Конете са масивни, бързи, много силни и плашливи създания. Общуването с тях понякога води до наранявания на хората, а и на самите коне, за което много често те биват обвинявани, но дали е така? Изискваме от тях да преминават различни препятствия, но знаем ли наистина как те възприемат заобикалящата ги среда и интерпретират информацията, получена от сетивата им, за да сме по-успешни в тяхното обучение? 
Едно от тези сетива е зрението. И ако знаем как то работи при конете, това без съмнение би помогнало за избягването на някои опасни ситуации и недоразумения между човека и коня, за подобряване на тренировъчен процес, включително и психическото състояние на конете. Бидейки плячка за различни хищници и следствие на милиони години еволюция, конете са развили зрителна система, която им позволява да получават панорамен образ на заобикалящата ги среда. Разположението на очите на главата на коня обяснява разликите в начина, по който те виждат, определя зрителния им обхват, периферното откриване на движение и възприятието за дълбочина на образа. Очите на коня са разположени високо и отстрани на главата му, което дава възможност да вижда изображения отляво и отдясно едновременно. Зеницата е хоризонтална, което позволява почти пълно периферно зрение. Конете имат най-големите очи от всички сухоземни бозайници. В сравнение с човешките, например, те са осем пъти по-големи. Зрителното им поле е изключително широко хоризонтално и те могат да виждат на 340 градуса около себе си едновременно, без да е необходимо да движат главите си. За сравнение, нашите очи, разположени към предната част на главите ни, ни дават зрително поле само от около 180 градуса. Това много широко зрително поле позволява на конете да сканират голяма площ във всеки един момент и да откриват и най-малкото движение. Променяйки позицията на главата си, чрез снижаване и леко преместване от една страна на друга, те дори могат да увеличат зрителния си хоризонт и да сканират до 360- градуса хоризонтална периферия. За да се фокусира върху отдалечени обекти, конят повдига главата си. Когато главата на коня се държи перпендикулярно на земята, зрителното му поле се понижава, като той се фокусира по-малко върху отдалечени обекти и повече върху земята непосредствено пред него.
Човешките зеници са кръгли, което ни дава зрително поле, което е толкова високо, колкото и широко. Конете обаче, с хоризонтално разположените си зеници, имат ограничено вертикално зрение и не могат да виждат добре над главите си, така че зрителното им поле е още по-ограничено, когато главите им са наведени.Единствените слепи петна, от които конете не получават зрителен образ са под носовете им и зад задните им крайници. Предното сляпо петно е точно под главата, непосредствено пред челото и под тялото на коня. Той не може да види какво яде – тревата, която пасе, или зърното в яслата, ръката, която гали кадифената му муцуна или му подава лакомство и се случва да има затруднения да хване парченцето морков или ябълка. В такива случаи той ги търси на сляпо с помощта на мустаците си. От естетическа гледна точка, ние често прибягваме до премахване на окосмяването по муцуната на конете, но така ги лишаваме от важни за тях сензори. Тези тактилни косми са много важни сензорни органи, които помагат на конете да се ориентират в слепите зони и да взаимодействат с околната среда. С премахването им, ние ги лишаваме от тази възможност и това води до повишена тревожност. По тази причина през 2021 г. Международната Федерация по Конен спорт (ФЕИ) забрани премахването им и много национални федерации, свързани с конните спортове, последваха този пример.Ако човек е застанал пред главата на коня и вдигне ръката си внезапно, на коня му се струва, че тя се появява от нищото. Ако сложите бариер или нещо друго на земята близо до предните му крака, докато конят стои неподвижно и не е проследил обекта чрез местене на главата си, той няма да е наясно, че там вече има препятствие на пътя му.
Другото сляпо петно е точно зад коня. Ако се приближите към него директно зад задницата му, той не може да ви види и изненадан от внезапната ви поява, може да ритне в опит за самозащита. Златно правило при общуването с конете е, когато приближавате кон, да се уверите, че той знае за вашето присъствие. Може да направите това, като привлечете вниманието му по някакъв начин, който обаче не е плашещ за него. Може да му подвикнете нещо, но без резки движения или пък нещо друго и то докато сте достатъчно далече от обсега на крайниците му. Ширината на тези слепи петна зависи до известна степен от породата на коня и съпътстващото разположение на очите при съответната порода. За да ги компенсира, конят използва не само движения на главата си, но и като се ориентира от поведението на други коне наоколо или членове на стадото, които показват къде да се гледа, когато е открита възможна заплаха. Конете използват две форми на зрение – монокулярно и бинокулярно. Монокулярното зрение позволява на коня да вижда от двете страни на главата си, което означава, че лявото и дясното око работят независимо и виждат различни гледни точки. Всяко око вижда в дъга от приблизително 200–210 градуса около тялото едновременно. Монокулярните полета се припокриват леко точно пред лицето на коня, двете ретини предоставят на мозъка по-различна информация за околната среда, което води до бинокулярно поле между 65 и 80 градуса и възприятие за дълбочина. В момента се знае малко за това как нечовекоподобните бозайници обработват сигналите за дълбочина, но въпреки това се знае, че информацията за дълбочина не е присъща само на животни с фронтално разположени очи и докато не се появят доказателства за друго, трябва да приемем, че мозъците на конете също са способни да възприемат точно дълбочината и относителните разстояния в заобикалящата ги среда.
