Мирис на коне се носи от към ренесансовата конюшня. Възбудено цвилене огласява цялата околност. Осемнадесет жребци в луксозни, големи колкото спални боксове, очакват изпълнението си. Те са звездите на единствената школа по висша езда в Германия – буйни Бербери и Андалузци, безстрашни Луситани и благородни Липицани, царствени Кнабструпъри и величествени Кладрубъри. Час преди началото на представлението никой не седи без работа. Сръчни ръце чистят конете, лъскат седлата, педантично отстраняват всяка прашинка от трензелите и поводите.
Кристин Кришке – примата на школата, облечена в разкошна рокля за езда, ботфортите й блестят, наметната с плюшено златисто наметало, тя за броени минути сплита гривата на своя принц, който доволно пръхти. Той величествено извърта глава: Райсули ал-Хади, четиринадесет годишният абсолютен шампион сред берберските жребци. “Този кон може да направи всичко, освен да плете и да рисува”.
Тук в резиденцията на графство Шаумбург-Липпе – Бюкебург, Долна Саксония се разхождат царствени коне от всичките осем барокови породи. Подобна колекция няма никъде по света, дори известни школи като Виенската, Херез де ла Фронтера в Испания, и Квелуз в Португалия си позволяват само по една порода.
“Интересът към бароковата езда бележи бум” – казва Кристин Кришке. Още преди десетина години това понятие не можеше да се открие дори в речниците. Днес породите, които са предназначени за тази висша школа се търсят все повече. Испански и португалски инструктори провеждат тук семинари. В школата има железни правила – всяка сутрин в осем започва работата в конюшнята. Чистят се боксовете, хранят се питомците, лъскат се позлатените капители на колоните и едва тогава идва ред на тренировките. По безупречно поддържаните алеи на парка с пасаж и пиафе се задава управителят Волфганг Кришке възседнал андалузкия жребец Канастеро. Под липите и кестените конят и ездачът изглеждат като от картина на Рембранд или Веласкес. 
Сянката на бароковия разкош и карнавална култура витае из замъка. Това е времето на везаните рокли и напудрените перуки, когато конският балет е бил едно от основните зрелища по време на графските забави, когато организаторите застават на специално приготвената за целта трибуна и всички поканени благородници минават пред тях с конете си, за да изкажат уважението си и да се представят. Това е времето, когато във всеки аристократичен дом конете се развъждат за лов, за парад, за война и мир. Това е епохата, когато властта и богатството се измерва с броя на конете в конюшните.
Преди повече от 300 години при двора на краля Слънце – Луи ХІV във Версай са “танцували” повече от 5000 коня. Но да правят пируети в кралския манеж са допускани само онези, които притежават излъчването, отговарящо на напрежението, блясъка и помпозността на двора. Нито един управител, който държал на имиджа си, не могъл да мине без гордите Андалузци и Бербери, Липицани и Фредериксборгери. Благородническите конюшни и школи по езда процъфтявали, кралските дворове впечатлявали с великолепието си и развъждали хиляди великолепни жребци.
В онази епоха, около 250 иберийски коне от конюшнята в Бюкебург са дали гените си на десетки европейски дворове, а днес хилядите зрители, които идват тук, се наслаждават на конския балет на фона на барокова музика.
Най-зрелищният номер на представлението – конят скача във въздуха от състояние на покой и в най-високата точка рита със задните си крака, има военни корени. По време на сражения, с този трик ездачът и коня се освобождавали от нездравословно обкръжение. Но преди да пожънат овациите на публиката танцуващите коне са преминали осемгодишно обучение. Волфганг Кришке е откривателят на таланти в школата – ако един кон предпочита тръса, той ще бъде добър в пасажа и пиафето, в случай, че го влече галопът, скачането е неговата стихия.
Когато достигнат 12-14 годишна възраст, звездите на Бюкебург изпълняват повече от 60 различни команди, те са почти четириноги професори.
Корифеите на ездата при дворовете на френските крале, дрезденските графове и херцозите на Брауншвайг правят революция в отглеждането и възпитаването на коне. Те първи се противопоставят на насилието в обучението. Антоан дьо Плувинел – шеф на придворния манеж по времето на Краля Слънце бил абсолютен противник на дивашките методи в работата с коня: “Изяществото при конете е като стеблото на цветята – пречупиш ли го веднъж, то никога не може да се върне.”
Ездачите в школата на Бюкебург следват заветите на великите майстори: Елегантност и изящество, вместо медали и рекорди, много поощрение и никакъв стремеж към сляпо повиновение. “Опитваме се да внушим на всички посетители, които идват тук, – казват факирите от школата, – че освен спортния автоматизъм и военните корени има и нещо друго. В изкуството на ездата нищо не се постига със сила. Добрият ездач е наистина добър, когато не пречи на коня.”
Александър граф фон Шаумбург не язди, той е фен на многото конски сили, но е много доволен, че в семейното имение се е завърнала старата традиция: “Тук се е получило истинско произведение на бароковото изкуство. В другите страни такива школи по 
езда се подкрепят финансово от държавата. Само при нас това е изцяло частна инициатива.”
Някогашният блясък се връща в Бюкебургските конюшни преди около три години. От тогава числото на посетителите се е покачило чувствително – от 8 на 60 хил. годишно. Сега тук има музей на коня с постоянна експозиция, която проследява историята на бароковата езда от началото до наши дни, уникалната колекция от седла, стотици уникални оръжия и безценни сребърни съдове приковават вниманието на туристите.
Европейският шампион по уестърн езда Волфганг Кришке и съпругата му решават да рискуват и залагат всичко, което притежават. Бюкебургският паметник на културата все още е собственост на банката. “Но, за да се превърнат в реалност мечтите на живота му, човек инвестира всичко” – казва Кришке. Преди да се захване с начинанието на живота си е бил каскадьор в ездовата шоу трупа “Tjoster”, участвал е в множество рицарски шоу-турнири.
Времето минава бързо. Представлението е към края си. Музиката заглъхва. Уморени са и ездачи, и коне, но всички са доволни. Великолепният Райсули ал-Хади гордо поклаща глава в отговор на аплодисментите и доволно пръхти, след като е получил заслужената си бисквитка. След това елегантно се запътва към конюшнята, съпровождан от стопанката си.
Превод от немски (в. “Rheinischer Merkur” 40/2006): Константин Игнатов
