Преди няколко години братовчедка ми Ивета Иванова започна да се занимава с конна езда и от тогава е непрестанно на кон. Ходи в различни конни бази с надеждата да стане по-добра ездачка и най-вече, за да запише конен спорт към Национална спортна академия „Васил Левски“. Ето какво казва тя за конете, ездата и спорта.
Какво те привлече в конната езда? Ездата тя…тя е като мечта, която не можеш да си позволиш, тя е като сън, който не си сънувал, тя е като живот, който не си изживял, тя е като любов, която не си изпитал, тя те взима в ласките си и я поемаш с всичко твое – искаш да научиш още и още за нея … за конете. Привличаме страстта от този невероятен и изпълнен с рискове спорт.
От колко години практикуваш конна езда? Може би са повече от 7 години, но от 2 години се занимавам професионално.
Някога падала ли си от кон и счупвала ли си си нещо по време на езда? Да падала съм. За контузии не можем да говорим, защото не съм имала, но да, беше си страшно да паднеш от 1,70 см. Когато разказвам на своите приятели за паденията ми те започват да ми казват, че ако това им се беше случило на тях биха се отказали мигновено. Аз им отговарям, че не е срамно да паднеш, а това да те откаже. Падаш, ставаш, изтупваш се и пак се качваш на коня и продължаваш напред. Не се отказваш дори да паднеш много пъти, дори да те боли, дори да ти се плаче, продължаваш с мисълта, че имаш много скъпоценен приятел до теб – твоят кон. Той няма да те предаде, той ще прави това, което му кажеш, ще те слуша, ще повтаря алюрите пак и пак докато не ги направиш перфектни.
Смяташ ли че повече хора трябва да се занимават или да опитат конна езда? Да, защото ездата е едно неописуемо чувство, което никой друг спорт не може да ти даде. Всеки един човек си мисли, че в ездата се прави едно и също всеки ден, но не е така. Тук нито една тренировка не е една и съща. Много хора ми казват, че ездата не е спорт и никога няма да се занимават с нея. Аз се засягам и им отвръщам: Попита ме какво спортувам, и аз ти отговорих: конен спорт. Ти каза: Но това не е спорт, а просто глупаво хоби, от което не научаваш нищо! Но аз те попитах: Имал ли си доверие на толкова голямо и непредсказуемо животно?..Би ли му се доверил ако знаеше че може да те убие само с една малка грешна стъпка?..Падал ли си от 1,70 см. и след това да се върнеш на седлото и да продължиш напред без страх?..Движил ли си се с пълна скорост към високо препятствие?..Танцувал ли си с някой, който не разбира твоя език?..Тренирал ли си по 2 часа на ден, 7 дни в седмицата?..Би ли рискувал живота си заради спорта?..Все още ли мислиш, че ездата е просто глупаво хоби? Преди да отговориш помисли за деликатната връзка с това поне 10 пъти по-голямо от теб животно
Според теб този спорт популярен ли е в България? Не, защото в България ние нямаме достатъчно подходящи конни бази, добри ездачи, добри коне и добре квалифицирани инструктори. Не виждам и как държавата подпомага този вид спорт. Другата причина, е че в почти цяла Северозападна и Югоизточна България няма конни бази и съоръжения за практикуване на езда. В тези части на нашата страна също има деца и хора, които искат да се занимават с този спорт.
Смяташ ли че конната езда е подходяща за справянето със стреса? Да, защото когато яздя забравяме всичко, в опита си да съм едно цяло с коня, забравяме дори себе си. В ездата няма лоши неща, тя е като полет – учиш се като малко птиче да летиш. Не изпитвайте страх от конете, покажете им, че вие сте водача и те ще ви разберат. Не се плашете да се качите – просто едно стреме и едно премятане на крака, това трябва да направите, за да се качите.
Коя е любимата ти дисциплина? Хмм.. прескачането на препятствия. Тук има много адреналин и усещането, че летиш е голямо. Напрежението когато галопираш с пълна скорост към препятствието и се чудиш дали ще скочите или конят няма да пожелае. Въпросът дали ще падна като минавам през високото препятствие е нищо несравнимо и уникално, което не може да се сравни с нищо друго освен с един полет. Любима дисциплина също така ми е обездката. Това представлява един танц с коня. Тези дисциплини ме научиха, че без грешки няма победи. Без тренировки, няма постижения. Без опитване няма надежда. Без провали, няма подобрения. Без предизвикателство, няма цел. Без отдаденост няма страст.
Имаш ли си любима порода езда? Да имам това са: Холщайнер, KWPN и Чистокръвен английски кон.
Интервюто взе Кристин Тодорова
