Този, който по време на работа с корда просто следва своите цели, губи ценно време. Тъй като цялостната дейност за тренировка с корда предлага на коня огромен потенциал. В някои директиви дори е залегнало следното: Кордирането може да спомогне, за да се премахне нередовността, до която се е стигнало след провеждането на погрешна дейност от страна на ездача при тренирането за вървеж и стойка. При това естествено трябва да бъде обърнато внимание на няколко въпроса.
Запазване на стойката
Конят обикаля прилежно около треньора си, като прави чисти и ритмични обиколки. Треньорът стои точно в средата, като оста на раменете му е успоредна на коня. В едната си ръка държи кордата, намотана равномерно, а в другата – камшика. Двете ръце са свити в лактите и се държат една от друга на такова разстояние, че конят да бъде като в рамка – ръката с кордата сочи към носа на коня, а ръката с камшика е в посока малко зад задните крайници на коня. Все пак, дори и да се придържаме към зададените ограничения, не винаги виждаме картината на един образцово изправен и освободен кон. Всеки познава някои от следните случаи: коне, които се движат на корда, оттласкват гърба си встрани, свиват се на кълбо или тътрят краката си в пясъка. Загубата на увереност при дресираното животно в тези случаи става толкова по-голяма, колкото повече изобилстват и съветите, които може да чуете. Един се кълне в удължителя за врата, друг пък сменя ремъка на кордата за седло. Но от какво всъщност има действително смисъл? Най-важното е да се разпознае проблемът на коня. В тези случаи могат да помогнат физиотерапевтите за коне, като разберат коя е причината за определен модел на движение. Спазмите на мускулите, неравномерно тренираните страни на животното или неподходящ екстериор трябва да бъдат осъзнати от треньора, за да може да бъде създаден нов рационален план за тренировка. Когато диагнозата е поставена, то и работата може да започне. В нормалните ситуации обучението на корда се прави, като се сменят дясната и лявата страна и това се прави еднакво продължително. Ако конят е завързан твърде здраво или е обтегнат от едната страна, то ще се стигне дотам, че да се ограничи движението му, като няма да може да се компенсира липсата на повратливост. Ако дясната страна на коня е с по-изразена мускулатура, то и лявата трябва да бъде дотренирана в дългосрочен период. Но много зависи от начина. Интервалите за по-слабата страна постепенно трябва да бъдат удължени с няколко тренировки. Иначе има опасност не само от мускулна треска, но и от разтягане на сухожилие или мускул. Но не е достатъчна тази работа, която се върши само в зависимост от причината. За да може страната с по-лошо изразена мускулатура да укрепне допълнително, то от засегнатата страна кордата може да бъде скъсена за няколко обиколки и по този начин да се намали окръжността. Най-добре е с това упражнение да се започне при тръс. Конят трябва да бъде воден така, че постепенно да се прави смяна на посоката. За да се намали малко разстоянието между коня и ръката с кордата, трябва да се даде възможност на коня, като междувременно се направи една обиколка. След това кордата се прихваща и постепенно, спокойно се притегля, без да се разтърсва муцуната. Преди следващото прихващане конят трябва да продължи да се движи в тръс. И накрая, линията на кръга дотолкова е намалена, че конят да може да приеме по-голямо натоварване със задните си крайници.
Без извивания
В зависимост от големината и структурата на коня тази точка може в различните случаи да отпадне. За разлика от ездата при тренировката с обикновена корда липсва ограничението за външното бедро и външен повод. Така че е възможно да се заеме само позиция без правилна извивка. Това не трябва да се забравя при по-тесните завои. Освен това работата в тесните завои натоварва още повече краката на коня, ето защо упражнението трябва да се прави само в продължение на няколко обиколки, след което кордата може да се отпусне отново по-дълга и бавно да се увеличи кръгът. Не само по време на работа под седло преходите са важни. Така също и по време на работа с корда е желателно да се правят гъвкави преходи без повдигане на главата. Правилно изпълнени, те са уморителни за коня.
