Най-често боледуват коне на възраст до 6 години. Инфекцията е много опасна при току що отбити кончета, когато остават без майчиния си имунитет.
Една от най-опасните болести, които могат да възникнат като усложнение след грип, е митът по конете. Той е остро протичаща бактериална инфекция, причинена от вид стрептокок (Streptococcus equi), който е широко разпространен и изключително устойчив във външната среда. Притежава капсула и отделя опасен токсин, който попаднал в организма, поразява белите кръвни клетки.
Заболяването има дълъг инкубационен период – между 5 и 8 дни, през които няма клинични изяви, но причинителят се излъчва от организма и заразява околните животни. През 8-ия–10-ия ден телесната температура рязко се повишава до 40–41 0С, лимфните възли в областта на главата се увеличават значително, стават твърди, топли и болезнени. Най-засегнати са долночелюстните, подушните и тези на въздушните торби. След няколко дни те омекват, абсцидират (нагнояват), а част от тяхното гнойно съдържание изтича навън.
Лигавицата на горните дихателни пътища е силно възпалена. От ноздрите изтича 
отначало воднист, по-късно кафяв гноен секрет. Често се развива и гноен конюнктивит. Подутите лимфни възли притискат болезнено дихателните пътища и глътката, което затруднява дишането и гълтането. При поемането на храна и вода поради невъзможност за преглъщането им част от тях се връща през носа. Конете са апатични, вяли, шията е изпъната напред и надолу.
Студеното време, пренаселените конюшни, използването на общ инвентар за много животни, неспазването на карантината при закупуване на нови коне, преболедуването от различни вирусни инфекции, са основна предпоставка за възникване на болестта. Поради устойчивостта на причинителя организмът не може да се справи сам, ако няма достатъчно здрава имунна защита, затова често се развиват множество усложнения и при тази болест. Това се случва, когато изпълненият с гной лимфен възел се отвори вместо към външната среда, вътре в организма. Там причинителят, преминавайки кръвната бариера, достига до органите – бял и черен дроб, далак, бъбреци, където образува вторични гнойни огнища. Понякога такива се оформят в мозъка, червата, и в областта на правото черво, най-често под формата на множество абсцеси. Вследствие дефекацията е затруднена и нарушена.
При разплодните животни заразата се предава по полов път, при кобилите се появяват абсцеси на влагалището и вулвата а при жребците – възпаления на тестисите, препуциума и главичката на половия член. Всички тези възпаления в различните органи водят до нарушение на основните им функции, придружени с отоци по корема, тежки плеврити, пневмонии, перитонит и др. Усложнение е и т. нар. петехиална треска, която се характеризира с масови кръвоизливи.
Незабавната намеса на ветеринар е наложителна.
За лечение се използват разнородни средства. Антибиотиците се избягват от някои ветеринари, тъй като водят до капсулиране на причинителя, който след време се разнася отново по кръвен път на различни места в тялото. Същите ветеринари препоръчват мази или топли компреси, ускоряващи узряването на абсцесите в лимфните възли.
Витамините са основна част от оздравителната терапия. Препоръчително е болният кон да се постави под карантина, в изолирано помещение, с отделен инвентар и конегледач. Тренировките се прекъсват. На животното се предоставя хладка вода и добре смлян кашест фураж, който лесно да се преглъща. Може да бъде изработена оборноспецифична ваксина, която да предпази околните коне от зараза. Според последни данни след редовно ваксиниране срещу инфлуенца, честотата на заболяване от мит пропорционално намалява.
Изключително важно е младите коне да се ваксинират редовно, да се хранят пълноценно, да се намали стресът, както и да се избягва контакт с животни, хора и предмети, пребивавали в засегнати от болестта райони.
