„…по рождение, по природа, по склонност, по характер, по подготовка той е КОННИК.“
„Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница.“ Красиви думи и верни. При това логично всеки би помислил, че се отнасят за древната ни история, за неудържимата сила на прабългарските воини. А истината е, че тази легенда се е родила в по-новата ни история, по време, когато почти всички вярвали, че войната се е променила и конницата вече няма място в нея. Един българин, роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка, обаче връща доверието в кавалерията като род войска. Той доказва на практика, че с възможностите си за бързо маневриране и изненадваща атака тя може да постигне неочаквани успехи. Затова е наречен „бащата на българската конница“ – това е генерал Иван Колев.
Неговият дух и вроденият му усет към конете се проявяват отрано. Още като дете Колев се чувствал в стихията си по време на кушиите за Тодоровден. Според предания се състезавал от толкова малък, че в началото се налагало да го завързват за седлото, за да не падне. И въпреки това, винаги се нареждал сред първите места. Авантюристичната му натура проличава по-късно и в битките, които води, а и преди тях – в редица младежки лудории. Например, когато бил млад офицер, веднъж с приятели се връщали от езда и си разказвали истории за кавалерийска смелост. Един от офицерите се усъмнил в думите на Колев. Обиден от недоверието, той решил да докаже смелостта и ездовите си умения. Точно тогава минавали покрай новострояща се сграда. На мига Колев обърнал коня си към нестабилна дъска, която служела на работниците да пренасят материали до втория етаж. Всеки момент огъващата се дъска щяла да се счупи. Или една неправилна стъпка на коня встрани и… последиците щели да са фатални. Под притеснените погледи на своите приятели Колев не само се изкачил на втория етаж, а и слязъл оттам обратно по същата дъска.
Тези „подвизи“ са просто отделни случки, те са нищо на фона на истинските му битки. Той постепенно се издига в кариерата си, преминава през различни позиции – от доброволец в Ученически легион през редица други, свързани и с пехотни, и с кавалерийски войски. Но едва когато става инспектор на конницата и командир на 1-ва конна дивизия той успява да разгърне лидерските си качества и потенциал. Предимно на действията на водената от него конница се дължи освобождаването на Добруджа през Първата световна война. Целият свят бил смаян от неочакваните му успехи. От смятани за „обречени“ битки той винаги излизал с бляскава победа. Затова трябва да се спрем поне на някои от по-важните му сражения.
При Курт Бунар (септември 1916 г.)
Легенди се носят за една интересна случка при тази битка. Сам генерал Колев с 8 конника пленява цял румънски взвод – 40 войници и 1 офицер, при това без нито един изстрел. Как станало това? По време на боя генерала напуснал позицията си, за да потърси по-удобно място за наблюдаване на сражението. Тогава забелязал, че бригадата, която трябвало да мине в тила на румънците, се бави и има шанс те да се измъкнат от капана му. Решил сам да разбере причината за забавянето й и с двама доверени войници на галоп се втурнал към нея. Случайно видял една долчина, по която отстъпвал пехотен румънски взвод. Наблизо 6-ма познати нему войници от гвардейския полк наблюдавали движението на противника. Младежката му авантюристичност го обзела и той се обърнал към 6-мата конника: „Момчета, бива ли да пуснем тия румъни да си отидат така?“. Със сигнал за атака и извадена сабя генералът повел на кариер 8-ната войници срещу неприятелите. Румънците, които мислели, че са извън опасност, били толкова изненадани от връхлетелите ги конници, че дори не помислили за съпротива. При първата заповед на генерала да оставят оръжията си изпадналите в паника румънци сами се предали и оставили пушките.
При Кочмар-Кара Пелит
Това е първият бой, в който генералът оправдава вярата си в конницата. Тогава се разнесли и първите легенди за страшната българска кавалерия. Ситуацията била такава – всички дивизии от Трета армия били насочени за превземането на Тутракан; тъкмо постигнал успех при Курт Бунар, ген. Колев трябвало да остане на позициите си и да пази фланга на българските войски откъм североизток. Още преди обяд обаче започнали да се получават сведения от разузнавателния ескадрон, че откъм Кара Пелит се задава цяла румънска пехотна бригада с артилерия, като авангардът1 й успял да отблъсне разузнавателния ни ескадрон. При тези тревожни обстоятелства ген. Колев се проявил като добър тактик и достоен командир, който трябва да вземе бързо решение и да поеме отговорността за него. Дори и с цената на неподчинение на поставените му задачи, генералът решил да действа. Съвсем в духа „нападението е най-добрата защита“. Още по пладне всички негови полкове били вече по конете си. Боят при Кочмар започнал с интензивен картечен огън.
Представете си какво представлявали битките. Конници настъпват на кариер срещу картечен огън и числено превъзхождащ ги противник! А най-отпред сам ген. Колев предвождал конницата си, без куршумите да спрат устрема му!
Вместо да настъпят, основните сили на противника започнали отстъпление, без да дочакат двете дружини от авангарда си. Българската конница се хвърлила в атака, не можела да позволи противникът да избяга. Първа конна бригада посрещнала и унищожила изтеглящия се румънски авангард. А останалата част се впуснала в преследване на основните сили на врага, който бил обърнат в бягство и едва избегнал пълния разгром. Така битката била спечелена не с числено или оръжейно превъзходство, а благодарение на специфичните възможности на конницата.
