Арденският тежковоз е една от най-старите породи тежковози на Европейския континент. Прародителите й най-вероятно са се появили на Арденското Плато преди 2000 години, откъдето идва и тяхното название. Още 57 години пр. Хр., когато Юлий Цезар дошъл в Галия (днешна Белгия), той намерил „здрава и силна мeстна порода“, която не пропуснал да спомене и в своя „De bello Gallico“. Арденските тежковози са били известни и на гръцкия историк Херодот, който ги възхвалява за тяхната издръжливост и сила и ги препоръчва за „тежки превозни дейности“. Още една от личностите на Античния мир, император Нерон, по време на управлението си издал указ за закупуване на 4 кобили в Ардените специално за негово лично ползване.
Новата история на арденските тежковози започва през 732 г., когато един абат (игумен) от разположения в Арден манастир „Св. Губърт“ решава да вземе няколко арабски жребци, които били останали след поражението на емир Абдуррахман при Тур и да направи тяхна кръстоска с арденците. Това смесване на арденци с източните породи било повторено през времето на кръстоносните походи и като тяхно следствие в Европа през XVII, XVIII и XIX век арденците били смятани за идеални бойни коне и били използвани основно за пренос на тежести във военните походи, заради превъзходната си сила и издръжливост. Неоспорим факт е, че Тюрен, чиито войски били разположени дълго време около Трир, е използвал арденски коне за своята кавалерия.
По време на Френската революция (1789 г.) и следващите години на Империята арденските тежковози били смятани за най-добри бойни коне в Европа. Огромен брой от тези животни пренасяли оръжието и продоволствието на френските войници по време на разрушителната кампания на Наполеон в Русия през 1812 година. Знае се, че по време на тази изтощителна война Франция е загубила за една нощ 30 000 расови коне от недостиг на храна и елементарни грижи. Арденският кон, взет в похода за превоз на тежести, за разлика от расовите бойни коне, бил много издръжлив, нямал специални изисквания за храна и се задоволявал с обикновена слама от покривите на руските изби, спокойно понасяйки всякакъв вид лишения. Именно арденците теглили част от императорския влак обратно във Франция.
За съжаление, развитието на арденската раса през XIX век не вървял много добре. Упадъкът на породата започнал от времето на Първата френска империя – епохата, настъпила след опустошителните войни, предизвикала и недостиг на расови арденски коне. Развитието на арденската порода не само спряла, тя дори претърпяла силен регрес. Три причини са предизвикали това състояние на породата, а именно:
1) постоянното експериментално смесване с различни породи;
2) масовото изкарване на породата от конезаводите без ни най-малък интерес към нуждите на самите заводи;
3) заменянето на арденските коне с тежките коне на белгийските, фландерски и френски равнини.
Конните заводи решили да подобрят и увеличат арденската порода, като кръстосват ардените с белгийски и фландерски жребци от тежките породи.
След подобна селекция и експериментално „подобряване“, външният вид и качествата на арденският кон се променили. Но не към добро. Тежките жребци, лошата храна, с която хранели арденците по онова време и която съвсем изключвала надбавяне в теглото им, са докарали породата до тотално влошаване. Това накарало коневъдите да помислят за предприемане на някакви конкретни действия за спасяването й. За възстановяване на предишното арденско величие решили да привлекат лекия Першерон, който по онова време се ползвал с голяма популярност. Но все пак желаният успех не бил постигнат и арденеца от доброто старо минало си останал само легенда и спомен.
Средният арденски тежковоз сега малко прилича на своите известни предци. Последните били с добра конституция, енергични леки коне, с ръст 142–152 см. И при тях е имало какво да се желае, например по-леки и подвижни скакателни стави, но техните положителни характеристики били доста повече в сравнение с тези на сегашното им потомство.
За родоначалник на тази порода в Русия, където арденската порода се ползвала с най-голяма популярност, може да се смята жребецът Бижу, награден със званието за най-добър кон на голямата конска изложба в Малмо. Той бил закупен от руския войник Врангел, който през 70-те години на XIX в. специално бил пратен от Русия за закупуване на производители от тази порода за подобряване на вече съществуващите породи тежковози в тази северна страна. Врангел, очевидно голям почитател на Арденската порода, продължил записките си. В тях изненадващо се появяват искри на надежда за възстановяване на Арденската порода. Това става към края на XIX век. Той разказва, че по време на голямата международна изложба в Париж един от заможните френски коневъди без да му мигне окото предложил 10 000 франка за един 5-годишен жребец от Арденска порода. По онова време абсурдно голяма сума пари! В началото на XX век арденците били използвани предимно за подобряване на други породи тежковози. През 1900 година от Русия, където арденският тежковоз вече се бил сдобил с огромна популярност сред руските коневъди и фермери, били изнесени в Швеция два жребеца. За един от тях от купувача били платени 12 000 франка, а другият бил купен за 16 000! Рекордьор по платена за него сума станал шампионът на световната изложба за коне-тежковози, 4-годишният жребец Спирой, за когото унгарците платили 25 000 франка!
Сега, след толкова много изпитания и след толкова много кръстосвания за арденските коне настъпи други времена. Многото експерименти довели все пак до добър резултат и сега арденските тежковози се броят за лека планинска порода, разновидност на белгийския тежковоз. Тези животни са високо ценени за своя добър нрав, издръжливост и способност за работа на неравна и хълмиста повърхност. Голямо предимство, с което те печелят сърцата на коневъдите, е и невисокият ръст и икономичността им. Арденските тежковози имат малки прави уши, които са необичайни при толкова големи породи коне. Силните им рамене правят стилът им на придвижване свободен и лек. Съвременният Арденски тежковоз е един от най-силните коне и много често собствениците им се шегуват, че те имат комплексността на малко, но силно тракторче. Краката на Арденския кон в основата си имат по-дълъг косъм и в сравнение с цялото тяло изглеждат по-малки и по-слаби, отколкото на външен вид би трябвало да бъдат. Независимо от тази външна непропорционалност краката на мощните арденци са изключително силни и здрави. Инетересното при арденските коне е, че по традиция опашката им се отрязва до първия подвижен прешлен, а самата опашка се завързва на възел към основата си. Породата на тези коне има репутация на много послушни, нежни и внимателни животни, което позволява дори и на децата да ги управляват без проблеми.
Старата Арденска порода може да се срещне в Мулен-де-ла-Пи (Moulin de la Pile), при Ревен (Revin) между Монтерме (Montherme) и Жив (Gives), също така и в околностите на Вире Вальран (Vireux Wallerand).
- Произход: Арденските възвишения.
- Развъдници: Австрия, Унгария, Аржентина, Чили.
- Характер: спокоен, търпелив, с жив темперамент.
- Характеристика на породата: универсални коне, непретенциозни към храна и място на обитаване, имат жив темперамент, подвижни са и са издръжливи към различни условия на живот, бързо приспособими са към планински условия.
- Цвят: кафяв, червен, сив.
- Ръст: 148–156 см
- Тегло: 700–800 кг.
- Употреба: за пренос на тежки товари, основно по високи местности.
- Регистри: 1840 г. – списък на конните породи във Франция; 1886 г. – списък на конните породи в Белгия; 1908 г. – списък на тежковозни породи в Швеция; 1921 г. – Люксенбург. През 1936 г. Националното общество на тежковозните породи внесло в книгата си двете породи тежковози – арденската и белгийската. През 1886 г. била издадена „Stud-book national des chevaux de la race beige“ („Национална племенна книга на тежковозните расови коне“).
