Животът е точно като дисциплината конкур ипик

0
1736

Георги Гаджев е роден е на 8 юни, 1941 г. в София. Язди от 1951 г. Състезава се от 1955 до 1995 г. Заслужил майстор на спорта. От 1978 г. до 1995 г. е старши треньор на националния отбор по обездка. В богатата си спортна кариера е събрал много трофеи. В колекцията си съхранява общо 140 медала. От индивидуално участие има 49 златни медали, 28 сребърни и 37 бронзови, останалите са отборни награди. От Олимпийските игри в Москва през 1980 г. печели сребро с кон Внимателен. Участва отборно в най-различни републикански, балкански, европейски и световни първенства.

Вече чукнах 65 години, а само си представете, че съм започнал да яздя от 10-годишна възраст. Знаете ли колко мога да ви разказвам за конете. От 1953 година започнах да се състезавам. В тия години се състезавах в трите дисциплини, но най-успешно за мен се оказа обездката, тъй като след едно много лошо падане на полето получих лоша травма. Бях застрашен изобщо да не яздя. Когато продължих да яздя даже бях получил обездвижване в следствие на настинка. За един Тодоров ден репетирахме по програма и се бях уплашил, че действително съм се парализирал, но продължих и след време всичко отшумя. Така продължих в обездката. В нея се считам за най-плодотворния, най-титолования ездач в България. Като се има предвид, че съм яздил с едни от най-добрите ездачи, като се започне от ген. Лекарски и ген. Стойчев, с поколението на Генко Рашков, Рашко Фратев, Лазар Даков. След това яздих с Борис Павлов, Димитър Генов. Така се стига и до днешното поколение, в което са Росен Райчев и други. С тях съм работил и заедно сме се състезавали, затова не казвам, че съм най-добрия ездач, но че съм най-плодотворния – все пак това са различни времена, различни поколения, различен начин на езда и на състезаване.

Според моята статистика мисля, че съм един от най-титолованите ездачи, тъй като аз съм 30 пъти индивидуален шампион на България в обездката и 9 пъти отборен шампион. 3 пъти съм шампион в комплексно класиране с отбора на Софийския облик, 12 пъти съм първи на Балкански игри, 5-ти от европейско първенство. През 1975 г. в Киев имам 8-мо и 11-то място от световно първенство, където участвахме отборно. За мой най-голям успех приемам сребърните медали от 1980 г. в отборното в Москва, в което участвах и като треньор. При това с всичките три коня, които участваха в състезанието в Москва, са плод на работата ни със състезателите Петър Мандаджиев, който е един много добър и талантлив ездач, Светослав Иванов – сравнително млад състезател и Борислав Ганчев. Той пък завърши зоотехника, даже беше известно време шеф на коневъдния отдел, но негови лични причини го накараха да остави за известно време конния спорт.

Аз съм много горд с тази работа, че бях играещ треньор и състезател. Няма да забравя ген. Стойчев, който се разплака в Москва, защото ни награждаваше и каза, че най-накрая мечтата му български ездач да стъпи на олимпийската стълбичка се е сбъднала. Но това са спомени. Сега се занимавам се с инвестиции. Инвестирам знанията си и опита си в младите, в конния спорт, в конните школи. Още повече, че сега има нужда от това. В момента България е в известна криза по отношение на конния спорт. Защото изпаднахме в едно особено положение. Намали се спортното майсторство. Но това е въпрос на задълбочен анализ. Много хора стават треньори, без да са такива, мнозина се пишат за специалисти, без да са такива.

Затова много от спонсорите в конния спорт са разочаровани. БФКС не знам защо не взе функцията на контролен орган да регламентира тези неща. Вижте само как яздят без токи, без ботуши, без подходящ дрес. Например в Италия, където съм бил дълги години, всяко едно дружество е “осиновено” от тяхната федерация, но то не може да бъде обгрижвано от федерацията, ако не спазва общите правила. Има си наредба и ясен регламент. В истинския свят един ездач не може да язди без застраховка. Но ще бъде застрахован, само ако спазва определени норми. Затова БФКС трябва да помисли за регулирането на правилата в конния спорт у нас.

И още нещо тревожно – започнаха да се роят едни такива треньори за по два дни. Има вече курсове към Тракийския университет в Стара Загора, но това е кратко обучение за хора, които биха могли да водят групи в конния туризъм, но не да организират и пълноценни тренировки. В Италия, за да станеш помощник-треньор трябва да имаш 8 години стаж в ездата, да имаш съответните успехи. Ами само си представете падането на едно дете по време на тренировка означава голямо връщане назад.

Според мен друга причина за кризата в конния ни спорт е липсата на стимул – както за състезателите, така и за треныорите. Едно време имаше категории между тях. Категоризацията ставаше след покриване на даден норматив, но сега не е така. А в същото време има изключителен интерес към строителството на конни бази. Вече няма населено място без конна база. Няма туроператори, които да не предлагат конен туризъм. И това е много добре. Нещата отиват към индустрия. Както е по цял свят. Но тук Федерацията трябва да се намеси по-активно.

Комерсиализацията на един спорт е хубавото нещо. С пари се правят хубавите бази, с пари се купуват скъпите коне, с пари се тренира най-добре.

Но не забравяйте, че в основата на който и да е спорт стои теоретичната предпоставка. Ако един треныор не може да даде правилната основа на един ездач – като методика, тогава липсва истинското занимание. Тогава ездата е разходка. В конния спорт трябва да има школа. Погледнете нашите момчета Росен Райчев, Калин Неделчев, Ангел Нягалов – те имат шанса да са в чужбина. Те имат друга посока на движение. Променили са си начина на живот, на трениране. В Германия, където тренира и състезава Райчев, стандартът е друг. Особена фрапантна е промяната на Няголов,но за него се грижат хора, които се отнасят професионално към спорта и знаят къде да инвестират. Говоря за братя Гергови.

Животът е такъв, че в момента нещата вървят към една комерсиализация, на която навремето му казвахме масовизация. Това е пирамида, основата трябва да широка, за да има по-висок връх. Защото явно се задоволяваме само с това, което имаме, затворени в собственото си его.

Много от хората, от тези, които са истинските инвеститори, почнаха да се развиват. Не забравяйте, че в България до сега течеше едно разместване на паричните пластове. На моменти имаше хора с по-ниска култура, на моменти се явяваха и такива с по- висока, но както виждате, лека полека истинските бизнесмени започнат да стават сериозни инвеститори. Такива хора започнаха да изпращат своите ездачи и треньори да специализират в чужбина. И малко или много започва да идва една вълна хора, които са по-подготвени, които са с малко по-истински мироглед. А знаете че всяка промяна в света е започнала с умовете на хората. Така ще стане и в конния спорт. Появиха се интелигентни хора, появиха се хора, които искат да вложат в нещо трайно, в нещо, което ще има възвращаемост, т.е. те не перат пари, не гледат да оправдаят себе си по някакъв начин. Разумно харчат парите си. И на тази база аз считам, че процеса на обновление, процеса на напредък не може да се спре.

За да се прескочиш едно препятствие трябва да си подготвен, а на този етап не сме напълно подготвени. Затова на моменти прескачаме препятствията, а на моменти ги събаряме. Животът е точно като дисциплината в конния спорт прескачане на препятствия.

Архив списание ЕЗДА, брой 13/2006

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име