В следващите редове ще опишем не само основните елементи на правилното оседлаване, но и подходът към него. Защото това е една от важните и първи стъпки на взаимодействие между коня и ездача.
Важно е конят да се научи да стои мирно по време на оседлаването, без да се дърпа, когато е вързан.
Научете коня да Ви сътрудничи още от самото начало. Това се постига чрез редовна, по възможност ежедневна, работа, при която конят се приучва да стои мирно, първоначално само за няколко минути като времето прогресивно се удължава. Като резултат получавате тих и спокоен кон, който можете да вържете навсякъде без притеснение. За разлика от варианта, при който конят е изведен, вързан, оседлан набързо и накаран да работи. Много скоро конят ще започне да асоциира седлото с работа, което от своя стана води до създаване на вредни навици като дърпане, ритане и др. по време на оседлаване.
Като първа стъпка би трябвало да задоволите любопитството на коня:
Покажете му седлото и потника, дайте на коня възможност да задоволи любопитството си, да ги подуши и огледа и да разбере, че няма нищо страшно.
След като сте запознали коня с потника може като допълнителна стъпка да отъркате с потника цялото му тяло.
От особено значение е полагането на потника върху гърба на коня. Движението трябва да е насочено от врата към крупата по посока растежа на косъма. Трябва да се внимава потника да не се донаглася и придърпва в посока обратна на растежа на косъма, това може да предизвика подбиване и промяна в посоката на растежа.
От особена важност е дебелината на самия потник. И у нас и в чужбина има голямо разнообразие от видове и различни марки потници на пазара.
В случай, че конят е с по-тесен гръб, а седлото е по-широко като конструкция, може да се наложи поставянето на допълнителен потник.
Поставяне на седлото:
Както потникът така и седлото е хубаво да се поставят и от двете страни на коня, а не само от лявата.
Седлото се поставя на гърба на коня с едно леко движение. След поставянето потникът и седлото се приплъзват назад по косъма докато предната част на ленчика на седлото застане зад раменете на коня.
Трябва да се обърне внимание предният лък на седлото да не опира върху холката на коня. Препоръчително е да има един-два пръста разстояние между холката и долната част на предния лък на седлото.
Тежестта на седлото и ездача трябва да се носи от мускулите, разположени по продължение на гръбнака на коня. Нито една част от седлото не трябва да опира върху холката и гръбнака на коня.
След като седлото е напаснато върху гърба на коня следва поставянето и притягането на опасите. При уестърн седлата имаме два опаса: преден и заден, като предният е основен който държи седлото а задният е спомагателен. Ролята на задния опас става особено важна при работата с ласо, той разпределя натоварването, което се образува при дърпането и не позволява преместване на седлото.
Предният опас се притяга винаги пръв. Притягането е хубаво да бъде извършено на два-три пъти .Същото се прави с цел да се предотврати така нареченото „надуване“ на коня (инстинктивно действие, при което той разширява гръдния си кош). При последното (третото) притягане, опасът трябва да е центриран и разположен на разстояние 3 до 4 пръста зад лактите на коня.
Оптималната сила на натягане на опаса трябва да позволява да можете да промушите ръка между опаса и тялото на коня.
Задният опас се притяга втори като при неговото натягане се оставя разстояние от един до два пръста между опаса и корема на коня. Задният опас задължително се фиксира към предния посредством кожена каишка, която не позволява приплъзването му към слабините на коня.
При езда през пресечен терен задължително трябва да се поставят нагръдник и подопашник. При поставянето на нагръдника трябва да се обърне внимание горната му V-образна част да минава над раменете на коня, а центърът му да е разположен между рамената и долната част на врата на коня. Нагръдникът не позволява на седлото да се приплъзва към крупата на коня.
Особено внимание трябва да бъде отделено на поставянето на подопашника, чиято цел е да възпрепятства приплъзването на седлото напред. Той трябва да е равномерно прилепнал между основата на опашката и седлото. При коне с високо изразена холка може да няма необходимост от неговото поставяне.
Като извод трябва да се отбележи, че в много случаи не дооценяваме важността на оседлаването. Но резултатите от неправилното оседлаване могат лесно да доведат до набиване, протриване и други травми, които, освен че са неприятни и болезнени за самия кон, могат за дълго време да ви лишат от удоволствието на ездата.
