Много дребно, от 100 до 140 см (10-12 ръце), красиво на вид, тъмнокестеняво на цвят и с разкошна грива и опашка. Гаррано е процъфтявало в богатите планински пасища на Гаррано до Миньо е Траз дос Монтес в Португалия от незапомнени времена. Изключително силни, въпреки леката им конструкция, Гаррано са били използвани като товарни понита за селскостопанска работа.
Гаррано е древна порода пони, която произхожда от територията близо до река Миньо, която тече по протежение на границата с Испания. Подобни на него животни могат да се видят на рисунки и изсечени изображения в местните пещери. Днес използвано като товарно и ездитно пони е било някога състезателно в надбягвания.
Гаррано е силно и издръжливо, с интелигентен и спокоен темперамент пони. Главата може да е тежка, а шията е дебела. Раменете са изправени. Обикновено е кестеняво на цвят. Породата е португалска, а произхода й е неясен. Това може да бъде местен кон, представлявайки южна местна форма на примитивното пони, което някога обитавало по-голямата част от Западна и Северна Европа. Все още се среща в почти чист вид в Ексмурското пони от Югозападна Англия. Възможно е Гаррано да е дива популация, създадена от животни, докарани в Иберия от келтите между ІХ и V в. пр. Хр.
Келтското пони е спорна тема както в Иберия, така и във Великобритания и може само да се прави предположение как е изглеждало. Безспорно е обаче, че келтите са водели понита или малки коне със себе си и е много вероятно да са били от вида, който все още се среща у Каспийския кон и в Ексмурското пони. Гаррано като порода притежава характеристики и на двете.
Цяла Северна Иберия, която осигурява различна среда от по-горещата и суха южна част, е дом на т. нар. планински понита: Гаррано в Португалия, Гайего от испанската провинция Галисия, Джака, Астуркон и Навара. Гаррано, като испанските си събратя, е раванлия.
Очевидно е, че северноиберийските понита са били интродуцирани в Америка, вероятно след първоначалното завоюване като лесни средства за пътуване поради удобния им ход, както и като товарни животни. Понита, подобни на това от Галисия, са се срещали в мексиканския регион Галисия и са били известни като Галисеньо. Дали Гаррано е било пренесено до Новия свят остава догадка, но е вероятно, тъй като в онези времена не са били спазвани граници между испанските и португалските коневъди, а провинция Галисия в Испания и до днес има по-тесни връзки с Португалия, отколкото с Испания.
Днес Гаррано обикновено е кафяв или алест на цвят. Породата не е еднотипна и като конструкция варира между изявен тип на пони и по-изискан, ориентализиран тип, по-близък до Каспийския кон. Продължава да бъде раванлия.
Гаррано понякога се обърква със Соррайа от погрешно информирани автори, дори е обявен за родственик на Соррайа. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Те имат фундаментални различия помежду си и очевидно са с различен произход.
Предшествениците на Гаррано, праисторическите северноиберийски понита, са се чифтосвали с южноиберийския кон още в онези времена, но тъй като двата вида са били приспособени към различни климатични условия и околна среда, чистотата на различните форми е била доста запазена. Лятното преминаване на хиляди овце от Южна Иберия през полуострова към зеления север е съдействало много за чифтосването на двете форми, защото тези овчари пътували като истински номади с всичко необходимо, включително много коне, обикновено Андалусийци от по-ниско качество. Овчарите пътували с 80 кобили и няколко жребеца. Тези преходи са били многовековна традиция и е лесно да се види как са повлияли на породите понита на север, като Гаррано.
Иберийските понита от планинския север като Гаррано са били повлияни от южноиберийския кон, но това влияние е работело и в двете посоки. Класическите иберийски коне, като Андалусийския и Луситано, са получили някои характеристики от понитата като гъстата грива и опашка, закръглените форми и широкия гръден кош, който често е бил желан у тези породи, но бил труден за постигане у кон, чийто основен предшественик е бил строен и издръжлив кон от сухите степи. Това, което заслужава внимание е, че келтите довели своите дребни коне от арабски тип много рано и арабските характеристики са могли да бъдат съхранени и селектирани в иберийските коне. Арабските черти, които се срещат у Гаррано и други северноиберийски понита са наследство от келтските коне.
Понито типично има профил на главата, който показва вдлъбнатина в горната част на носа, без изявения вдлъбнат профил, с който е известен арабския кон. Все пак, по-вдлъбнатият профил се среща при Гаррано и други иберийски понита и може би се дължи на келтското влияние.
Думата „garron”, използвана в Шотландия за техните планински понита, може да има същия келтски произход като названието Гаррано. Някои учени вярват, че всички европейски понита произлизат от един общ предшественик и, че вероятно са мигрирали на юг към Франция и Испания по време на ледниковия периода, за да се спасят от напредващите ледници.
Гаррано обикновено показва типична конструкция на пони със симпатична глава, дълъг и мускулест врат, компактно тяло, мускулеста и наклонена задница.
Понита като Гаррано са повлияли много породи, включително производни на иберийските коне от новия свят, най-вече породите Пасо и Галисено.
През 1994 г. Гаррано е класифициран като застрашена порода от CEREOPA (Център за изучаване и изследване на икономиката и организацията на животновъдството). Започнала е програма за възстановяване на породата, ръководена от Португалското министерство на земеделието.
- Средна височина: 10-14 ръце (1.01-1.42 м);
- Главата е малка, но може да бъде масивна, с прав или леко вдлъбнат профил;
- Очите са големи и будни;
- Малки уши;
- Шията е дълга и мускулеста;
- Гърбът е къс и прав;
- Ниско поставена опашка;
- Гривата и опашката са гъсти;
- Гръдният кош е дълбок и широк;
- Краката са силни с къси кости и здрави копита;
- Копитата са правилно оформени и здрави.
