По-малко на брой поради пандемията, но с изключителни качества, бяха участниците в тазгодишното породно изложение, съпроводено с лицензиране на жребци и тестиране на млади кончета. Организацията принадлежи на Асоциация Български спортен кон, а събитието се проведе на територията на конна база „Тракиец“ в село Житница в дните 19 и 20 ноември.
На манежа дефилираха 27 коня от порода Български спортен кон и три интрудоцирани породи. В първата категория при жребците убедително и с най-висок сбор точки от оценките, с трикольрната лента окичи своите гърди жребец Норби от конюшните на клуб по конен спорт „Калоян 92“ (баща Харли Видиел (КWPN) и майка Хандсоме ГЛН (KWPN)). На второ място се нареди кестенявият жребец Надато (Дакар и Соала), сабственост на „БМ Агро“, трети стана Но Лимит (Хигуай и Зения), отново от фермата на „БМ Агро“.
При кобилите с най-висок резултат бе оценена кестенявата 11 –годишна Денсинг Стар (Дебу Делуп и Саманта), собственост на Яни Костадинов, който спечели още едно първо място при младите мъжки кончета чрез пъргавия Кашмир. Второта престижно място взе кобила Корнеда (Кондар и Даяна), а третото грабна 4-годишната Капитолия (Конкуидам и Панор Зет). При младите женски кончета четиричленната комисия категорично даде своя вот по петте показателя за 2-годишната Чаколина от конната база – домакин на събитието. Второ и трето място отидоха съответна при Карена и Кара. При мъжките тези две позиции се заеха от Каласто и Капитал.
В края на изложението, през първия ден започна и процеса по лицензиране на жребци за разплодна дейност, който продължи и през втория ден с измервания на всички участващи в тестиранията, включително и за жребците кандидат-бащи. Така в съботния ден на 20 ноември под конвой за 8 телесни измерения сред които: височина при холка, при гръб, при крупа, дълбочина и широчина на гръден кош, коса дължина на тялото и обхват на свирката преминаха всички млади коне, участващи в програмата за тестиране. Общите оценки от произход и измервания за първи и втори ден стигнаха до движения в ходом, тръс и галоп на твърд терен и в закрит манеж и завършиха с атрактивните скокове в коридор. Целта е чрез щателната поредица от измервания и изпитания младите коне да покажат своите генетични заложби без намесата на ездач.
Историята на породата български спортен кон разказва, че през 70-те години на миналия век в катедрата по Коневъдство към съществуващият тогава Висш селскостопански институт „Георги Димитров“ започват експериментални кръстосвания с цел получаването на коне с добри спортни качества. Съществен момент в този начален етап е продажбата в Дания на мъжко конче Грозд, родено през 1965 г., от баща Геодез (ЧАП) и майка Злободневка (Дунавска порода). Продажбата е осъществена година по-късно и вдъхва увереност на селекционерите по това време за успеха на конете, получени чрез такова кръстосване известни като „български хънтер“. Този термин започва да се използва широко от коневъдите и спортистите в страната ни до интродуцирането на първите западноевропейски жребци в България през 1978 г. По-късно тази практика се приема и от конезавод „Клементина“, където определен от Държавна комисия брой кобили от Дунавска порода са покривани от жребци от Чистокръвна английска порода.
Втори, съществен момент от създаването на Български спортен кон е направеният внос на жребци и кобили от бившата ГДР и обособяването на племенно ядро към висшия ветеринарен институт в Стара Загора. Поради добрите си спортни качества, тези коне били изключително популярни както у нас, така и в съседките ни Турция и Гърция. Същата популярност по това време имат и техните кръстоски с кобили от породите: Дунавска, Източнобългарска, Плевенска и Шагия. Постигнатите резултати се оказват достатъчно добро основание за продължаване и разширяване на селекционният процес, което на практика се осъществява чрез масов внос на полукръвни ездови породи коне от Западна и Централна Европа. Преломен момент в целия този просец е лицензирането на Развъдна програма в МЗХГ през 2011 г. и приемането на асоциация „Български спортен кон“ за пълноправен член на „Световната федерация за развъждане на спортни коне“ (World breeding federation of sport horses) и одобряването на том I на Родословната книга.
Преминавайки успешно през тези етапи на развитие, днес популацията Български спортен кон е достатъчно голяма по численост, с широка генеалогична структура и добре представена в различните дисциплини на конния спорт у нас и в чужбина. Днес асоциацията и всички стопани на породата у нас отдават заслуженото и не забравят огромния приноса на зоониженер Светлозар Касчиев, който българското коневъдство загуби, като човек и коневъд без време преди 7 години.
В състава на престижното жури по оценяване на конете в двудневното събитие бяха Стоица Аргилашки – председател на комисията, д-р Крум Рашков, Трифон Дацински и Ивайло Бонев.
Видеоматерил от изложението, лицензирането и тестирането виж тук и ТУК
Телевизионен репортаж от мястото на събитието гледай по Агро тв, тук
