Най-стабилната съобщителна мрежа в света – патент на Чингис хан.
Един от най-успешните военачалници – Чингис хан, управлявал през ХІІІ в. Монголската империя, най-голямата държава в човешката история. Днес в Монголия той е тачен като „баща на нацията.” Основната му цел била да обедини родствените монголски племена в единен народ. За да сплоти в едно цяло тези племена, които заемали огромни територии, Великият хан създал мрежа за съобщения. Той организирал конни куриери, които като стрели се носели към всички краища на държавата, за да предадат неговите заповеди сред населението. По-късно в цялата държава била създадена и мрежа от куриерски станции, които служели за приемане и препращане на пощата. В тях служели длъжностни лица и куриери, на които се поверявали особено важни писмени и устни сведения и разпореждания. До този момент никъде по света не е съществувала толкова мащабна и организирана мрежа за вести.
Когато в средата на ХІІІ в. Монголската империя се разпростряла и на територията на Русия и Китай, нейната съобщителна система се превърнала в громно държавно учреждение, което вече обслужвало не само държавните интереси, но и частни потребности. Това дало възможност на пътешественици от далечна Европа (като Марко Поло, Плано Карпини и др.) да достигнат до сърцето на Монголия. Чингис хан искал и търговията да процъфтява, така че по неговите думи всеки в империята да може да носи злато на главата си, както би носил обикновени съдове и да не се страхува от крадци и разбойници. Цялата империя се покрила с гъста мрежа от съобщителни линии. Всеки път бил разделен на участъци, управлявани от пътни губернатори. Те разполагали със собствена войска и имали неограничена власт в своя район. Благодарение на това грабежите по големите пътища на Монголската империя били рядкост. На всеки 25–30 версти (1 верста = 1060 м)имало станции с гостилници. В тези станции куриерите, които носели съобщения от и за хана, с предимство получавали най-добрите коне. Често те изминавали по 250 версти на ден. Ако конят издъхнел от умора, куриерът имал право да го замени в най-близката станция. Монголските вестоносци носели специални дъсчици с изобразен сокол на тях.
Знаменитият пътешественик Марко Поло описал пощенската служба на Империята. Според неговите сведения тя разполагала с 300 000 коня, а зданията на пощите, обзаведени с голям разкош, били над 10 000. На по-оживените станции се държели по 400 коня, а на останалите – от 50 до 200. Пощата се носела не само на гърба на конете, но и на колела. Куриерските каруци, снабдени със звънци, съобщавали отдалече за приближаването си, за да бъде бързо приета пощата и приготвени отпочинали коне за препращането й.
Като всеки мъдър владетел, Чингис хан постоянно укрепвал авторитета и самовластието си. Tой не само държал васалите подчинени в административно и военно отношение, но се грижел и за единството на подвластните му народи. След един от своите победоносни военни походи той устроил големи тържества, на които раздавал на народа съкровища, а на своите военачалници – награди. После заявил, че след като завладял 12 земни царства, подчинил безграничното своеволие на дребните князе и съединил в едно толкова хора, които преди това се скитали в нужда и угнетеност, той е изпълнил голяма част от онова, което бил длъжен да направи. Племената, най-често отдалечени помежду си на стотици версти в безплодни и безводни пустини, били малобройни и като номади страстно обичали свободата си. Каква сила на волята, какви военни, административни и политически способности трябвало да има един човек, за да постави под своята власт тези народи, да организира от тях многочислена армия, подчинена на строга дисциплина – този въпрос са си задавали не един и двама изследователи.
Ето какво е споделил Марко Поло, съвременник на този исторически период от живота на Великия император: „Когато завоюваше дадена област, той не обиждаше населението, не нарушаваше правата му над собствеността, а само назначаваше там няколко свои хора и поемаше с останалите към следващите завоевания. И когато хората от покорената страна се убеждаваха, че той надеждно ги защитава от всички съседи и не понасят никакво зло под негова власт, а също като виждаха неговото благородство като господар, тогава те му ставаха предани с тялото и душата си и от бивши врагове се превръщаха в негови предани слуги. Като създава по този начин огромна маса от верни хора, маса, която можеше да покрие цялото лице на земята, той започна да мисли да завоюва целия свят.”
В заключение, можем да обобщим, че воденето на имперските дела – добрата военна и административна политика, основана на стройната система на съобщенията в Монголската империя, без преувеличение се крепяло на… гърба на коня.
Автор: Надежда Крепонова
