От средновековието насам на Андалуския кон е било обръщано особено внимание. Официално известен също и като чистокръвен испански кон, язден с векове през познатия дотогава свят. Известен е и като въплъщение на съвършеното конско тяло. Андалусиецът се представя с имената Иберийски ездитен кон, Иберийски военен кон, Луситано, Картузиец, Испански кон, Алтер Реал, Португалски кон, Полуостровен кон, Кастилянец, Екстремено, Виянос, Запата, Замаранос и др.
Някои изследователи вярват, че Иберийският кон е бил язден още около 4000-3000 г. пр. Хр. Когато финикийците пристигат на Иберийския полуостров през 2000 г. пр. Хр., иберийската кавалерия била силен противник и конете ú са били известни като „несравнимите военни коне”. Омир споменава именно тях в „Илиада” още през 1100 г. пр. Хр., а Ксенофон, известен гръцки кавалеристки офицер, силно хвали „надареният Иберийски кон” и ролята му в победните спартански боеве. По време на Втората пуническа война (218-201 г. пр. Хр.) Ханибал побеждава нахлуващите римляни на няколко пъти благодарение на иберийската кавалерия. Войнската полза от използването на Иберийския кон продължава нестихващо и при Уилям Завоевателя, който го оценява за доверчивия му и добродушен нрав.
За първи път е направена разлика между луситанската и андалуската порода едва преди по-малко от 60 години. Днес испанците наричат тяхната порода чиста испанска порода (Pura Raza Española или PRE) и държат собствена племенна книга. Португалският кон Луситано е взел името си от древна римска област на територията на днешна Португалия – Луситания.
Произхождат от испанската провинция Андалусия, която е дала и името на породата. Испанският кон е бил оценяван по качествата и по външния вид още от римски времена. Когато маврите нахлуват в Испания (VII в. сл. Хр.), довеждат породата Барб с тях. Тези ориенталски коне били кръстосани с качествени местни испански породи и като резултат дали Андалусиецът. В средновековието Андалусиецът е бил предпочитан за езда от благородниците на Европа. Той силно повлиял върху създаването и развитието на липицанската порода в началото на XVI в. Още една историческа справка сочи друг любопитен период от развитието на породата, според която Андалусийският кон дължи много на картузианските монаси, които ги отглеждали, през късното средновековие.В края на XV в. били намерени жребци от породата в манастирите в Терес, Севиля и Касайо. Монасите се славели като изключителни конегледачи и треньори. За тях много важно било да запазят чиста кръвта на техните коне. Чистотата на породата била застрашена през XIX в., когато армията на Наполен нахлува в Испания и открадва много коне. Едно стадо андалусийци било скрито и след това използвано за обновяване на породата. През 1832 г. епидемия опустошава популацията на испанския кон. Оцелява само едно малко стадо в манастира в Картуха. Последвал период с отглеждането на много малко екземпляри от тази породата. Днес обаче физическото присъствие я прави една от най-желаните на света.
„Испанският кон е най-благородното животно на света”, пише известният Уилиям Кавендиш, херцог от Нюкасъл. И наистина породата се отличава с външния си вид, като обикновено цветовете са бял и светло сив, а понякога и червеникаво-кафяв. Представителите ú са компактни, с отлични пропорции и обикновено са високи около 155-160 см. Гривата и опашката са обилни и буйни. Има сплеснат или леко издут нос, малки уши и главата му е с едър врат. Гърдите са масивни, а крайниците сухи, жилести и слаби. Краката са чисти и действието им е доста енергично. Андалуската порода се слави със способността си да се поддава лесно на тренировка, благодарение на превъзходния си темперамент.
Тялото е мускулесто, но все пак елегантно. Челото е широко, ушите – добре поставени. Очите са големи и излъчват живост и кроткост. Вратът е сравнително дълъг и широк, но 
елегантен. От добре оформената холка тръгват къс гръб и широки, силни крайници. Крупата е заоблена и средно дълга. Опашката е дълга и пада плътно до тялото.
Приблизително 80% от представителите на тази порода са сиви на цвят, 15% са червеникаво-кафяви и по-малко от 5% са черни. Породата се отличава с горд, но кротък характер. Андалусецът е чувствителен и особено интелигентен, отзивчив, лесно и бързо възприема обучението. Чувства се задължен и благодарен, когато се отнасяте към него с уважение и внимание.
След като се превръща в „Кралския кон на Европа” и присъства почти във всеки кралски двор, заради него се откриват академии по обездка и висша езда в Австрия, Франция, Италия и Германия. По-късно тези школи процъфтяват. Породата става любима заради импулсивността и котешката пъргавина на екземплярите. Ценните му качества – сила, атлетичност и покорност, типични за Андалусиеца, са се запазили и до днес. В Испания и Португалия често използват коне от тази порода в традиционните кориди.
Възприемчив и послушен, с най-гордия тръс, с най-величествения галоп, обичлив и нежен, най-подходящ измежду всички за крал в триумфален ден, той и днес запазва ореола си. Липицанската порода, доста германски породи, американският Куотър хорс, Перуанският пасо, както и много други, произхождат именно от Андалуския кон.
Много от разликите, които днес откриваме между конете Андалуска порода, са по-често свързани с линията на отделни коневъди, отколкото с популацията като цяло.
Около 20 000 са конете по света от тази порода.
Интересни исторически факти
- В България
Официално регистрирани коне от тази порода у нас няма. Преди време бъллгарски треньор работещ в Испания имаше намарение да внесе представители от породата и да предложи на публиката атрактивно шоу. Но за сега всичко е само в сферата на добрите намерения.
- По света
За щастие, Холивуд ни дава достатъчно преживявания с андалусците. Ето само кратък списък с филми, които съдържат сцени с тази великолепна порода:
„Фантомът”, „Зоро”, „Властелинът на пръстените”, „Ван Хелсинг”, „Мъжът с желязната маска”, „Слийпи Холоу”, „Смело сърце”, „Патриотът”, „Небесно царство”, „Тримата
мускетари”, „Роб Рой”, „Първият рицар”, „Шеметна сделка”, „Братя Грим”, „Рицарска приказка”, „Крал Артур”, „Гладиаторът”, „Троя” и „Александър”
