Те са често срещани при конете и се причиняват от различни серотипове на един и същи вирус. Боледуват и магаретата, мулетата и катърите. Застрашени са предимно кончетата (след 3–4-ия месец), изтощените, старите и болните животни. Особено опасна е херпесвирусната инфекция за бременните кобили и техните приплоди.
Херпесвирусните инфекции са широко разпостранени, за съжаление, и у нас. Болните животни предават вируса на здравите при непосредствен контакт, чрез храната, водата и общите предмети, също и по полов път. Клиничната картина е доста разнообразна. Проявяват се като ринопневмонит, вирусен аборт при кобилите, нервни смущения и копитна екзантема.
РИНОПНЕВМОНИТ
Най-често се среща от всички херпесвирусни инфекции. Наподобява инфлуенцата (грипа) при конете. Понякога симптомите на това заболяване се припокриват до такава степен с тези при грипа, че единствено микробиологичната диагноза може да определи за коя инфекция се касае. Причинител на ринопневмонита е EHV 4 (Конски херпесвирус 4). Заболелите са омърлушени, апатични. Температурата е повишена, рядко надхвърля 39–40 0С, докато при грипа е по-висока и достига 41 0С. Възпаляват се лигавиците на очите и на горните дихателни пътища. Носният секрет е обилен, първоначално е прозрачен и воднист, по-късно става гноен с жълтеникав цвят. Долночелюстните лимфни възли са уголемени и болезнени, апетитът е намален. Характерна е и кашлицата, която е влажна, силна, по-ясно изразена при натоварване.
За разлика от инфлуенцата, при ринопневмонита не се обхващат така масово всички животни. Често протича като латентна (скрита) инфекция в лимфните възли. Проявява се, когато организмът е отслабнал и често когато се отбиват кончетата и приемат все по-малко антитела от майките си.
ВИРУСЕН АБОРТ ПРИ КОБИЛИТЕ
Причинява се от EHV–1 (Конски херпесвирус–1). Абортът настъпва неочаквано, без никакви предварителни признаци на бременната кобила и без усложнения. Рядко се наблюдава кратко неразположение със слабо повишена температура и дихателни смущения, придружени с лека кашлица. Характерно при вирусния аборт е, че засяга плодовете през втората половина на бременността – обикновено между 5-ия и 9-ия месец. Нерядко се случва да се родят износени плодове с намалена жизненост, като повечето умират през първите дни след раждането.
EHV–1 се счита и за причинител на нервни смущения при конете. Той засяга централната нервна система, като се наблюдават пареза (частична парализа) на един, два или всички крайници, дискоординация, залитане, парализа на опашката, аналния сфинктер и пикочния мехур.
КОИТАЛНА ЕКЗАНТЕМА
Причинява се от EHV–3. Коиталната екзантема се предава по полов път. При заразените кобили се засяга областта около и под опашката (перинеума), вулвата, вимето, а при жребците – пениса и около ануса. На тези места се образуват малки жълтеникави възелчета, които за няколко дни се пукат и оставят след себе си кръгли депигментирани участъци с големина на лещено зърно.
EHV–2 поразява роговицата и лигавицата (конюнктивата) на окото. В по-леките случаи се забелязват зачервяване и оток на лигавицата, както и обилно сълзотечение – конюнктивит. Когато заболяването прогресира, роговицата се обхваща от множество точковидни некрози – характерен признак на инфекция с EHV–2. В късните етапи на заразата вирусът засяга и целия очен сегмент, включително и ретината, водейки до слепота.
Всички тези форми на болестта могат да протекат самостятелно, последователно или съвместно, в зависимост от което клиничната картина е различна.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Нелекуваните херпесвирусни инфекции са тежки. Често дихателните смущения се задълбочават, възникват вторични зарази, завършващи с емфизем и трайна нетрудоспособност. Честите аборти и мъртви раждания са сериозен проблем за развъдните стопанства.
ЛЕКУВАНЕ
Болните животни се изолират, съответно се подобряват условията на отглеждането и хранителният режим. Дават им се противотемпературни средства, бронхоспазмолитици, отхрачващи препарати. Включват се и антибиотици и сулфонамиди за предпазване от вторични бактериални инфекции, комбинирани с витамини за укрепване на имунната система.
ПРЕДПАЗВАНЕ
Най-добрият начин да се избегне болестта е прилагането на двукратна годишна ваксинация на възрастните коне. На нашия пазар се намира комбинирана ваксина срещу грип и EHV–4/1.
За малките кончета добро начало за имунизиране е 3–4-ия месец, а реваксинацията се извършва на 6–7-ия месец.
При бременните кобили се препоръчва трикратна ваксинация през 5-ия, 7-ия и 9-ия месец. Според други автори, ако кобилите се ваксинират в края на 3-ия месец, имунитетът ще бъде силен тогава, когато рискът е по-голям (около 5-ия месец). Тогава реваксинацията трябва да се извърши не по-късно от 7–8-ия месец на бременността, тъй като се смята, че поставена в по-късен етап, ваксината може да доведе до раждане на плод с по-ниска жизнеспособност.
Ваксинирането при конете е много важно, а отглеждането в изолация не е застраховка от заболяване. Грижете се добре за вашите любимци, за да могат по-дълго време да са с вас!
Д-р Гергана АНГЕЛОВА
