Рядко ще намерите човек, който да не обича или поне да не харесва коне. Милиони хора притежават коне и яздят без спортни амбиции, просто защото изпитват потребност, удоволствие и радост да общуват с тях. Конят може да бъде най-добрия ни приятел, учител, терапевт, може и да ни покаже много точно какви сме ние без да ни съди и критикува. При общуването се изграждат такива взаимоотношения между кон и ездач, които създават дълбоко доверие, което двамата развиват и изживяват. Как иначе бихме могли да яздим тези толкова силни, бързи и величествени същества, каквито са конете, ако не съществуваше доверието между човек и кон? Неведнъж съм виждала хора, които се страхуват, защото конете им се виждат огромни и непознати, но въпреки това искат да ги докоснат, погалят и дори да се качат на гърба им, защото усещат някаква дълбока привързаност и необходимост да общуват с тези прекрасни същества. Някои се отказват от ездата след падане или нещо друго, което ги е уплашило, но остават редовни зрители на конни състезания и при всеки удобен случай са в конюшнята и се радват на конете. Мисля си, че този страх идва от аналитичния ум, а другото е от душата на човека, която копнее да влезе в контакт с друга чиста и позната душа.
Един почти странен случай, който имах в Турция, подкрепя силно това мое убеждение. Млада жена на възраст малко над 30-те си беше записала час за езда и като за първи урок, взех един от по-ниските и кротки коне. Това беше красивата хафлингерка Мира, която винаги предизвикваше възторг у клиентите с вида си и дружелюбното отношение, което имаше към всички. Докато помагах на жената да сложи каска и предпазна жилетка, тя разказваше, че от дете мечтае да язди кон и това желание никога не е затихвало. Сподели обаче, че много се страхува, не само да се качи на седлото, но и дори да докосва коня. Нямаше нужда да ми казва, тя трепереше силно. Имаше огромно противоречие между нейните очи, които гледаха коня с радост и възхищение и тресящото се от страх тяло. Всичките 45 минути на часа прекарахме около Мира, а моята ученичка полагаше огромни усилия да преодолее този необясним страх, за да я погали и възседне. В последните няколко минути все пак седна на седлото, заобиколена от мен и още 2-ма конегледачи, държащи я за крака и ръце и вдъхващи ѝ кураж. Не направихме нито една стъпка с коня, не можа да събере достатъчно смелост и беше на ръба на паниката. Бях много благодарна на Мира за това, че изтърпя стоически този урок. През годините съм се сблъсквала с какви ли не случаи и това щеше да остане една бързо забравена странна клиентка, но тя си записа друг час, а после още един и още един. Трепереше от страх, не можеше да мисли и беше само емоции, повтаряше многократно, че детската ѝ мечта е да язди и ще я осъществи, а аз се чудех защо си причинява всичко това и дори я питах дали е сигурна, че иска да го прави, защото ми изглеждаше безсмислено да се подлага на такъв огромен стрес. Ако ездата не носи радост и удовлетворение, то какъв е смисълът да го правиш? Но явно някаква силна потребност вътре в тази млада жена се бореше с огромния страх в главата ѝ и тя не се отказа. Напредвахме с микроскопични стъпки, а Мира беше безупречна всеки път. Сигурна съм, че тя беше най-наясно от всички нас какво точно се случва. Когато моята ученичка стигна до там да язди в тръс сравнително спокойно и да управлява коня, тя беше невероятно щастлива и каза, че мечтата ѝ е изпълнена.
Децата често демонстират по-добра връзка и сътрудничество с конете, отколкото дългогодишните им ездачи. Може да видите как буйният жребец е кротък и внимателен с малкия си приятел или пък как кон, изваден от спорта поради лоши навици, става старателен и работи безотказно, когато е язден от дете. Децата действат повече спонтанно, отколкото съзнателно и защото не само физически, но и ментално те не са тези, които се стремят да контролират механично всичко в тандема, дават възможност на коня да участва равноправно в това, което правят.
Конете са отлични терапевти, както за хора с определени физически заболявания, така и за такива с психични травми. Дори най-травматизираният човек може да се научи да се доверява на кон, защото конете са винаги искрени и естествени. Техните отговори са автентични и те осигуряват точна обратна връзка, което ги прави надеждни партньори в работата с тях. Те са изключително чувствителни към нашите емоции и могат да доловят малки видими и невидими сигнали, чрез които разбират как се чувства човекът на гърба им. Когато действията и намеренията на ездача не съвпадат, те усещат това несъответствие. Конете са същества, които могат да се докоснат до вашата същност, могат да слеят душата си с вашата, ако им позволите това и тогава бихте изпитали неописуемо преживяване и щастие да бъдете едно цяло с едно толкова благородно и силно създание. Прегърнете коня си, затворете очи, отпуснете се, обърнете внимание на информацията, която ръцете ви предават, а после започнете да дишате в синхрон с коня за известно време. Оставете енергиите ви да се слеят и ще усетите връзката помежду ви. Опитайте се да запазите това чувство, когато вече сте на седлото и тогава тренировката, а и денят ви ще бъдат още по-добри и пълноценни.
Автор: Анелия Райчинова
