Босненски планински кон

0
4736

Босненският планински кон е автентична порода, която съществува в Босна и Херцеговина в продължение на векове и нейната популация достига до 400 хиляди. Днес тя може да бъде открита в Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Черна гора, Македония и южните части на Сърбия. Според международни класификации Босненският кон е класифициран като малко босненско пони, което също се използва като негово име.

Научно доказано е, че предците на тази порода са коне от породата Тарпан и Пржевалски, които са се появили в Босна с идването на славяните на Балканите. Развитието на тази порода може да се раздели на три основни периода. Първият е, когато през 1463 г. Босна и Херцеговина е била завзета от османската империя – това довело до началото на нова ера в развитието на босненския планински кон. Благодарение на кавалерията, която е движещата сила на османската армия, с първата вълна от нашествия в Босна била влята свежа ориенталски кръв, предимно по линия на Арабска порода. Процесът на кръстосване с Aрабски коне продължил няколко столетия, в резултат на което се оформил окончателният облик на породата. По време на втория период кръстосването се извършвало безразборно. Развъждане се извършвало само по план и за нуждите на местната аристокрация. Това се правило с цел поддържане на определена бройка коне за османската армия. Третият период е характеризиран с австро-унгарската окупация на Босна, която продължила до края на 19-и век. През този период започва сериозна работа по развъждането на породата. През 1908 г. в Горажде се създава първият конезавод, който изчезва по време на Първата световна война. Той се възобновява през 1929 г. в Сараево, а през 1947 г. е преместен в Борике, където е и днес.

Босненският планински кон се използва предимно за пренос на товари, теглене и за планинска езда. Той има силна и твърда структура, устойчив е на болести, разполага с мощна физика и показва голяма издръжливост. Полезно негово качество е, че е много добре приспособен към климата на регионите, където се отглежда, все пак това е рожба на сурова планинска природа и безпощаден естествен подбор. Конят от тази порода е уверен, невзискателен към храна и настаняване, винаги с жив темперамент и в същото време – внимателен и готов да свърши задачата, която му се поставя. Височината при холката достига от 130 до 140 см, а обиколката на гърдите е 155-170 см. Притежава малко груба глава, вдлъбнат профил и добре сложено тяло. Козината му е суха през лятото и покрита с гъста козина през зимата. Босненският кон има малки уши, вратът му е къс, силен и разположен високо. Гърбът му е сравнително къс, а стегнатите стави и силните му мускули осигуряват еластичност по време на работа и му помагат да издържа по-тежки ездачи. Височините на холката и на гърба около кръста са почти идентични. Дължината на тялото е малко по-голяма в сравнение с височината на гърба, което придава на тялото квадратна форма. Раменете са стръмни, дълги, със свобода в движенията, което позволява на предните крака да работят добре. Опашката е разположена ниско. Задните крака са къси, с широки и плоски колене, силни стави и подчертано силни и отчетливи копита. Позицията на предните крайници и извивката при задните позволява стабилно темпо дори и на най-недостъпните терени. Косъмът на гривата и опашката е дълъг и силен.

Конете от тази порода са застрашен вид. Малцина любители и животновъди правят всичко възможно, за да го я запазят. Благодарение на тях е учредена Международна асоциация на животновъди на босненски планински коне, чиято основна цел е опазването на породата. В сдружението участват три конеферми: от Босна, от Хърватия и от Словения. Конезаводът „Планидо“ в Словения в момента е единственият, който развъжда породата с чиста кръвна линия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име