Гимнастика за ума
Най-вече се следи за положението на задните крайници и гърба, в случай че конят променя походката на кратки разстояния. Затова важи правилото: да не се прекалява с нищо! Честите промени изтощават повече, отколкото непрекъснатия галоп. Изисква се и концентрация. Ето защо по-честите промени в темпото трябва да бъдат следвани от намаляваща напрежението работа. Ако искате конят ви да променя с малко помощ походката или темпото, трябва да обръщате внимание преди всичко на постоянното внимателно отношение към муцуната му и езика на неговото тяло. Ако се използва корда, то съответно трябва да се премине и към помощта на повода, който трябва да привлече вниманието на коня. В съчетание с гласовите команди се предизвиква промяна в походката или темпото. Действието с помощта на кордата се подпомага от позицията на треньора. Ако той се приближава към главата на коня, забавя и темпото. Ако стойката на тялото е отправена към задните крайници на животното, той подава подтикващ импулс. При дресурата на корда е желателно вътрешно положение на коня да е спокойно, което се постига с пристягане на помощна юзда. Външният повод се оставя малко по-дълъг, а вътрешният – съответно малко по-къс (често са достатъчни една или две дупки). При това линията чело – нос е вертикална. В решителната фаза помощната юзда се закопчава на по-късо или по-дълго разстояние. Често пъти е трудно да се прецени идеалната позиция. Има коне, които въпреки правилно закопчания спомагателен повод, застават навън. Причината може да е, че те не искат и не могат да се завъртят на външната страна – страната на натиска. Тогава се наклоняват настрани, тръгват след два удара с копито или се обръщат. За това няма универсално решение, но може да се изпробват различни начини за закопчаване на помощните поводи. Определено вътрешното положение на коня може да помогне. Дали скъсяването на вътрешната помощна юзда ще има желания ефект, зависи и от структурата на коня. Ако шията е дълга и тънка, конят може въпреки това да се обърне навън. Ако шията е къса и силна или зле позиционирана, възможно е конят да се опитва чрез изместване да си отметне врата.
Удължената ръка
Енергичното движение с ясна стойка на тялото и използването на камшик могат да поощрят коня да се опре на правилно закопчания помощен повод. Камшикът трябва да е толкова дълъг, че конят да може да бъде достигнат с протегната ръка по всяко време за камшичен удар. Камшикът се насочва в посока към скакателната става, началото на шнура се поставя тук или на хълбока. Все пак дори и конят да е позициониран правилно, действието може да бъде отказано: ленивите и скучаещи коне, които се тътрят, често пъти не могат да бъдат мотивирани дори и с камшик.
За кратко те вървят прилежно, след това отново следва „икономичната програма“. На отпуснатите четирикраки кордирането може да е от помощ. Конструкцията от материал за колани пасва на гърба и действа над връзките, които се спускат около задните крайници. При пасивни задни крайници контактът между колана и задния крак става по-силен, конят го поставя последователно отдолу, за да избегне натиска на лентите.
Оспорван метод е връзването с помощта на дебели, меки памучни плитки или превръзки. Плетениците водят от челюстта между предните крака и зад тях нагоре на холката, където се завързват на възел. Някои коне се движат прилежно и безупречно напред-назад с тази конструкция. Но този вариант не приляга на всички, тъй като той предизвиква и безпокойство в муцуната на коня. В случай че обучението с помощта на корда трябва да бъде представено в своето разнообразие, то тогава биха могли да помогнат препятствията. Ритъмът и свободното движение се подобряват, задните крайници и дейността на гърба се активират. Допълнително чрез поемането на по-голяма тежест целенасочено се тренира вътрешния заден крак.
Работа с препятствия
Ако се поставят четири греди на кръга, се натоварват едновременно двете страни на коня на базата на четните числа. Ако една от страните изисква особено внимание, може да се работи добре и с три греди. Контролни цифри за разстоянието между гредите: от 80 см до 1 м при движение на ходом, от 1,20 до 1,30 м при тръс и около 3 м при галоп. Разстоянията, обаче, трябва да бъдат напаснати според индивидуалния размер на стъпката. Внимание: Тъй като конят пристъпва по време на работа с препятствия с по-голяма сила, то това упражнение трябва да бъде прилагано умерено, за да се избегне претоварване.
ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ
Оглавник
Плюс: Равномерното разтягане в челюстта се облекчава, тъй като кордата не пречи на муцуната. При младите и чувствителни коне е особено целесъобразно. Минус: Оглавникът трябва да пасне съвсем точно на коня. Тъй като той е изработен от здрава кожа и се прикачва към юздечката, може лесно да предизвика мазоли и протривания.
Юздечка
Плюс: Обикновено всеки има подръка напълно подходяща юздечка. Кожата е по-тънка и по-мека и не предизвиква така бързо образуването на мазоли. При кожа от същото качество юздечката е по-подходяща от оглавника. Минус: При движението на кордата при конете без изключение се получава белег на челюстта, а също така и безпокойство в муцуната.
По материали от сп. Mein Pferd
