Смята се, че в животинския свят, конете са на второ място след слоновете по способност за запаметяване. Знае се още, че дивите коне избягват местности, където са били някога застрашени и уплашени от нещо. Ако конете не притежаваха толкова добра памет, вероятно не биха били толкова полезни за хората. Добре тренираният, млад кон, никога не забравя наученото. Нито пък лошо тренираният. По тази причина вредните навици трябва да се забелязват и коригират навреме.
Конете не се отличават с особени успехи на тестовете за интелигентност, макар да вършат рутинно доста сложни неща при тренировките си. Може да познавате възрастен кон, смятан за изключително интелигентен, защото сам си отваря врати и порти. Наблюдава се, че конете без работа търсят някаква занимавка, която понякога може да е и отваряне на врати. Ако успеят веднъж, тяхната добра памет им дава възможността да го правят отново пак и пак. Когато си отворят сандъка с жито, те запомнят само насладата от храната. Но те не могат да направят асоциацията между отворен сандък и преяждане или болки в стомаха.
Конят е стадно животно. В природата, това е факт. Тази тенденция има практическо приложение и днес. Дивите коне, намиращи се в средата на стадото, са защитени при атака. Днес това можем да наблюдаваме при зебрите. Умните коне във фермите са се научили, че има по-малка възможност да бъдат впрегнати на работа, ако са далеч от оградата, между другите коне. Ето защо те стоят в средата на кръга.
Стадният инстинкт на младите коне може да бъде използван за обучението им. Дивите коне ходят твърде бързо и естественият им тръс е бавен преди да бъдат тренирани. Затова добър метод в тези случаи е да ги пришпорвате в тръс, отдалечавайки ги от хамбара. По начало конете проявяват непослушание, когато знаят, че отидат ли при хамбара си, те ще бъдат незабавно нахранени и оставени намира. Затова нека прибирането им не се превръща в рутина. Ако кончето ви прояви нетърпеливост и иска да се прибира, тогава сменете маршрута. Добър метод е да ги обръщате всеки път, когато тръгнат към хамбара. Полезна техника може да бъде да водите коня в обратна на конюшнята посока, всеки път накрая на вашата тренировка. Тогава слезте от седлото и го поведете към конюшнята. Този метод е полезен, когато яздите в кръг.
Груповата езда изважда стадния инстинкт на конете. Това значи, че те правят това, което и другите. Например, ако един кон мине през река, другите ще го последват.
В естествената среда на конете верността към водача означава оцеляване. Ако жребецът застане на място, всички коне от стадото правят същото. Ако той галопира с бясна скорост към хълмове, другите също го следват неотлъчно. Водачът дори тича до края на стадото, за да “ухапе” онези, които са прекалено бавни и трябва да се забързат. Днес конете са зависими от хората. Всъщност именно те са техните водачи и следователно оцеляването им зависи от човека.
Усещането на вибрации по земята е инстинкт, завещан на конете от техните предци. Предупреждението за наближаващо животно чрез вибрациите е друг инструмент за оцеляване, който конете притежават. Това е “главоболие”, което собствениците на конете днес имат, защото някои коне показват притеснение от друг техен събрат, който тича някъде, дори и да го виждат.
Други пък са изключително предпазливи, когато стъпват. Те преодоляват меки площи доста страхливо, ако изобщо се осмелят да минат. Такива коне не са особено подходящи за свободна езда през разнообразни терени.
Слухът на повечето коне е доста добър, макар да има и такива, които са почти глухи.
Въртенето на ушите, подвижните глави и дългите вратове са предимство, когато говорим за добър слух. Така конете чуват високи тонове, неразпознаваеми за човешкото ухо – като например рога при лов на лисици. Това може да накара коня да се уплаши.
Страхът от парадни оркестри, изстрели или шумни машини, може да е причинен от реална болка в ушите на коня.
Повечето диви животни имат добро обоняние. На жребците, които се оседлават за първи път, трябва да се позволи да подушат седлото и одеалото преди да им се сложат. Това ще ги увери, че те не са заплаха за тях и че са били използвани от друг кон.
Нюхът на конете вероятно им подсказва какво да ядат при паша, макар понякога да опитват и отровни растения. Това се случва, когато фуражът е в обилни количества.
Кожата на четириногите красавци е много специално сетиво. Тя “казва” на животното дали нещо е студено или топло, твърдо или меко и дали причинява болка. Някои коне могат да се научат да проверяват електрически огради всекидневно чрез космите на муцуната си и вероятно, ако токът е изключен, те ще разкъсат мрежата.
Чувствителни области. Нервните окончания при хората са по-наситени в устата, стъпалата и ръцете. Най-чувствителните места на конете са в устата, стъпалата, вратът, раменете и хълбоците. Устата е чувствителна към болка повече отколкото към лек натиск.