Понякога конете реагират по различен начин на един и същи обект, покрай който преминават от противиположни посоки. Разпространено е схващането, че ако конят види нещо само с едното око, другото не го е видяло и това често е обяснението за подобна реакция. Чрез извършени поведенчески изследвания обаче, са получени убедителни доказателства, че конете прехвърлят визуална информация между двете полукълба на мозъка, което ефективно опровергава мита, че всяко око обработва визуалната информация изолирано. Не бива да забравяме, че освен на зрението си, конят се уповава и на други сетива и фактори като посока на вятъра, мирис, температура и др., които също могат да окажат влияние и биха могли да направят така, че въпросният обект да изглежда различно и по-непознат, когато се приближава от нова посока. Окото на коня е защитено чрез три клепача. Горният и долният се състоят от два слоя мускули, които се отпускат и свиват, за да затварят и отварят окото. Третият клепач представлява розова мембрана, която се движи върху окото от вътрешния до външния му ъгъл. Клепачите имат слъзни жлези, които поддържат окото влажно, а един канал (назолакримален канал) отвежда сълзите към малък отвор вътре в ноздрата на коня. Роговицата е повърхността на прозрачната част на окото, а цветната част на окото е ирисът. В окото на коня има една специфична структура, наречена черно тяло (corpora nigra). Това са пигментирани, неправилни и грапави продължения на епитела на ириса. Те се виждат като малка група от грапави кафяви структури главно в горната част на зеницата, но по-малки по размер, присъстват и в долната ѝ част. Счита се, че тяхната функция е да засенчват ретината от слънчевата светлина, когато зеницата е малка в ярки слънчеви дни. Те са особено полезни за коне, които прекарват много време на открито. Конят има правоъгълна форма на зеницата, която разширява областта на зрителното възприятие. Размерът на зеницата определя количеството светлина, пропускано в задната част на окото. Зениците се свиват при ярка светлина и се разширяват при слаба светлина. Когато зеницата се разширява, за да пропусне повече светлина, тя придобива овално-кръгла форма, достигайки максимален диаметър от 33 мм приблизително, което е около седем пъти по-голяма площ от стеснената зеница при обилна слънчева светлина.
Конете лесно се заслепяват от ярка светлина, но виждат по-добре при слаба светлина. В сравнение с хората, те имат по-добро нощно зрение. Това се дължи на т. нар. тапетум луцидум -светлоотразителен слой, разположен зад ретината, който подобрява зрителната чувствителност при условия на слаба светлина. Тапетумът действа като огледало, връщайки светлината през ретината, като дава на фоторецепторите втори шанс да уловят светлина, но отраженията също така размазват изображенията, намалявайки разделителната способност. Очите на конете не са способни да правят бърз преход между светли и тъмни места. Това обяснява защо понякога не са склонни да влизат в тъмни места, особено ако са им непознати. Ретината е основният определящ фактор за зрението. Окото обработва светлината, възприема цветовете и вижда в тъмното чрез клетки в ретината, наречени конуси и пръчици. Конете могат да виждат само две от видимите дължини на вълните в светлинния спектър, защото имат само синьо-чувствителни конусовидни клетки и зелено/жълто-чувствителни конусовидни клетки. По този начин те виждат синьо, зелено и вариации на двата цвята, но не виждат червено или нюанси на червено. Зелените и червените цветове не са много различими за тях. Когато гледат червено, конете виждат земен цвят с блед жълт и син оттенък. Въпреки че конете могат да виждат синьото и жълтото като отделни цветове, когато са представени със синьо-жълто, изображението се възприема като сиво или бяло. Тъй като конете имат само два цветни рецептор а, ще има няколко комбинации от дължина на вълната и интензитет на светлината, които ще предизвикат еднакви съотношения на реакция в рецепторите и в резултат на това различните цветове ще изглеждат подобни един на друг. Наблюдения от състезания по прескачане на препятствия допълнително разкриват, че едноцветните препятствия водят до повече грешки от тези с два контрастни цвята, което потвърждава значението както на цветовите, така и на интензитетните контрасти.Знанията и по-доброто разбиране на това как конете възприемат зрително средата, в която ги поставяме, особено при различни условия на осветеност, са полезни и много важно условие за подобряване на тяхното благополучие, по-безопасни взаимодействия между човек и кон, както и по-голяма успеваемост в обучението и подготовката.
Автор: Анелия Райчинова
