Колко струва един кон? Цената на конете варира в зависимост от тяхната порода, родословие, ниво на обучение и предназначение.
У нас коне за хоби, туризъм и разходки варират от 1500 до 4000-5000 лв.
Коне от тежковозна порода струват от 3000 до 30 000 лв.
Цената на спортните коне започва от 5000 – 8000 и може да стигне до 100 000 – 120 000 лв.
Хиподрумни състезателни коне се предлагат на цена от 2000 до 10 000 лв.
Така наречените каруцарски коне за впряг и работа се намират за 300 – 500 лв.
Покупката на кон трябва да е гарантирана с чип и паспорт на животното, освен това е задължително да има договор за покупко-продажба.
Ако ще ставате собственик на кон, добре е да имате ясна представа защо си купувате тази голяма маса от дързост и красота, защото тук не става въпрос за куче. Грижите тепърва започват и по размер и финанси надхвърлят обгрижването на всеки друг домашен любимец.
Трябва да осигурите на коня място за живеене, храна, вода, тренировки, ветеринарно обслужване, подрязване и подковаване, конна амуниция, аксесоари. Ако се целите във високите спортни резултати, тогава добавете и треньор за вас и коня. По груби сметки издръжката на месец излиза между 300 и 700 – 1000 лв. в зависимост от това дали сами полагате грижи за животното в собствена конюшня или ползвате пансион. При всички случаи конят става част от вашето семейство и изисква ежедневни грижи. Отделно винаги трябва да сте подготвени, че излиза нещо допълнително като нараняване, болести, витамини, ваксини, транспорт, козметика и т.н.
Защо езда? Ездата тонизира тялото по невероятен начин, а контактът с природата бие безапелационно и най-модерните закрити спортни зали. При децата грижата за конете, чистенето на конюшните, поддръжката на конната амуниция учи на дисциплина, труд и отговорност по неусетен начин.
Отделно силното биополе на коня и контактът с животното имат много благоприятно психологическо въздействие. У нас също вече се практикуват терапевтична езда и хипотерапия.
Конната езда е сред спортовете с най-комплексно натоварване за хармонично развиване на тялото. Тя развива най-добре т.нар. абдуктори – това са мускулите, които стягат и прибират бедрата. Ездата е от малкото дейности, които натоварват и тази част от тялото.
Ездата предпазва от изкривявания на гръбнака. При правилна позиция върху коня се натоварват мускулите на гърба, които отговарят за правилната S-образна позиция на гръбначния стълб. Така те се развиват много по-правилно, отколкото при фитнес упражненията.
При движение в тръс се получава своеобразно пружиниране между дисковете на прешлените, което е изключително полезно за запазването на гръбнака.
Ездата развива перфектно равновесие и координация.
Изкривяването на краката при езда е абсолютен мит. Те не само не се изкривяват, а даже, напротив, ездата подпомага правилната позиция на костите. Детските кости са по-еластични, затова при деца тя действа още по-благоприятно.
Въпреки твърденията, че при първоначално „ошипяване“ при жените около 30 – 35 години ездата не е препоръчителна, има лекари, които са на противоположното мнение. По техни наблюдения оплакванията изчезват още след третата – петата тренировка.
Как се започва? С желание. Намерете си треньор, потърсете си база, уговорете си час. Необходимо ви е удобно спортно облекло. Анцузите не са подходяща екипировка за езда. Трябват ви дънки без вътрешен ръб/панталон от материя, която да дава добро сцепление със седлото, за да не се плъзгате; боти или ботуши с подходяща подметка за лесно поставяне в стремената. Всичко останало като тока, предпазна жилетка, чапси и конна амуниция е грижа на базата. Добрият треньор/инструктор/водач първо ще ви разходи из конюшнята, после ще ви запознае с коня (галете и говорете на коня – вие сте тандем), избран за вас, и накрая ще пристъпи към инструктаж. Първо ще научите основните ходове на коня (алюри), как да ги използвате и как да следите поведението на животното.
