Има няколко начина за отбиване. Ако кобилата не е отново заплодена, може да се остави да отбие малкото по естествен път. Това обикновено става на 7 до 9-месечна възраст, но може и по-късно. Ако обаче кобилта отново е бременна, малкото се отбива, когато стане на 5 до 7месеца; по-рано, ако е силно и добре развито и по-късно – ако трябва да прекара още време с майка си. В най-добрия случай преди да бъде отбито, кончето трябва да е добре гледано, да се оправя успешно само и да може да яде сено и специални гранули. Ако хапва и по малко твърда храна, може и да не загуби форма при отбиването. 
Препоръчително е две или повече кончета да се отбиват заедно. Ако няма, успешно може да се използва кротък кон като „бавачка“ на малкото. Кобилата трябва да се отдели от малкото, за предпочитане на такова разстояние, че да не се чуват един друг, защото иначе ще се „викат“, което може да им причини стрес. Кончето и неговият другар трябва да се оставят в сигурен бокс и вратите – затворени. Те трябва да имат предостатъчно сено и вода, както и добър постел. Може да се наложи да останат там поне 24 часа, а и повече. След това трябва да бъдат пуснати в добре ограден падок. Ако кобилата е в обсега на слуха на малкото, то може да се опита да се промуши през оградата, за да отиде при нея. Малките нямат чувство за самосъхранение. Има и още начини за отбиване на малко конче с по-малко стрес, когато кобилата и малкото няма как да се разделят така, че да не се чуват. Това работи добре, когато кобилата не е отново заплодена и може да работи. И в този случай е полезно да има животно за ‘бавачка’ на малкото, ако то е само. Всеки ден малкото и кобилата се разделят за все по-дълго време, през което кончето и неговият другар са затворени на сигурно място, а кобилата тренира или работи. След това се събират заедно. Обикновено след няколко дни става възможно да се оставят малкото и спътника му навън, докато кобилата е далеч. След седмица – две би трябвало да може вече кончето и неговият другар да се разхождат навън отделно от кобилата. Когато има повече кобили-майки и малки кончета, отбиването става постепенно, в течение на няколко дни, се отделят кобилите – по една на ден. Започва се с майките на по-спокойните и уверени кончета. Отново е добре да има стабилен психически кон, който да учи малките на добри обноски и да бъдат спокойни. При този начин малките не се налага да бъдат поставяни в изолация.
След отбиването
Кобилата трябва да бъде оставена на нископротеинова диета и доста физически упражнения. Ако има много мляко, цицките и трябва да се проверяват за мастит. Не е препоръчително да се изстисква млякото, защото така се стимулира кобилата да дава още.
Кончетата от по-примитивни породи могат да карат зимата навън, ако има подслон, но по-породистите обикновено губят форма, и то твърде много. За тях е най добре през деня да са навън, а да нощуват в конюшня. Така ще си почиват на топло и сухо, без да изразходват храна, за да си поддържат телесната температура, и ще могат да се упражняват физически през деня, за да растат силни и енергични. Трябва да продължи доброто им хранене, но без да се прекалява. Необходимо е да се обезпаразитяват и копитата им да се поддържат редовно. Чрез правилни и редовни грижи към тях те ще се научат на добри маниери и ще станат уверени и стабилни млади коне. 
*Материалът е извадка от книгата „Пълен наръчник по отглеждане на коне и организация на конюшня“ превод от British Horse Society.
