Исландия е страната, съхранила не само книжното наследство на скандинавския север, запазено чрез ръкописите на исландските саги, но е и мястото, където все още се отглеждат в генетично най-чист вид конете на викингите.
Заселването на Исландия от норвежки викинги започва в средата на IX в. Според легендата, още с пристигането си през 874 г. те довели със себе си десетки коне, които поставили началото на вида Equus Scandinavicus. Смята се, че прародителите на исландските коне са от местни норвежки породи, вероятно с генетичен примес от Британските острови.
Още през 982 г. исландският парламент въвежда пълна забрана за внос на коне в Исландия, благодарение на което днес там се отглеждат единствено представители на вида Equus Scandinavicus. Неговият генофонд се смята и за един от най-чистите в света.
Броят на исландските коне на острова в последните години е приблизително 97 000. Те са важна експортна стока и една от основните туристически атракции в страната. Над 160 000 екземпляра се отглеждат извън Исландия предимно за езда. Около 50 000 от тях се намират в Германия, където има и най-много клубове на любителите на исландските коне.
По какво се познава Исландският кон
Благодарение на продължилата над 1000 години селекция, породата е развила някои характерни черти, които я правят популярна в цял свят. Исландските коне са дребни, но с добре развита мускулатура, дълга зимна козина, която ги пази от студа, и масивни копита, благодарение на които вулканичният терен на острова не ги затруднява. Те са и много добри плувци, поради което местните са ги наричали и „мостовете на Исландия“ (заради сложния релеф и вулканичната дейност изграждането на пътната инфраструктура на страната започва едва в средата на XX в.). Видът е бил сериозно застрашен в резултат на мощно вулканично изригване през 1783 г., при което 70% от популацията загива от отравяне с вулканична пепел.
Разпространеното наименование „Исландско пони“ се смята за неточно и дори обидно от исландските коневъди, които твърдят, че който веднъж е яздил исландски кон и е опознал характера му, никога няма да се осмели да го нарече „пони“.
Свобода и спокойствие
Макар и плашливи заради липсата на естествени врагове, исландските коне са известни със спокойния си и дружелюбен нрав, не хапят и не ритат. Тъй като са и извънредно социални животни, в Исландия е забранено отглеждането на единични екземпляри.
Поради оскъдната растителност, повечето исландски коне се отглеждат на свобода, като прекарват по-голямата част от годината на пасищата. В най-тежките зимни месеци, стопаните компенсират липсата на пълноценна храна като добавят осолена херинга към сеното им.
Исландските коне са с добро здраве и дълга продължителност на живот. Макар и парадоксално, за породата е характерен разнообразен генофонд и ниска степен на близкородствено размножаване (т.нар. инбридинг). Съставът на кръвта им се отличава от този на другите коне с по-ниското съдържание на моноцити, поради което неопитните ветеринари често неправилно ги диагностицират като анемични.
Контролът и защитата на вида
Поради изолираното си отглеждане, исландските коне нямат изграден имунитет срещу най-често срещаните заболявания, а избухването на епидемия може да се окаже пагубно за вида. Затова не е разрешено екземплярите, веднъж напуснали страната, да бъдат връщани обратно, включително и онези, които са участвали в международни състезания. Въведен е и строг санитарен контрол върху вноса на конска амуниция – трябва да бъдат или чисто нови, или основно дезинфекцирани.
Почти всички животни от вида са регистрирани в специална база данни на Международната федерация на асоциациите за отглеждане на исландски коне, чрез която може да се проследи точният брой и родословието им. Благодарение на базата данни е по-лесно и поддържането на разнообразието на генофонда.