Повечето треньори ще ви повъртят на корда (езда с кон, вързан с дълго въже, което се държи от треньора) първоначално без стремена и юзди, за да свикнете да се държите на седлото. Конят се движи бавно. При първа разходка с кон той може да бъде вързан за предния и дори с този зад вас, това е т.нар. туристически конен керван, по време на който конете пристъпват лениво, а вие се поклащате отгоре без грижи като поп Вечерко.
В каквато и ситуация да изпаднете, не бива да ви обзема паника – конят е под контрол през цялото време, треньорът го наблюдава и във всеки момент предугажда намеренията му. Както при всяко ново нещо, много е важно да слушате и следвате точно инструкциите на обучителя.
Пречка ли са килограмите и страхът? Не. Трябва да сте по-тежки от самия кон, за да имате притеснения за вашия и неговия комфорт. Съществуват различни породи, които ще ви понесат, във всеки един смисъл, във вихъра на удоволствието. Често страхът и респектът идват от височината на това мощно животно. Но запомнете – конете са страхливи животни. А вашата липса на умения е грижа на треньора, на когото сте се доверили, нали затова е там.
Избор на конна база – внимавайте къде попадате? Малко предварителна информация може да ви предпази от комерсиалните намерения на недобросъвестни стопани. Обърнете внимание на няколко неща: подредена ли е конната база, чисто ли е, има ли организация. Поогледайте конете – по външния им вид може да разберете много. Броят ли се ребрата на животното? Здравият кон е с бляскава козина. Има ли видими рани? Попитайте от какво са. Опашката и гривата трябва да са сресани, красиви и чисти. Има ли отоци по краката на коня (никой не иска да язди куц кон). Копитата трябва да са равни. Подковите са задължителни, но има планински конни бази, които предпочитат копитата на конете да са натурално подрязани, без подкови. Амуницията трябва да е чиста. Под седлото винаги трябва да има специална мека настилка – потник, който предпазва гърба на коня. Той трябва да стърчи под седлото или да е с неговата форма. Ако видите, че е заменен със старо одеяло или парцал, това не е хубаво.
Стопани, които бият, ругаят, тормозят или рязко дърпат поводите на конете, не са добри хора и не са подходящи за ваши инструктори или водачи на групи.
Ако конят пръхти, вдига глава нагоре-надолу постоянно или рие с крак – това са признаци, че нещо го притеснява. Попитайте домакините какво не е наред. Комфортната езда изисква спокоен и щастлив кон.
Скъпо ли е? Хората често бъркат притежанието и грижите за конете с ездата по принцип. Затова митът, че конната езда е скъпо удоволствие, е широко разпространен. Уроците и разходките с коне започват от 10 и стигат до 40 лв. за час или 40 минути. Базите предлагат месечни, сезонни и годишни абонаменти карти. Затова първоначално потърсете информация занимание с каква продължителност покрива цената и най-важното – лицензиран ли е вашият водач или инструктор. Вероятността да попаднете при човек, който просто може да язди, без да е треньор, е голяма. Подобни самозванци може да ви развалят удоволствието и да станат причина завинаги да се разочаровате от конете и ездата.
Колко често? За любители един път седмично е прекрасно. За първите уроци 20-25 минути са достатъчни за упражнение в манеж. За лека конна разходка на ходом с коня един час е предостатъчно време. За начинаещите всичко над тези норми ще им докара мускулна треска. Дори и само да се „возите“ на коня, неусетно натоварвате група мускули, за които не подозирате, че съществуват. След първите 20 урока ще можете да се похвалите на вашите познати, че сте волен ездач, но все още няма да имате рутината да препускате презглава в гориста местност, например.
В София има две конни бази, до които може да стигнете с градски транспорт. Конно-спортна база „Хан Аспарух“ (зад зимната пързалка „Славия“, ул. „Хайдушко изворче“ 28) и малката конна база в Борисовата градина. И двете са държавни, не се стопанисват добре и не са от най-приветливите, но няма да ви върнат. Отделен е въпросът, че придружаващите няма откъде да си купят дори едно кафе. За сметка на това частните предприемачи около София са осигурили богат избор от над 20 конни бази в диапазон на около 30 – 40 км от центъра на столицата.
