Северношведският кон произхожда от древните скандинавски породи и е тясно свързан с породата Доле Гудбрандсдал. До края на ХІХ в. шведският кон е представлявал комбинация от няколко вносни породи. След създаването на асоциация на породата са били положени усили за постигане на по-строг стандарт. Започнало усилено тестване в главния развъдник във Ванген, Швеция, за да се подпомогне политиката на строго селективно развъждане. Тъй като Северношведският кон се е използвал главно в лесовъдството и в земеделието, били разработени специални тестове, свързани с изискванията на този вид работа. Един от тях включва влачене на огромни трупи през пресечена местност, при което силата на теглене се измерва с ергометър. С помощта на специално конструирано превозно средство, достигналите зрелост жребци и кобили се изпитват повторно за капацитет на теглене. А краката и копитата на всички животни се тестват с рентген.
Именно тестването по подбора в програмите за развъждане е довело като резултат до компактен и много активен кон със забележителен капацитет за теглене на тежки товари. Породата е известна с приветливия си темперамент, с това, че е изключително дълголетна, и се твърди, че има имунитет срещу повечето обичайни болести при конете. Кръстосването с Доле създало по-лек кон, който има издръжливостта, необходима за състезания във впрягове, който е много популярен на Скандинавския полуостров.
Северношведският кон е с височина при холката 1,60 м и може да е с който и да е изчистен цвят. Дребен кон, със здрави къси крака, които имат дебели кости. Има известно окосмяване в долната част на крайниците, а гривата и опашката са гъсти. Гърбът е с тенденция към издължаване, но е силен.
- Глава: Главата е квадратна и относително голяма в сравнение с цялата конструкция.
- Шия: Къса и дебела, за да отговаря на относително тежката глава, която поддържа.
- Рамене: Относително мощни.
- Височина при холка: 1,60 м.
