Стремежът за обединяване на две от най-добрите и популярни породи коне в Америка – Арабската и Морган – се е зародил още в началото на 1800-те години. Голяма част от специалистите смятат, че за процеса на формирането на конете Мораб в началото на селектирането много допринесла и известната порода Куотърхорс. Експериментирането на американците давало много добри резултати, но било непоследователно. Едва в средата на XIX в. за първи път кон, получен от селектиране на Арабска порода и Морган, бил официално вписан в племенна книга.
Това бил жребецът Голд Дъст (Златен прах), който бил записан под номер 69 в племенната книга на Морган породата. Той се родил през 1855 г. във фермата на Андрю Хоке в гр. Луисвил, Кентъки. Бащата бил Вермаунт Морган, а майката – кестенявата арабска кобила Хоке (от линията на Зилкаади). Тя била подарена от арабски султан на консула на Америка, който по-късно докарал животното в родината си.
След като жребчето Голд Дъст пораснало, било продадено за 1000 $ на Л. Л. Дорси във фермата „Еден Сток“. В регистрите на породата Морган се споменава, че Голд Дъст е бил, както може да се преположи, със златист цвят на косъма. Тялото му било 1,60 м дълго, а теглото – около 600 кг. Жребецът никога не участвал в изложби и шампионати, но има свидетелства, че бил изключително издръжлив и спокойно минавал до 6 мили ходом за един ден. Бил несравним с нито един от съществуващите в Кентъки жребци. Доказателството за това датира от 1861 г., когато забележителният кон безапелационно счупил рекордите на именития жребец Айрън Дюк (Железния Дюк) в поредица от надбягвания. Наградният фонд на състезанието съставлявал невероятната за онова време сума от 10 000$. За съжаление, обаче, кариера на Голд Дъст като жребец производител не била дълга – той загинал в битка по време на Гражданската война в САЩ.
Въпреки краткия период, все пак успял да остави след себе си потомство от 302 кончета, 44 от които станали шампиони в различни дисциплини. Това го превръща в единствения жребец от онова време, произвел толкова многобройно, блестящо по качества потомство. Само за пример: внукът на Голд Дъст – Голдшийн, победил всички свои съперници по време на Световния панаир на Сейнт Луис през 1904 г.
За периода след края на Гражданската война до 20-те години на XX в. липсват каквито и да било сведения за конете от породата Мораб. В даден момент, в Америка започнала истинска треска за бегови коне. За коневъдите вече не било важно дали конят ще има подходящо педигре – най-важното било да е бърз и издръжлив. А освен това тези коне трябвало да са добри и за обикновена езда по каменистите пътища на Америка. Така селекционните усилия на американските фермери се насочили далеч от селекцията на морабите.
Първите сведения за тях се появяват отново, когато фермерите коневъди Уилям и Рандолф Хърст „патентовали“ думата „Мораб“ и получили няколко прекрасни екземпляра, кръстоски между арабската и морганската породи. Харст имал табун арабски коне, към който принадлежали такива жребци като Гхази, Гуластра, Джун, Ксар, Сабаб и Рахас, които той кръстосвал с кобилите от породата Морган. Със следващата значителна селекционна програма на морабите се заели братята Свенсън в своето знаменито наследствено тексаско ранчо „SMS“ през 20 – 40-те години на XX в. Техните коне се славили с прекрасни способности за работа с добитъка. Скоро в Тексако започнало масовото селектиране на морабите, след като фермерите видели, че от кръстосването на морганите и арабските коне се получавали издръжливи и силни жребчета. През 1950 г. Марта Дойл Фулър от Калифорния стартирала програма, целта на която била селектирането на породата Мораб и подготовката на кончетата към изяви на шоуарената. Успехът на тази организация насочил дъщерята на Марта към създаването на Племенна книга на морабската порода, отворила първата си страница през 1973 г. В нея се регистрират коне с не повече от 75% арабска към 25% морганска кръв. Така чистопороден Мораб може да се получи и след като Мораб с процентно разделение 50 на 50 % от двете породи се кръстоса с арабски или моргански кон. Това позволява на селекционерите да експериментират с породата за получаване на още по-добри резултати и не изисква прекалено стриктно спазване на каквито и да било предписания. След постепенното нарастване на популярността на морабската порода и увеличаването на популацията на конете в САЩ, коневъдите от цял свят започнали да се интересуват от тези коне. Така започнало и изнасянето на конете Мораб в чужбина. Този процес пък автоматично поставил пред любителите на породата въпроса за международен регистър на морабите. И така през 1992 г. бил основан такъв.
