„Ние сме конна нация. Дошли сме на гърбовете на коня, минали сме огромни територии, завоювали сме много земи, преди да се установим на тази, на която сме в момента. Така че, ние в себе си, в характера си, в сърцето си, винаги носим и коня. През всичките тези години неизменно сме на кон. Имало е по-добри и по-лоши моменти. Например през турското робство на българите е било забранено да яздят, това е била привилегия само на турците. Ние сме могли да яздим само магарета „
Крум Рашков, Генерален секретар на БФКС
94 години организиран конен спорт в България / I – ви период (1914 – 1940 ).
Това, което е останало след Освобождението е Тодоровден. Защото българската армия е била на коне. Този празник не случайно се празнува напролет, тъй като винаги се свързва с Великден. В това време е било редно да се види презимуването на животните и състоянието им, защото тогава всеки един е участвал в армията със собствен кон. Чрез този празник се е осъществявала една проверка на състоянието на българската армия – с така наречените кушии.
Но ако говорим за организиран спорт, за начало се смята месец юни 1914 г.
Тогава се основава официално “Жокей клуб” за конен спорт. По-късно заедно с промяна в Устава се изменя и името на “Български жокей клуб” (БЖК). Той се основава в София от кавалерийски офицери, сред които са генерал-майор Пенчо Златев, полковниците Даскалов, Малчев, Жилков, Златоустов – от кавалерийската инспекция, командир Анов, Марков от свитата на Н.В. царя, майор Гърнев, ротмистрите Добрев и Стаматов.
До 1918 година, поради войната, клубът не развива никаква дейност. Първото състезание се провежда през 1919 година по волтижировка и прескачане на препядствия. На място, определено вече за хиподрум в квартал “Лагера” на София. Състезателите са офицери от Кавалерийската школа. В скачането с препятствия победител е ротмистър Владимир Стойчев с кобила Мишка.
Ако в този период се е развивало нещо, то е било най-вече за кавалерията като род войска. Всички състезатели, които са участвали, са били военни и офицери. Цивилни почти нямало. Трябва де се отбележи, че по онова време не било възможно да се състезават офицер със старшина. Затова е имало отделни състезания. Вахминстър е било наименованието на старшината в кавалерията. Така проявите стават организирани. А ето накратко как се развива конния спорт и през следващите години:
1920 – всяка пролет и есен се провеждат състезания в кавалерията.
1923 – началото на Общоармейски конни състезания.
1924 – БЖК организира състезание във военното училище. Офицерите Бонев с кобила Вишна и Крум Лекарски с кон Павел при надскачането преодоляват препядтвие с височина 170 см.
1924 – Париж – първите следвоенни олимпийски игри (VIII по ред). Двама изключителни български офицери кавалеристи за първи път в историята на игрите записват името на родината ни сред участниците в Олимпиадата. Това са Владимир Стойчев с кон Войвода и Крум Лекарски с кон Вуйчо. Двамата участват във всестранната езда, но не завършват тридневното състезание.
1928 – Амстердам, Холандия, IX Олимпийски игри. За първи път България се представя с пълен отбор в дисциплината всестранна езда.
1929 – Ахен, Германия, Международен турнир по конен спорт в Европа. Крум Лекарски с кон Озорон печели първото място във всестранната езда.
1931 – София. Турнир по всестранната езда.
1932 – Виена, едно трето, едно четвърто място за българите. Така влизаме в челната десятка във всестранната езда.
1933 – Истанбул – двустранна среща по прескачане на препятствия с Турция. България участва с 13 състезатели.
1934 – 19-ти май – в страната е извършен военен преврат. В армията и конния спорт настъпват промени. По политически причини полковник Владимир Стойчев и ротмистър Крум Лекарски са уволнени в запаса.
Ако можем да говорим за основополжници на елитния конен спорт – то това са без съмнение именно Лекарски и Стойчев. Кавалеристите са били изпращани в чужбина на обучение като войници и ездачи. Всеки един, връщайки се в България, носил със себе си това, което е начуил. Интересното е, че всяка държава има своя ездова школа. По това време обаче в България е имало един конгломерат от школи, като всеки е проповядвал това, което е научил. А това не било добре за конния спорт. Заслугата да бъде изградена българска ездова школа е на генерал Крум Лекарски. Ако погледнем историята на конния спорт и до ден днешен се борят две школи – немската и френската.
Лекарски и Стойчев много са се различавали. Учител на Лекрски е големият ездач е Стойчев. Макар пътят им да е минал заедно, разликата е в следното: Стойчев е бил изключително добър ездач, но не е написал нито ред. Той не е обичал да пише. За разлика от него Лекарски е бил писмовен. Той е автор на първото учебно помагало. Лекарски обаче е френско-говорящ. Затова има влияние от тази школа в българския конен спорт.
Разликата между двете школи се състои в следното: френската е по-мека, по-елегантна, а немската е по-груба и силова.
В същия период (1914 до 1940 г.) успоредно с развитието на спорта върви и развитието на коневъдствтото в страната. Първият конезавод в България е “Кабиюк”. Той е създаден от Митхад паша.
Един от първите укази от Батенберг е указ за коневъдството. Това е било поради нуждите на армията. Тогава започва внос на елитни жребци, кръстосвани с български кобили. Така постепенно се създава източно-българската порода коне като леко впрегатен кон и кон за армията. После и за спорт. Голяма част от спортните коне в този период са от Кабиюк и Божурския конезавод.
По това време се провеждат така наречените армейски първенства. Тогава отделните полкове са си излъчвали отбори, които са се състезавали помежду си. На базата на победителите в тези състезания са се излъчвали и национални шампиони. След уволнението им от армията Стойчев, заедно с брат си Георги (Джоката) и Лекарски създават Първата частна ездова школа „Орел”. Макар и не особено доходоносна, тази тяхна инициатива показва страстта и любовта към конете, конния спорт и стремежа им да споделят тази емоция с другите.
1940- Мерано, Италия. Международен турнир за купата на принцеса Йоланта. Победител в дисциплината “Надскачане с елиминиране” е Андрей Танев с кон Ликвидатор, който печели купата на принцесата. Това е един от престижните успехи на българския конен спорт преди Втората Световна война.
Съвместна рубрика на сп. “Езда 365” и Българската федерация по конен спорт.
1932 – Виена, едно трето, едно четвърто място за българите. Така влизаме в челната десятка във всестранната езда. – моля, ако знаете имената на тези български ездачи, изпратете ми ги на miglena_taseva@mail.bg