Кадрил е исторически танц, който се танцува от четири двойки (ездач и кон) в правоъгълник, затова е популярен още и като „квадратен танц”.
Терминът „кадрил” се появил още през XVII век в рамките на военните паради, когато за атракция четирима конници описвали на ходом квадратни форми, образувания или цифри. Думата „кадрил“ произлиза от италианската quadrilia – умалителна на quadra, което означава площад, квадратна или правоъгълна форма.
Военните изпълнения на танца довели до популяризирането му и много хора започнали да го изпълняват без кон. През XVIII век танцът се популяризира в различни страни от Европа, като се развива до един сложен и пищен танц. Въведен първо във Франция, а по-късно и в Англия, термините, използвани в танца кадрил, били заимствани от тези на балета.
В Англия ежегодно се провеждали турнири по кадрил. Танцът е популярен със своите пищни костюми, за направата на които е нужно доста време, но по време на представлението има толкова зрители и зрелищност, че усилията си заслужават.
Повечето оприличават кадрила с дисциплината обездка, изпълнявана с хореография, с екип от четирима състезатели, които носят костюми, обикновено тематично обвързани със сюжета на танца, избран от самите участници. Не е необходимо и не е задължително движенията да се основават само на обездката. Често това изпълнение е сравнявано с конен балет. Акцентът е върху хармонията между четиримата ездачи и четирите коня.
Днес кадрил е конен спектакъл, точно като тези, който представя Испанското училище по езда във Виена. На най-високо ниво кадрил включва движения като рамо вътре, халф-пас, преход, плаващи промени и галоп пируети. Особено популярни са кадрил-турнирите, като оценяването на съдийската комисия е по няколко показателя: костюми, тема, синхрон, сложност на елементите и изпълнение.
Ездачите по кадрил всъщност се готвят като интензивност толкова, колкото и всеки един състезател в класическите дисциплини на конния спорт. Тяхната работа е изключително трудна и прекарват дълги часове в тренировки и подготовка.