Битките за Добрич
След спечелените победи, ген. Колев трябвало да се изправи пред може би най-голямото изпитание – към фронта на българската дивизия се насочила два пъти по-многобройна от нея руска дивизия. Ген. Колев щял да влезе в бой с казаците, за чиито подвизи слушал от дете. Отдавна се носела славата им на непобедими конници. При това съществували съмнения дали българите изобщо ще се бият срещу русите – някогашните им освободители.
Дивизията на ген. Колев първа разсеяла притесненията. „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия… Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа?“. С тези убеждения Колев не само се изправил срещу казаците, а нещо повече – когато влизал в сражение с тях, ги побеждавал!
В най-решителния момент, когато руски, румънски и сръбски войски почти били превзели Добрич, Колев предприел един изключително рискован ход. Без да изчака заповед от главнокомандващия на армията, оставил съвсем слаби заслони срещу руската кавалерия и с бърза маневра струпал силите си край Добрич във фланг и тил на врага. Мислейки, че победата им е сигурна, неприятелските войски били толкова изненадани, че започнали оттегляне в бягство. Добрич бил спасен, а още на другия ден конниците на Колев били отново по местата си.
Но каква била тайната на българската кавалерия, че успявала да всее объркване сред казаците? Те били въоръжени с шашки, които секат противника от горе на долу. Българските конници обаче носели каски и поставяли на раменете под пагоните си метални пластини. Освен това се знае, че конете им били идеални за маневриране – дребни, бързи, издръжливи. По предания били от специална порода, отглеждана в Добруджа.
След овладяването на Добрич последвали редица други битки, в някои от които намесата на конницата оказала решаващо значение. Например при с. Амузача врагът успял да разкъса българските позиции. Тогава генералът пренебрегнал заповед за отстъпление и само с поверените му части успял да отблъсне противника. При Карамурад пък българската дивизия застигнала бягащите руско-румънски части, пленени били над 1300 души – цялата руска 265-а Оренбургска дружина, включително командира и знамето й. А в началото на 1917 г. при последната битка, която станала под командване на ген. Колев, е завзет гр. Мачин и врагът е отблъснат отвъд Дунав. Генералът обаче се разболял от туберкулоза и бил принуден да отиде на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г. бил повишен в чин генерал-лейтенант. На следващия ден умира.
Равносметката
Първа конна дивизия изминава почти хилядакилометров боен път. 4 месеца води непрекъснати боеве, почти винаги с числено по-могъщ противник и винаги побеждава. Такава слава си извоювала българската конница, че след войната в Германия били променени методиките за обучение на кавалерията – изцяло според българския опит. Заслугите са на генерал Колев, на безпределната му вяра в конницата и отдаденост на дълга – за около 30 години офицерска служба той ползвал едва 7 месеца отпуск!
Руска полева книжка и журнал на 9-та сибирска дивизия – трофеи на Първи конен полк от боя за Хърсово – 26 ноември 1916 г.
И целия си боен път споделя с най-верния си приятел – черния жребец Пирин. След смъртта на своя ездач този кон, сам превърнал се в легенда, останал в строя до май 1925. Тогава тъй като бил навършил 15 години, жребецът е изваден от състава на конницата и е продаден на Софийския пазар. Известна била силната привързаност на генерала към неговия кон. Затова Пирин дори бил доведен на панихидата, отслужена в памет на легендарния конник.
Отдаден на България и военния си дълг, готов да поема рискове, да взима трудни решения, невероятен стратег, влюбен в конете – това е генерал Колев. Човек, който често лично повеждал конницата си в битка. Който се изправил срещу казаците. Който искал победа, но не на всяка цена – защото животът на бойците и конете поставял над всичко. Който спечелил предаността на подчинените си, уважението на колегите, доверието на командирите и страха на враговете си.
Да, той по всичко е конник. И примерът му доказва едно – независимо от времето и обстоятелствата…, когато е на кон, българинът побеждава.
Другите за него
„Вземи я, Колев, (дивизията) и прави с нея, каквото знаеш!“, това били думите лично на главнокомандващия тогава БА генерал Жеков, когато предал конницата под командването на Колев.
„Военната история познава няколко такива кавалеристи – маршал Мюрат, ген. Зайдлиц, маршал Бюдони и други… между всички тези прочути кавалеристи ген. Колев може да не е най-известният, но със сигурност е най-талантливият“, Сево Явашев, ст. н. с. II степен.
„Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с уважение за нашия легендарен генерал“, полк. д-р Н. П. Николаев.
„И сега да би излязъл от гроба и да би ни повикал, ще тръгнем с него, накъдето и да ни поведе…“, негови войници, останали инвалиди след войната, години след смъртта на ген. Колев.
„Благодарение главно на ген. Колев нашата конница си извоюва и световна известност, защото остана ненадмината от никоя друга конница, действаща в световната война.“, ген. Н. Жеков.
В деня на погребението на ген. Колев – 8 август 1917 г, неговият приемник ген. Т. Марков произнася своята прощална реч:
„… Ние вече няма да го видим да язди този хубав арабски кон, който сега цвили и търси своя велик ездач; ние няма да го виждаме как той лети безстрашно с него там, гдето опасността е най-голяма; ние няма да чуем неговите заповеди, изпълнението на които ни донасяше всякога пълна победа!…“
„Той винаги е казвал на своите войници „След мен, юнаци!“, а не „Напред!“… Радвам се, че сме имали такъв горд, бесен, луд и щур кавалерист като генерал Колев. И той наистина е бил еталон, личност за следване, една колосална фигура в нашата военна история. Дай Боже, да има още такива!“
Заслужени отличия
- Орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен и 5-ти клас на военна лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Германски орден „Железен кръст“ II степен
Автор: Милена Арабаджиева
