Американски кремав впрегатен кон е рядка порода, единствената разработена в САЩ, която съществува и до днес. Известна е със своя кремав цвят, известен още като „златно шампанско“, произведен чрез действието на ген „шампанско“, приложен върху основния цвят кестен. Кехлибарените очи на породата също са характеристика на гена. Единственият друг цвят, който се среща при конете от тази порода е кестен.
История на породата. Породата произхожда от кобила, наречена Олд Нани. Смята се, че е родена между 1900 и 1905 г. За първи път е забелязана по време на аукцион в Стори, Айова, през 1911 г., откъдето е и закупена от Хари Лейкин, добре познат по онова време купувач на животни за разплод. В крайна сметка тя е продадена на Нелсън Брадърс Фарм в Джуъл, Айова.
Нейните приплоди не са добре познати, но е известно, че тя била с кремав цвят и много от нейните кончета се раждали именно такива и поради тази причина се продавали на цени по-високи от средните. Нейните кремава козина, розова кожа и кехлибарени очи са определящите стандарти за породата. Днес цветът на породата е известен като „златно шампанско“. През 1946 г. е основан регистър на породата. Само две години по късно кръвната линия на 98% от конете, които били регистрирани, могла да бъде проследена до Олд Нани.
През 1920 г., жребче на Олд Нани на име Нелсънс Бък впечатлява местния ветеринар Ерик Кристиан до такава степен, че той моли собственика Нелсън да не го кастрира. Той се съгласява да го направят жребец и така той става баща на няколко кончета с кремав цвят. Регистрирано е само едно от тях – жребче на име Янси, чиято майка била черна кобила от породата Першерон. Янси става баща на Нокс Първи, роден през 1926 г. от нерегистрирана кобила с алест цвят от смесено потекло. От тази жребна линия през 1931 г. се ражда пра-пра-внук на Нелсънс Бък, кръстен Силвър Лейс. Той се превръща в един от най-влиятелните жребци на породата Американски кремав кон.
Майка му била белгийска кобила със светло кестеняво оцветяване и тежала 1010 кг., затова теглото му било значително над това на повечето от неговата кръвна линия. Силвър Лейс бързо става популярен жребец в Айова. По това време жребците използвани за обществени услуги в Айова са били длъжни да се регистрират в Министерството на земеделието в Айова, и тази агенция допускала само коне от признати до момента породи. Тъй като Силвър Лейс не бил регистриран в нито един регистър на порода, собствениците му създават синдикат за разплод. Собственици на кобили, които закупуват акции от „Силвър Лейс Хорс Кампъни“ можели да размножават кобилите си с него. Но времето, в което той основно е използван за жребец, съвпадна с икономическите борби на Голямата депресия и Силвър Лейс в един момент се наложило да бъде скрит в плевнята на съсед, за да се предотврати продажбата му на търг. Кръвните линии на друг значим жребец – Йидс Каптън, се появяват в около една трета от всички коне от породата.
Около 1935 г., въпреки депресията, няколко коневъди започват лайнбрийдинг и инбрийдинг на коне от породата, за да се определи с точност техният цвят и вид. По-специално коневъдът C.T. Риърсън започва сериозно да подобрява развъждането на породата като закупува кремав цвят кобили, които били оплождани от Силвър Лейс. През 1944 г. е формирана породната асоциация на Американския кремав кон от 20 собственици и животновъди и бива издадена корпоративна харта в щата Айова. През 1950 г. породата най-накрая е призната от Министерството на земеделието на щата Айова, на базата на 1948-те препоръки от Националния съвет на жребците.
Механизацията на селското стопанство в средата на 20-и век довежда до намаляване на общия брой впрегатни коне и със смъртта на Риърсън през 1957 г. бройката на конете от породата Американски кремав кон започва да намалява. До края на 1950 г. имало 200 регистрирани животни от породата, собственост на 41 животновъди. Регистърът остава неактивен до 1982 г., когато три семейства, които задържали стадата си от тази порода, активирали и реорганизирали регистъра. През 1994 г. официално организацията променя името си и е преименувана на Асоциация на американски кремав кон (ACDHA).
Характеристика. Американският кремав кон е с подобрена структура на главата, притежава плосък лицев профил, който не е нито вдлъбнат, нито изпъкнал. Той има широки гърди, наклонени рамене и къс и силен гръб. Ребрата на конете от породата са добре извити, на близко разстояние, съчетани с добре развита мускулатура, задните им крайници са силни, пропорционални, с добра раздалеченост. Те са сигурни в краката си, със силни копита, и тяхното движение е свободно и лесно. Кобилите достигат до 152-163 см. височина при холката с тегло от 680 до 730 кг., докато жребците и кастратите достигат до 170 см. височина и тегло 820 кг. и повече.
Идеалният цвят на козината на породата е среднокремав с розова кожа, кехлибарени очи и бяла грива и опашка. Характерният кремав цвят на породата се произвежда от гена шампанско. Признатите цветове включват светло, средно и тъмнокремав , с кехлибарени или лешникови очи. Кобили с тъмна кожа и светла грива и опашка могат да бъдат приети от регистъра, докато жребците трябва да имат розова кожа и бели гриви и опашки, за да бъдат регистрирани. Породисти жребчета, които са твърде тъмни се приемат от регистъра, но се записват в отделно приложение. Приложението приема и нечистокръвни кончета, които отговарят на определени изисквания и осигуряват система за ъпгрейд и укрепване на гени и увеличаване броя на породата.
Породата днес. През 2000 г. има 222 регистрирани коня и този брой нараства до 350 през 2004 г. Около 30 нови коня се регистрират всяка година. Животновъдният орган, свързан със специфичните видове, отчита критично състояние на породата, което означава, че приблизително определената световната популация на породата е по-малко от 2000 и има по-малко от 200 регистрации годишно в САЩ. За да се помогне да се подобри числеността, Асоциацията разработи разпоредби, които да позволяват жребчета да бъдат регистрирани, когато са произведени чрез методи като изкуствено осеменяване и трансфер на ембриони. От 2006 г. е приета специална програма, разработена от кметството на Колониал Уилямсбърг, щата Вирджиния, за увеличаване на броя на породата.
