете да упражнявате лек натиск с краката, като не прекалявате, иначе конят може да се втурне през водата. Щом веднъж задните крака са стъпили във водата, главата му автоматично се вдига. Въпреки това не дърпайте юздите, конят трябва да продължи да върви през водата бавно и спокойно.
№ 8 След като сте „преплували” успешно няколко пъти водното препятствие, спрете в средата на водния терен. Дайте на коня повод да се отпусне. Направете всичко което е необходимо, за да може четириногият ви другар да напусне преживяването с положително чувство и спомен и с увереността, че водата е блаженство и приятел.
