Булонски кон

0
6178

Изящният Булонски кон е френска порода и е смятан за най-елегантната от всички тежковозни породи. Известен като „конят от бял мрамор“, той е с внушителни размери и същевременно с елегантен външен вид. Обикновено е сив, макар че се среща и с цвят кестен и рядко черен. Стара френска приказка гласи, че конете трябва да са с „цвета на облаците от брега“. Единствено тези цветове се допускат от френския регистър на породата. Първоначално се срещали няколко подтипа, но по-късно били кръстосани, докато не остане само един – познатият днес.

Булонският кон води своето начало от времето преди кръстоносните походи и подобно на Першерона в него се усеща силното влияние на кръв от източните породи. Арабски жребци нееднократно са подобрявали породата. През XIV в. е използван предимно като боен кон, заради едрия си вид и способността му да носи върху себе си рицаря с цялото му снаряжение.

Названието „Булонски“ възниква през XVII в. и съответства на основния район за развъждане на породата – северните брегове на Франция. През това столетие, за да се създаде съвременният тип кон, била добавена кръв от испанския Барб арабски и андалуски коне.

През 1778 г. френският национален конезавод извършва първоначален преглед на породата и се установява, че повечето коне от породата били черни или алести. През 1800 г. започват да се появяват сиви коне и това е преобладаващият цвят до края на века. Сивият цвят през това време се дължи на използването на конете за превозване на риба през нощта – сивите коне са по-видими в тъмнината и следователно – по-ценни.

Заради голямата популярност, която придобиват в началото на 1900 г. във Франция, големи количества от породата са изнесени за САЩ. За съжаление броят на булонските коне катастрофално намалял по време на Първата световна война, защото основният племенен център се оказал в зоната на решаващите бойни действия. В началото на ХХ в. популацията на конете от тази порода в Европа драстично намалява, а след Втората световна война те почти изчезват.

Породата се възражда във Франция през 1970 г. като предназначението на отглеждането й е предимно за конско месо. Но и по-това време бройката на породата остава ниска. Изчислено е, че по това време в Европа има по-малко от 1000 коня, най-вече във Франция и малко бройки в други страни.

През средата на миналия век жребците Фретун (роден през 1949 г.), Селект (1962), Тресор (1963), Астерикс (1966) и Принц (1981) са имали силно влияние върху породата, въпреки че това допринася и за проблема от близкородствено кръстосване. Гени от Фретун са открити при 14% от родословието на Булонския кон, който живее днес. Проучвания през 1983 г. показват опасност от инбрийдинг в популацията и липсата на генетично разнообразие. В наши дни повечето коне от породата се отглеждат във Франция, но има и такива, които се изнасят. Годишно границата напускат една дузина коне предимно за Бразилия и Белгия, където се ползват за разплод и за Германия – за работа в гората. Представители на породата има в Холандия, Швейцария и Люксембург, както и в Северна Америка. От 2006 г. двадесет коня, включително два одобрени развъдни жребци, са изнесени от Франция за Дания, за да се създаде конезавод.

  • Елегантен, с къса и широка глава, широко чело, големи блестящи очи (признак за арабската кръв), малки уши, открити ноздри, широка масивна шия с гъста грива.
  • Мускулести плещи със значително издадена холка.
  • Широк и прав гръб, окръглена и мускулеста крупа с високо поставена опашка. Здрави добре замускулени крайници.
  • Височина при холката 160-170см.
  • Цветът на космената покривка варира във всички оттенъци на сивото.
  • Краката са сравнително къси, но здрави и силни.
  • Породата е обикновено брандирана със знак на малка котва от лявата страна на врата.

Френският национален конезавод позволява регистрирането на коне, отгледани с помощта на изкуствено осеменяване и трансфер на ембриони, но не позволява регистрацията на клонирани коне. При проведено научно проучване през 2009 г от френската генетична комисия за еднокопитни животни, се предлага Булонският кон, заедно с още четири френски породи, да се ползва с приоритет за опазване, с цел поддържане на максималното генетично разнообразие на родната популация на породите.

Към днешна дата породата се развъжда основно за месо. През 2010 г. 60 на сто от конете, отглеждани във Франция, са били предназначени за клане, и 80 на сто от тях са били изнесени, основно за кланиците на Италия. Въпреки това се наблюдава криза в сектора и спад в търсенето и в цените.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име