Конна база „Адгор“. На Витоша, по пътя за Белчин баня. Изключително успешна конна база с екип от специалисти, които споделят и практикуват метода Natural Horsemanshi. Теорията гласи, че за да изпълнява един кон човешки команди, човекът трябва да се превърне в коня лидер. Грубостите и агресията по време на тренировки се отричат напълно. Всичко се основава на психологически подход. Главната цел на Natural Horsemanship е взаимното разбиране с коня и спечелване на неговото доверие.
Клуб и конна база „МСВ – Изови“. Създадена с бизнес идея за развъждане на коне само от породата тракенер, базата в село Опицвет предлага закрит манеж, състезателна дейност, конен туризъм, заведение с камина за зимата и лятна градина. Тук се селектират коне с лиценза на германската асоциация на тракенерите (Trakehner Verband). И ако търсите коне за покупка, това е мястото, където ще получите расово животно с гарантиран произход и документи.
Конна база „ПланаКон“. Ако разполагате с кола и свободно време, може да посетите и конна база „ПланаКон“, която се намира в долината на река Планщица в Плана планина, на около 150 м северно от т.нар. Космическа станция. До базата се стига по асфалтов път, който се поддържа и през зимата. Базата е на 35 км от София и предлага 20 обучени коня за дълги и по-къси конни преходи, както и първоначална езда в манеж на открито сред дива природа и кристален въздух. Мястото е подходящо за пешеходен туризъм и лагеруване.
Конен туризъм. Удоволствието и ползите за здравето от ездата придобиват все по-голяма популярност чрез конния туризъм. Почти няма голям български град или курорт без конна база. В последния справочник „Кой кой е в света на конете и къде да яздим в България“ (изд. 2016 г.) са описани над 300 конни бази и обекти за конен туризъм.
Места по села, градове, планински местности, хижи, където се предлагат от няколкоминутни, до многочасови и няколкодневни конни преходи. Разнообразието се допълва с опции за първи уроци в открит или закрит манеж, варианти от суперлуксозни конни съоръжения с бани, съблекални и уютни заведения за храна до полудиво къмпингуване на открито в планината. Уроците и преходите се водят от квалифицирани професионалисти, а конете, използвани за първоначално обучение, за леки, средни или по-динамични конни преходи са избрани според темперамента, породата и годините си.
Има ли коне в България? В България по данни на Националната асоциация по коневъдство (НАК) към май 2016 г. конете са 120 000. От тях 10 000 породно контролирани и 110 000 безпородни коне, без чип и паспорт (отново по данни на НАК у нас се развъждат над 25 породи коне). Най-голям процент (30 %) са конете, които се отглеждат за месо, което се изнася за западните пазари на Европа като търсен деликатес.
25.40% са конете, отглеждани и използвани за класически конен спорт (дисциплините: прескачане на препятствия, обездка и крос-кънтри), 20.46 % са конете за хиподрумен спорт (бегови и надпрепускане с двуколки), 12.33% са за селскостопанска работа (транспортна дейност и дърводобив) и процентно най-малко (11.41%) са конете за туризъм. Все пак те се оказват доста ефективни по себестойност, като конкуренция по „доходност“ им правят конете, които се използват за разплод.
Всички коне в България са в частния сектор с изключение на близо 800 екземпляра, отглеждани в Държавния конезавод „Кабиюк“ в Шумен и една шепа в западащия Институт по коневъдство в Костинброд.
Конете, подходящи за езда. Всеки обязден кон е подходящ за езда. Важно е да знаем, че конят е свободолюбиво, паметливо животно със силно развито стадно чувство, но с индивидуален темперамент и характер. За начало на занимания по конна езда няма възраст, а за опитните ездачи няма и сезон. Ездата се практикува целогодишно. Освен това никога не е късно да нахлузиш ботуши, да седнеш на седлото и да хванеш юздите. Това може да стане за пръв път дори на 60-годишна възраст. (По данни на международната федерация по конен спорт 75-годишният японец Хироши Хокецу е най-възрастният състезател.) Съществува по-скоро долна възрастова граница, която казва, че детето трябва да е над три години, за да може да се порадва на разходка с пони. За първи урок по езда на кон минималната възраст е 5-6 години, когато детето може спокойно да бъде оставено в ръцете на треньор. Конната езда е единственият спорт, при който мъжете и жените са абсолютно равнопоставени.
