Ник живее в Шотландия със съпругата си (която е дипломиран масажист на коне) и с десетки коне и кучета. Всички коне и кобили, които отглеждат са спортни, развъждани 
с тази цел. В момента е квалифициран АРЕПГК* инструктор в областта на грижите за коне и неговите клиенти са по целия свят. Сам споделя, че е щастлив да пътува, щом услугите му са нужни. Като експерт е канен в цяла Европа, САЩ и Африка. Така е натрупал значителен опит в грижите за конете без подкови и консултиране в областта на т.нар. „райски падоци” в страни с различен климат и условия. Ник Хил бе на специално посещение в началото на септември 2010 г. в гр. Враца, където се срещна с група ездачи, подковачи, ветеринари и собственици на коне. Идеята на визитата му бе да демонстрира системата, по която той работи с конете.
„Да оставим еднокопитните боси”, казва Хил
„Работил съм с коне в различни дисциплини и при различни обстоятелства повече от 35 години. Научих се да яздя в Германия, а всичките останали обучения и квалификации за обучение на коне съм получил във Великобритания. Млади, обучени от мен коне са се състезавали в Обединеното кралство в продължение на много години и имам богат опит в съхранението и обучението на коне от различни дисциплини. Готов съм да пътувам навсякъде по света, за да обучавам хората за естествения начин на живот за коне без подкови.” – казва Ник Хил и добавя: „Не вредете – съобразете се с лечебната сила на природата.” В стопанството си Хил отглежда коне, които живеят като стадо. Родени са и се отглеждат по модела на дивия кон, който е описан в книгата на Джейми Джексън „Раят на падоците”.
Какво представлява моделът на дивия кон и защо точно той?
В периода между 1982 и 1986 г. авторът на книгата Джейми Джексън (който в последствие основава АРЕПГК) изучава живота на дивите мустанги, обитаващи Големия басейн – Невада и Калифорния. Тези коне живеят без човешка намеса и като цяло са здрави животни. Те имат естествен режим на хранене и всекидневно се движат по разнообразен терен. Околната среда и начинът им на живот са оформили техните копита и тела, които са изключително здрави и издръжливи. Липсата на човешка намеса в живота на дивите коне е добър индикатор за това какво е по-добро и здравословно за конете. Интересен факт е, че дивите мустанги всъщност са потомци на питомните домашни коне докарани от Испанците след откриването на Америка.
Изследванията на натуралното (диво) копито на мустанга показали, че то е равно и гладко, при него петите на конете са ниско долу и предната част на копитото е къса. Предните копита са с по-малък ъгъл, задните копита са с по-голям ъгъл, като ъгълът е между 50 и 60 градуса.
Конят трябва да има свободно движение и специална диета
Ник Хил отглежда своите коне по системата на райските падоци, която максимално наподобява живота на един див кон, който живее на свобода. При тази система в падоците се изграждат алеи, по които конете се придвижват. По продължението на алеите се поставят храната, солта и водата, възможно най-отдалечени едни от други, и по този начин се стимулира максимално свободното движение на коня.
Храненето на коня или неговата диета също е от огромно значение. Храненето с големи количества люцерна, меласа, царевица, овес, или всичко това едновременно, може да доведе до различни проблеми с копитата на вашия кон. Не е важно какво подрязване ще направим, ако диетата и свободното движение ги няма. Най-важното е да разберем, че липсата на движение и неправилното хранене причиняват стрес, които се проявява в копитата на коня. Колко стрес може да понесе конят? Здравото копито расте с 1 см на месец, а болното с 5 мм.
Конете на Хил са щастливи и не са стресирани, защото им е създаден естествен режим на хранене, който включва различни видове треви, растения, храсти, билки, кори, диета богата на фибри – с ниско съдържание на захар, нишесте и протеини. Никакво зърно, меласа или люцерна. Конете ядат в движение, пасейки по малко тук-там.
Подрязване по модела на дивия кон, характеристиките на природосъобразното подрязване
Имитираме различните копитни модели на мустангите; отстраняваме само това, което би се износило. Ако конят води по-естествен начин на живот; не налагаме чрез сила определена форма или размер на копитото; подрязваме до лечебния ъгъл. Естественото подрязване се прилага за всички коне и понита за всички дисциплини.
Погледнато отдолу, копитото има така наречената бяла линия, водна линия и копитна стена. Водната линия е естествената подкова на коня. Тя поема цялата тежест. Всички замервания на копитото са различни при различните коне. Отправна точка на измерването е предният ъгъл на копитото. Този ъгъл показва какъв трябва да бъде и задният ъгъл.
Основният ъгъл и ъгълът на растежа на копитото формират предния ъгъл на копитото. В идеалния случай трябва да са еднакви. Ако те са различни, това е изменен ъгъл на копитото. Ъгълът на растежа на копитото е този ъгъл, под който расте копитото в първия един сантиметър след венеца. Всички евентуални деформации на основния ъгъл се формират след този първоначален сантиметър.
Определяме дължината на копитото от венеца до върха. Слагаме копитото на земята и маркираме средата на копитото.
* Оформяме ъгъла на копитото посредством клещи и пила, след подрязването той трябва да бъде около 58°.
– Двете пети трябва да са изравнени спрямо средната линия и еднакви по височина.
– Отстраняваме мъртвата тъкан от купичката на копитото.
– Бялата линия е връзката между основата на копитото и водната линия. Определяме дебелината на копитната стена по целия периметър на копитото. Виждаме къде копитната стена е най-дебела.
– Определяме наличието на обратни дъги (закривявания) в долната част на копитната стена и ако има такива ги зачистваме, като пилим стената отгоре-надолу.
– Правим финално балансиране и заглаждане на копитото.
– Подрязването е на интервал между 4-6 седмици и се определя от индивидуалното израстване на копитата на всеки един кон.
Преходната фаза
* Преходната фаза е лечебната фаза за копитата, когато начинът на живот на конете се променя от подковаване към подрязване по модела на дивия кон * Премахваме подковите и прилагаме подрязване по гореописания модел * Преценяваме най-подходящия режим за хранене на коня * Преценяваме коя среда е най-подходяща за коня * Насърчаваме движението на коня най-много * Даваме време на коня да развие по-дебела стена на купичката, по-силен свод и стени
Защо бос?
Конят е преминал през 60 000 000 години на естествен подбор и е приспособен да бъде бос. Всичко което заковем или залепим на копитото, ще попречи на копитата да функционират по определения от природата естествен начин. Значителният приток и циркулация на кръв в копитата е необходим, както за здравето на самите копита, така и на цялото животно. Бос кон, който следва модела на дивия кон развива къса предна копитна част и къса задна копитна част, а това дава на коня по-естествена структура. Босият кон се движи по-свободно и движенията му са по-автентични. Всички коне могат успешно да следват модела на босия кон, ако им се предоставят условия, по-близки до естествената им среда и се хранят с по-натурална храна.
Конна натурализация
„Моята цел, като човек, който залага на естествените методи, е да насърча по-естествения начин за отглеждане на конете, съобразявайки се с индивидуалните ограничения и работейки заедно със собствениците, за да се постигнат възможно най-добрите резултати за дадена ситуация”, казва Ник. Но всъщност най-важното е да се вслушваме в природата и по-малко да вредим на конете.
*АРЕПГК (Асоциация за развитие на естествените практики при грижите за конете)
Архив сп. ЕЗДА
