Името му идва от френската провинция Нормандия. Предшественикът му е познат още от предримската епоха, а по-късно притежанието му е отличителна черта за аристократизъм у богатите римляни. Именно римляните кръстосват Коб с местни тежковозни кобили, за да бъдат използвани главно за военните цели на Римската империя. В продължение на векове Нормандския Коб не е бил признат за порода и се е определял като тип. Официално признание породата получава в началото на XX в. Интересно, е че Уелският и Нормандският Коб са признати за породи, за разлика от Английския и Ирландския коб, които се приемат за вид.
Днес Нормандският Коб е толкова популярен, че дори силният Першерон не може да го измести, като предпочитание за стопанска работа, впряг и турнири по надтегляне.
Стара традиция да се реже опашката на Нормандския Коб е оставила следи у доста екземпляри и днес. Това дори става мода в началото на миналия век сред стопаните на породата, които се оправдават, че космите по опашката така не се заплитали при буря и усилена работа на коня. Но през 1948 г във Франция излиза закон, който изрично забранява подстригването на гривите и рязането на опашки при конете. Законотворците на това постановление били категорични, че този вид операция на опашката се забранява, от една страна заради болезнеността, а от друга, че се лишава конят от естествената му и основна защита от мухи.
Към края на 90’ години Коб се налага като най-силният и най-добрият кон във френските конюшни, защото е вършел най-тежката и голяма по-количество работа. В същото време са били икономични за отглеждане, защото се задоволявали с умерени дажби храна.
Френският атлет е предпочитан и заради способността си да издържа на гърба си по-тежки ездачи при различни обстоятелства. Сравнително ниската му височина позволява лесно и бързо качване и слизане. Компактният му ръст придава и чувство за сигурност. Той е устойчив, ездата с него е спокойна и дори има добри маниери, защото е със спокоен характер и добродушен по нрав.
Нормандският Коб стига на височина при холка 152 – 167 см. На пръв поглед той прилича много на Английския тежковозен кон, но е по-тежък и по-компактен. Породата има силно извит врат, мускулести изпъкнали рамене, дълъг гръб, силни, къси крайници и правилни пропорции. Като цяло има масивна мускулна фигура. Главата му е голяма, с прав и дори сплескан профил. Ушите са бдителни, подвижни и широко раздалечени. Шията е къса и здрава, но въпреки това е извита и елегантна. Високо разположена опашка. Копитата са средни по размер, със здрав копитен рог. Задните крака са изключително замускулени и много силни.
Ходът на Норманския Коб е по-нисък и по-удобен от останалите коне. Характеризират се с жив, свободен тръс и издръжливост. Най-типичният цвят на породата е тъмно кафяво отиващо към тъмно червено. Рядко се срещат сиви.
Френският тежкоатлет има спокоен характер, добродушен нрав.
