Криволичещото искърското дефиле се е белнало, като в зимен разказ на Елин Пелин. Снeжинките танцуват ту в една, ту в друга посока. Мартенско – женско време ! С променлив характер. По пътя от Нови Искър към Своге, има разклон за селото Батулия. Пътуваме към празника на конете в конна база WILD HORSE.
На там ни поведе разказът на моя приятелка. За нейна колежка, която решила да загърби градския шум и да заживее на село. До тук нищо особено. Необичайна е историята на Стефка – стопанката на конната базат. Отивайки в селото, се срещнала с едно изстрадало конче. Без едно око, слабичко, болно, бито и изоставено. Прибрала го. В селския дом това е възможно. 
Погрижила се за него. После прибрала още едно болно конче. И за него се погрижила. След това се сдобила и с още коне. Вече има и поколение. Жребче. Открила, че може да помага не само на кончетата, но и на деца аутисти. С днешна дата, идеята е развита. Въпросната дама, предлага конни преходи в планината и почасово яздене. Посреща хора с чисти сърца, добри помисли и с любов към конете. Стефка работи в града. Всяка сутрин слиза от планинската си къща до селото, с високо проходим джип, защото условията са екстремни. Особено през зимата. Оттам се мята на градската кола и на работа в града. Кончетата имат нужда от храна и много грижи. Така им ги подсигурява. Село Батулия. Разположено на двата бряга на река Искър.
На първият мост в селото ни посрещат три кончета и стопаните им, нагиздени с празнични носии. Всеки може да поязди едноокото конче. Красиво, шарено и кротко. Носим им моркови. Позволяват ни да ги храним, но да им чупим морковите. Трудно им е да ги хрупат цели, заради юздите. Черният, дунавски кон, е изключително впечатляващ. Този кон от прочутата българска порода е с горда осанка и покрит с рошава зимна козина. За моя изненада, се оказва много мека и пухкава на допир. Все едно галиш плюшена играчка. След снимките и емоцията с конете, нашето малко конно шествие се насочи към Батулийски манастир. От едната страна на площада минава река Батулийска, която след метри се влива в Искър. 
Има красива полянка и малко заведение до рекичката. От долната страна на площада се е ширнала огромна поляна до сами Искъра. Свободни коне, кротко пасат и сякаш позират за снимка, под извисените заснежени върхове. От тук започва изкачването към манастира. Покрай огромен паметник, който ни връща в едни други времена. „Смърт на фашизма, свобода на народа“, гласи надписът. Изкачването нагоре е към 2,5 км. Пътят е живописен и стръмен нагоре. Манастирът е кацнал отгоре. Малък и уютен, построен 1911 година. До него в скалите има малка полянка с бунар. Църковният ритуал и служба на Тодоровден започва. Навред отеква молитвата „Отче наш..“ . Свещеникът проповядва, пее и благославя всички хора и коне за здраве. Кончетата са вързани на полянката. Хапнахме майсторска питка и обратно към селото. Там домакинята беше организирала хапване и пийване с жива музика. За жалост, ни беше невъзможно да се присъединим към веселата част. Някой друг път. А вие, ако искате да пояздите в планината това е мястото с. Батулия. Отдадени хора. Живописно място. Мили и кротки кончета. Тодоровден, бяхме на правилното място.
Бойка Тепавичарова
