Тарпан

0
3832

Тарпанът е бил повод за обърквания в продължение на повече от век. Основна причина са били противоречивите възгледи на учените. Всъщност „тарпан”, което буквално означава „див кон”, е наименование, използвано от естествоизпитателите за описване и на източноевропейското животно (днес известно като Тарпан) и Азиатския див кон, с което се обяснява объркването. И все пак мнозинството от учените разпознава Тарпана като истински див кон и отделен вид от Азиатския див кон и като един от типовете коне от след Ледниковия период. Наистина тарпанът е по-близък до съвременния кон, отколкото до Азиатския див кон.

Първичният тарпан. Без съмнение Тарпанът в първичния си вид е бил на ръба на изчезването към края на ХVІІІ в., въпреки че Тарпаните със смесена кръв са били многобройни. Те са се получили чрез заплождане на одомошени кобили от диви жребци. При всички случаи кобилите са били тясно свързани с дивите коне.

Тази картина на кобили и кончета Тарпани от Фридрих Шпехт датира от края на ХІХ в. Тя се базира на единствената рисунка на Тарпан в природата – дело на художника Борисов, и е публикувана през 1841 г

Единственото изображение на първичен Тарпан е рисунка от живота на едногодишна кобила от руския художник на име Борисов. Тя е публикувана през 1841 г. и осигурява основа за следващи илюстрации, най-вече тези на Фридрих Шпехт в „Живота на животните” на зоолога Алфред Брем, публикувана през 1896 г. Картината на Борисов изобразява животно със стройни крака, с по-елегантна глава от Азиатския див кон, но с изразен изпъкнал профил. Общото впечатление е на кон, който е еволюирал в сух, степен климат.

Тарпанът получил научното си название от Хелмут Ото Антониус, директор на Зоологическата градина „Шьонбрун” във Виена. Той го е кръстил на С. Г. Гмелин, естествоизпитател, който уловил четири диви коня близо до Бобровск в Русия през 1768 г. Гмелин описал тези коне като сиви на цвят и с несъразмерно дебели глави, вероятно имайки предвид изявения изпъкнал профил на животното, нарисувано от Борисов. Той отбелязал, че понякога ушите са дълги, както при магарето и увиснали, което може би е означавало, че животните са били клепоухи.

Хелмут Ото Антониус е бил сред най-проницателните и способни научни изследователи на своето време. През 1922 той написал, че Тарпана е „истински тип див кон, и като такъв е от значителна важност във връзка с произхода на домашния кон.” Антониус има заслуга за разграничаване на конете, произлезли от Азиатския див кон от тези, произлезли от Тарпана. С Азиатския див кон той свързвал Монголското пони и понитата на Тибет, които включват характерните понита с голяма глава като Спити и Бутан. Тази група включва и понитата от подножието на Хималаите и Манипур от Асам, понитата на Индокитай и Индонезия и малко известните японски понита – Хокайдо, Кисо и Кагошима, едновремешните диви коне от южната част на остров Кюшу.

Влиянието на Тарпана. Допускайки преобладаващото присъствие на Азиатския див кон в някои от степните породи на Източна Европа и Западна Азия (като например руския Башкир), Антониус смятал, че влиянието на тарпана се е простирало от Карпатите до Туркестан, територия, която обхващала Украйна, родина на жилавите Коник и Хучул. Тези коне са много тясно свързани с Тарпана и под една или друга форма са осигурили основа за благородния Тракененски кон. Тази територия обхваща и степите около Каспийско и Черно море, както и Киргизия, Казахстан и Западен Туркестан.

Оттам навлиза в Иранското плато, дом на персийските коне с изразен арабски тип, които са свързани с туркменските и други пустинни коне от Централна Азия. Затова не е невъзможно Тарпаните да са далечни предшественици на Арабските коне. Някои авторитетни учени подкрепят тази теория и предполагат, че Тарпаните са били в основата на впрегатните коне от Източното Средиземноморие. В Европа има свидетелства за влиянието на Тарпана в еволюцията на Испанския кон, тъй като основата, осигурена от понитата Сорайа произхожда от Тарпаните.

Наследниците на Тарпана

Съвременният Тарпан. Съвременният тарпан се е развил чрез използването на подбрани коне Хучул и Коник, така че той наподобява първичния див Тарпан. Повечето животни са с ръст 1.32 м, с козина кафява или сива „изабела” с изявена ивица на гърба и „зеброва” окраска по краката. Козината става бяла през зимата, отличителна черта на много диви животни.

Тарпанът е съвършен пример на „примитивна сила”. Той е много здрав и независим, почти агресивен, притежава сила, която не съответства на размера му и изключителна издръжливост. Боледува рядко, раните му заздравяват бързо. Не са известни случаи на помятане, а плодовитостта му е по-голяма, отколкото при домашните животни.

  • Височина при холката: 1,32 м
  • Главата е елегантна, но с изразен изпъкнал профил
  • Краката са стройни със „зеброва” окраска
  • Гърбът е прав с тъмна ивица по цялата му дължина
  • Козината е кафява или сива „Изабела”, като става бяла през зимата
  • Гривата е къса и черна на цвят
  • Опашката е черна и ниско поставена

В  България за последно се говори за породата във връзка с дузина Тарпани, които бяха внесени у нас с цел заселването им в Източните Родопи. Или поне това изтъкват като аргумент специалистите от проекта „Новото тракийско злато”, който се финансира от Холандската пощенска лотария, предоставяща половината от приходите си за социално отговорни, здравни и екологични дейности по цял свят.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име