Финландският кон има два подтипа – един впрегатен и един по-лек, универсален тип. Нито един от тях не е притежавал красива външност, но са вършели работата. Впрегатният е бил силно животно с бърза крачка. И днес все още има нужда от коне от този тип в лесовъдството и в земеделието, където те са предпочитани пред тракторите, защото са по-лесни за маневриране и не набраздяват земята. През 1907 г. е била създадена родословна книга и за двата типа. В наши дни се набляга повече на по-лекия, универсален тип и съвременният Финландски кон. Като цяло той е многофункционално животно, подходящо за впрягане, езда и надбягвания на достойно високо ниво. Съвременните финландски коне дължат съществуването си на кръстосването на местни породи понита с топлокръвни и студенокръвни породи, като Олденбург.
Въпреки че е относително дребен, с височина при холката около 1,57 м, Финландският кон разполага с достатъчно сила за теглене и подвижност. Наклонът на крупата и дължината на тялото позволяват енергичен и плавен тръс и е характерна за конете, състезаващи се във впрягове. Краката са правилни, с малко или никакво окосмяване. Въпреки че конете са яздени, силните рамене са от преобладаващо впрегатен тип.
Породата е с уравновесен темперамент, издръжлива е, живее дълго и е известна с отличното си здраве.
- Цвят: Приема се всеки цвят, с изключение на петнист, въпреки че кестеняво със светла грива и опашка се предпочита.
- Тяло: Издължено, което е обичайно за впрегатен кон.
