Думата “кръвопускане” навява асоциации за “тъмното” Средновековие. Но при остро възпаление на копитото това често е най-бързият начин за лечение.
Когато потича кръв, викаме лекар. Но той идва и нарочно оставя кръвта да тече с пълна сила.
Независимо че звучи малко средновековно и понамирисва на шарлатанство, е правилно – това е метод на лечение, който и до днес се прилага при конете.
Ветеринарят д-р Томас Буйле от Кернен – Германия прилага кръвопускането предимно при коне с остро възпаление на копитото. “При остро възпаление на копитото, с помощта на кръвопускането успявам да понижа кръвното налягане на коня и да предотвратя образуването на тромби в копитото” – обяснява Буйле, който около два-три пъти месечно боцка някой кон и досега винаги успешно. Пациентите му препускат по-добре още на следващия ден. “При подобни възпаления трябва да се реагира бързо, защото ако в копитото са се образували тромби, кръвопускането е безсмислено”.
С този метод се постигат два основни ефекта: понижава се кръвното налягане и се разрежда кръвта, защото тялото не е в състояние бързо да възстанови количеството й. Кръвта при конете с остро възпаление на копитото е прекалено гъста. Медиаторът на възпалението (хистамин) способства за проникването на серума в тъканите, в резултат на това те набъбват и затрудняват кръвообращението. Останалите кръвни клетки запушват кръвоносните съдове в дермата.
„При остро възпаление на копитото се използва обменният ефeкт на кръвопускането: кръвните клетки се източват и не могат повече да се съединяват. Отровните вещества се „отмиват”. – твърди д-р Астрид Бийнерт от клиниката за коне към Ветеринарния институт в Хановер. По-рано кръвопускането при конете се е прилагало и при вътрешни инфекции и лумбаго, но днес съществуват по-съвременни методи като хепаринова терапия.”
През ІV-V век конете са лекувани предимно с кръвопускане. Тогава хората смятали, че кръвта на болните коне е различно оцветена и се пени, ето защо лечителите използвали кръвопускането и за поставяне на диагноза.
При хранително възпаление кръвопускането ставало като се пробождала бабката. Най-често се източвало минимално количество – между 250 мл и 1,5 л, което не било пълноценна терапия, защото трябва да бъдат източени около 10 л, за да се разреди кръвта и да се постигне лечебният ефект от кръвопускането.
Между 1250 и 1762 г. са използвани особено болезнени методи за лечение на конете. Ако били засегнати от конската чума, се правел разрез под езика или на небцето. По онова време се смятало, че за всяка болест има определено място, от което се осъществява кръвопускането. Съществували специални рисунки-схеми, на които били отбелязани местата на пробождане и съответните болести.
Днес за място на кръвопускането най-често се взима вената на врата – югуларната вена (vena jugularis). Тя е достатъчно голяма – за около десет минути от там биха могли да изтекат 7-8 литра кръв. Според Астрид Бинерт за кръвопускането може да се 
използва и вената на корема, но най-достъпна е тази на врата. Д-р Матилде Холмер от клиника за коне в Телгте (Германия) пояснява, че количеството кръв при кръвопускането зависи от масата на коня. Ако конят тежи около 600 кг, се източват до 10 л кръв. Не е желателно количеството да се увеличава, защото при голяма кръвозагуба конят може да изпадне в шок. “По време на кръвопускането постоянно проверявам пулса и дишането на коня – обяснява д-р Матилде Холмер, – те също така не бива да се потят или да залитат. Ако животното стане неспокойно, процедурата трябва да се преустанови.” За да се съкрати времето на кръвопускане, се използват специални дренажи. Тези, които използва д-р Буйле, са с дебелина от 4 до 5 мм и имат упойващо действие на мястото на кръвопускането. “Все пак, в първия момент конят може да изпита болка – дренажите са дебели.” – споделя специалистката.
“Най-често конете са спокойни и дори се отпускат по време на процедурата”, коменттира д-р Буйле – онези, които страдат от заболявания на копитото принципно не обичат да мърдат.”
Възниква и въпросът дали конете трябва да се упояват преди кръвопускане. Ако не се прилагат упояващи средства, е позволено кръвопускането да се извършва и от фелдшер. “Няма правни решения по въпроса – твърди д-р Томас Стегманс от 
Хранително-ветеринарния център в Щутгарт. – Никой не е наясно дали ветеринарят е длъжен да използва упойка при кръвопускането. Матилде Холмер пък заявява: “Ако ветеринарят реши да упои коня, има право да го направи. Но тогава кръвното налягане на животното се понижава. Най-често слагането на упойка не се налага – рядко се случва конят да се съпротивлява или да размахва глава по време на кръвопускането.”
Някои ветеринари използват при кръвопускането големи стоманени игли, но в днешно време по-често се прилагат венозни катетери (за многократно кръвопускане). Така се намалява рискът от пробиване на вената. Катетерът представлява мека гумена тръбичка, която влиза във вената. “Тя се движи заедно с вената и не дразни коня”, продължава д-р Холмер.
“Ако се наруши вътрешното покритие на вената, може да се получи тромбоза, което от своя страна да наруши кръвоснабдяването на главата на коня и завинаги да го направи негоден за състезания.”, обяснява А. Бинерт.
Кръвта се събира в специални съдове, позволяващи да се контролира количеството й. Не бива конят да е поемал препарати, които понижават съсирваемостта на кръвта например хепарин.
„Винаги питам собствениците какви препарати са давали на животното”, разказва д-р Буйле, който е учил за кръвопускането по време на следването си във Виена.
Конете със слабо кръвообращение и сърдечни смущения не бива да се подлагат на кръвопускане. Най-подходящото време за процедурата е рано сутрин, когато е по-прохладно и организмът не е бил натоварван.
Преди кръвопускане е желателно да се провери дали конят ще понесе добре процедурата. За целта се прави кръвна проба и се установява дали хематокритът (хематокритът дава съотношението на клетъчните елементи към кръвната плазма) е в границите на 38-40 %.
За да има ефект от кръвопускането, кръвта не се компенсира. В резултат от загубата на кръв конете са отпаднали, но въпреки всичко кръвопускането може да се повтори на следващия ден, ако първият опит е бил неуспешен.
За да се компенсира загубата на червените кръвни клетки, конете трябва да се хранят по време на кръвопускането. “Имат нужда от хранителни вещества за възпроизводството на нова кръв”, обяснява д-р Бинерт.
Публикацията е по материали от сп. “St. Georg”, август 2006 г.
