АНАТОМИЯ
Активната компонента на опорно-двигателния апарат са мускулите и техните спомагателни приспособления – сухожилия, връзки и синовиални влагалища. Мускулите имат способността да се съкращават надлъжно, като движат шията, крайниците и други органи. Мускулната тъкан е напречно набраздена и гладка. Напречно набраздената се подразделя на скелетна, органа и сърдечна. Основна структура на всички мускули е мускулното влакно. Ораната напречно набраздена мускулатура принадлежи към някои вътрешни органи – език, глътка, гръклян, полови органи и др. Кухите и тръбестите органи имат гладка мускулатура. Формата и големината на мускулите са доста разнообразни – дълги мускули (при крайниците), къси мускули (най-често се намират до гръбначния стълб), широки плоски мускули (например коремните мускули) и др. Други мускули имат две или повече тела и се наричат двуглави, триглави и четириглави. Всеки мускул се залавя за една кост, но завършва върху друга кост, която може да е съседна или да е доста отдалечена. Например мускулите на пръстите започват от раменната кост и завършват на фалангите. Други мускули се залавят за повече от две кости. Скелетните мускули са свързани с костите или направо, или посредством сухожилията. Повечето мускули имат начално и крайно сухожилие.С началното сухожилие към костта се прикрепва главата на мускула, а с крайното към другата кост се прикрепва опашката му. Сухожилията са изградени от плътна и здрава влакнеста тъкан. Те биват сгъвачи и разгъвачи, имат свойството да не се уморяват и конете могат дълго да стоят, без да чувстват умора. Там, където сухожилията минават върху издадени костни части, те имат специални синовиални торбички и синовиални влагалища. Те са разположени около, под или над мускулното сухожилие, изпълнени са с течност и намаляват триенето между костите и сухожилията. Сухожилията, синовиалните торбички и влагалища у спортните и впрегатните коне често се травмират (разтягане, контузии, рани) и възпаляват, поради което се нарушава функцията на крайниците. Възпалението на сухожилията се нарича тендинит, на синовиалните влагалища – тендовагинит и на синовиалните торбички – синовит. То трудно се поддава на лечение, затова при големи физически натоварвания се предприемат профилактични мерки за предпазване на сухожилията от травми – животните трябва да са добре тренирани; да се избягват неправилното оседлаване и впрягане, отглеждането в тесни помещения с твърд под.
ФУНКЦИЯ НА МУСКУЛИТЕ ПРИ КОНЯ
Повечето мускули съединяват две или повече кости и при своето скъсяване и удължаване променят ъгъла между тях, при което се извършва движение на отделни телесни части или на цялото тяло. Някои мускули носят пасивно вътрешните органи (например коремните мускули), други – участват в дихателните движения (междуребрените мускули и диафрагмата), лицевите – в движенията на устата, ноздрите, очите и др. Движението на всяка част от тялото е резултат от съгласуваното действие на повече от един мускул. Едни действат едновременно в определена посока (синергисти), други имат противоположни действия (антагонисти). Като се съкращават, в зависимост от разположението и големината им, мускулите предизвикват различни движения и се разделят на свивачи, изпъвачи, приближаващи, отдалечаващи, въртящи, затварящи и др. Всеки мускул има и статична функция, т.е. да фиксира съседни на него стави и кости.
Мускулите са изградени от мускулни влакна. В големите мускули те достигат дължина 35 см, дебелина 0,1 мм и на брой са няколко милиона. Мускулните влакна се групират в мускулни снопчета, обвити в съединително-тъканa мембрана. От групирането на мускулните снопчета се образуват мускулите, покрити от по-плътна съединителна тъкан.
Дори в състояние на покой, мускулните влакна се намират постоянно в известно напрежение, което се нарича мускулен тонус. Благодарение на тонуса мускулите са постоянно готови за действие. Всяко съкращаване на мускула е придружено от извършване на определена работа. Дори когато животните са в покой, извършваната от мускулите работа придържа тялото им в определено положение. Мускулният тонус поддържа напрежението на сухожилията и с това спомага за фиксирането на костите в ставите. Постоянният мускулен тонус на дъвкателните мускули, например, не позволява на долната челюст да увисне под действие на гравитацията. Поради постоянния си тонус мускулите вземат участие в образуването на телесната топлина, подпомагат циркулацията на венозната кръв и са резервоар на вода в организма.
Количеството на извършената от мускулите работа е пропорционално на силата на съкращаване на отделните мускулни влакна. Силата на даден мускул е толкова по-голяма, колкото е по-голям броят на влакната му при равни други условия. Това се постига при добре тренираните коне. Установено е, че мускулите извършват най-голяма работа, когато повдигат товар от средна величина, следователно най-много работа може да се извърши при средна натовареност на животните, т.е. тренировките трябва да са правилно дозирани.
