Макар този спорт, при който се използва кон, да наподобява американския лакрос, той е по-скоро меланж от персийското поло и уроци по конна езда. Факт е, че от зараждането на това страхотно увлечение от гърба на коня са изминали няколкостотин години, тази модерна игра идва от Австралия, нейният бум е през 30-те години на миналия век, а днес като състезатели са регистрирани 6000 души.
В Австралия полокросът е наричан „Кралят на едноконния спорт“, защото участникът има право да използва само един кон по време на цялото състезание. Това позволява на хора, които притежават само един или два коня, да се съревновават наравно с останалите. В играта могат да участват всякакви коне, независимо от породата, височината, теглото и възрастта. Определящи са бързината, издръжливостта и подвижността на конете. Всеки играч трябва да има собствени ракета и топка за полокрос. Предпазните каски за ездачите са задължителни.
Игрището за полокрос може да е тревно или кално, с размери 146 на 55 метра. Отборите отбелязват точки, когато прекарат топката през вратата на противника, като в същото време, както при футбола, трябва да пазят собствената си врата. Всеки играч може да хваща, носи и хвърля топката единствено с ракетата си, но само играчът с номер 1 може да отбележи точка. Правилата изискват безопасност както на играча, така и на коня, а всяка опасна ситуация се отсъжда като нарушение и се наказва.
Играчите в отбора по полокрос са под 21-годишна възраст. Отборите се състоят от две части с по трима играча във всяка. Играч №1 е централен нападател и целта му е да отбелязва точки. №2 пък играе като нападател и защитник в средата на игрището. №3 е вратар. Двете части на отбора си разменят играчи през 6 или 8 минутни времена, наричани чуки. Един мач обикновено се състои от 4 или 6 чуки. На турнира водещото правило е играчите да поддържат приятелски отношения, да се учат и да се забавляват. Полокросът е подходящ за всички, стига да владеят ездата.