Всички Мораби имат един и същ екстериор. Конете с преобладаващи признаци само на едната или на другата от породите основатели се смятат за „нечистопородни Мораби“. Благодарение на така добре пасналите гени дори във второто, третото, четвъртото и петото си поколение Морабите променят екстериора си изключително малко. Това е особена отличителна черта, която ги прави нещо повече от обикновена кръстоска. За тези коне се казва, че са обединили в себе си най-добрите качества от двете породи основатели. Така Морабите съчетават в себе си силата и издръжливостта на Морганите и чувствеността и благородството на арабските коне, отглеждани от бедуините заради своите ум, съобразителност, бързина и неповторима грация. Силната дихателна система на арабските коне и издръжливостта им, заради която те доста често са наричани „вдишващи вятъра“, съчетана със широкия гръден кош на Морганите, дават природно предимство на дихателната система на Морабите. Здравите копита и силните крака на новата порода издържат на силен стрес, благодарение на перфектната костна структура, на средно дългата надкопитна става на морганите и на твърдите и високи копита на арабските коне. Тези унаследени от двете породи качества гарантират отсъствие на проблеми с краката.
Освен високата оценка на физическите качества на морабските коне, притежателите им отличават също природния им ум и кротка натура. А когато и неповторимият дух и човеколюбивата природа на арабските коне бъдат добавени към тях, то резултатът е порода, претендираща за качества като изключителен темперамент, интелигентност и благоразположеност към човека. Смесицата на арабската и морганската породи се превърна във „великолепния Мораб“, елегантния, мускулест, грациозен, жизнерадостен кон, идеален за всякакъв тип езда и незаменим помощник в работата. Ето защо конете от породата Мораб са толкова популярни за работа с деца, хипотерапевтични курсове и за начинаещи. Съвременните коне от породата Мораб се получават благодарение на щателния подбор на кобилите и жребците, които биха могли да предадат на потомството си нужните качества. Интелигентността, умът и любовта към човека, заедно със силата и трудолюбието им ги правят лесни за обучение и тренировка. Красотата, гордостта и нежната им привързаност към стопаните правят тези коне истински съкровища, които човек би задържал до себе си за цял живот.
Морабът е унаследил уникалната структура на скелета на арабския кон. Така че конете и от тази нова порода имат 17 ребра (а почти всички други породи имат по 18) и 16 гръбначни прешелна (докато другите са с по 18). Тази удивителна конструкция на тялото е причината на мекия и плавен ход на Мораба.
- Глава: не много голяма; с тънък, леко извит профил
- Челюст: масивна, силна
- Ноздри: широки, нежни
- Очи: големи, изразителни, тъмни, влажни
- Уши: прави, средни на големина, с характерна извивка на върха
- Шия: силна, не много широка, плавно преминаваща към плещите и гръдния кош, при жребците е по-масивна.
- Грива: дълга, гъста, с блестящ косъм
- Опашка: високо поставена
- Гръден кош: широк, масивен
- Гръб: компактен, удобен, широк
- Крупа: висока, мускулеста
- Крака: силни, мощни, с добра костна структура
- Копита: здрави, силни, средно големи
- Дължина на тялото: 1,50 м
- Цвят: всякакъв, освен петнист