Певицата Кали е родена в София. Истинското й име е Галина Иванова. Артистичните й изяви започват още през далечната 1990 г. В началото на 90-те прекарва близо година и половина във Виена, където живее и израства музикално. Научава се да свири на китара и баглама и получава диплома за учител по джаз от композитора Александър Пантеловски, при когото взима уроци по пеене.
В края на века започва да издава самостоятелни албуми, отначало с помощта на БМК, а от 2004 г. е при „АРА Мюзик“. Първият й хит “4-4-2”, се превръща във футболен химн, а скоро е последван и от още успешни попадения – “Забрави ме”, “Мъже в униформа”, “Медовина”, “Шенген”, “Разгадай ми”, “Мразя те”, “Любовта ми” и мн. др. Освен солови изпълнения, сред запомнящите се песни на Кали се нареждат и многобройни дуети: със Сашо Роман, Стефан Данаилов, Орхан Мурад, Азис и др.
Носител е на наградата на сп. „Нов фолк“ за най-бързо прогресиращ изпълнител (1998 г.), печели и Първо място на фестивала „Златния мустанг” във Варна (2001 г.).
Кали, кой, как и кога те накара да се качиш на кон и какво ти носи това? На кон се качих за първи път преди осем години. Накара ме моята приятелка Надя. Това ми носи върховна наслада и удовлетворение.
Има ли развитие в отношението ти към конете? Разбира се! Всеки път разбирам животното все по-добре и ставаме все по-близки! Когато станем едно цяло ще бъде
страхотно! Всъщност за ездата най-важното е да не се мъчиш, а да ти бъде хубаво.
Кое е парчето, което винаги слушаш с удоволствие? Много са! Определено обаче са балади и са твърде некомерсиални!
Книга? Сега чета българска история и литература, но любимата ми книга е за живота на Микеланджело – „Страдание и възторг“ на Ървинг Стоун.
Трите най-важни неща в живота ти? Сина ми, майка ми и музиката ми.
Имаш два собствени коня. Фетиш или необходимост? По-скоро сбъдната мечта и истинска радост. Всъщност единият кон е на сина ми.
Ако решиш да си направиш татуировка – кон, къде по тялото си би го сторила и защо? Това вече е решено, но не остава време. Ще си татуирам портрет на фризийски кон на прасеца на левия крак.
Кали е богинята на смъртта, разрушението, страха и ужаса. Има четири ръце, в две от тях държи меч и отсечена глава, с другите – съблазнява онези, които й се покланят. Какво държиш ти в ръцете си? Кали също така е Богиня на истината и Богиня-майка. Животът е в ръцете ми. И още – любовта и юздите на коня!
Какво би написала на стената? Тук живях и аз! И аз обичах и мразих, но все пак живях и продължавам да го правя, защото животът е най-хубавото нещо, което
може да ни се случи! Животът е като ездата – непрекъснато променяш хода и
винаги има препятствия, които можеш да прескочиш, ако си добър ездач!
Архив списание ЕЗДА, 2007
