Българското коневъдство отбеляза 75 години от официалното признаване на три от емблематичните родни породи – Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон. Юбилеят събра в София коневъди, учени, специалисти и почитатели на конете, а празничната програма съчета история, наука, традиции и впечатляващо представяне на десетки представители на различни породи.
Началото бе поставено с международна конференция, посветена на 75-годишнината, на която заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев определи опазването и развитието на генетичните ресурси в коневъдството, като важен успех за България.
Той подчерта, че съхраняването на Източнобългарския, Дунавския и Плевенския кон в продължение на 75 години е резултат от сериозния труд и усилията на поколения български коневъди и научни работници. Заместник-министър Янчев поздрави организаторите от Националната асоциация по коневъдство (НАК) и изрази надежда, че с усилията на Министерството на земеделието и храните, Държавния конезавод „Кабиюк“, асоциациите и хората, които отглеждат трите породи, българското коневъдство ще продължи своето развитие.
Международният форум събра водещи европейски експерти, сред които проф. д-р Шандор Михок от Унгария, д-р Сърджан Стоянович от Сърбия, Петър Гьоресби от Словакия, проф. д-р Йелена Рамляк от Хърватия и Лелиор Якоб от Румъния. Българското коневъдство бе представено с научен доклад на д-р Георги Йорданов.
Лектори Международен форум
В своите презентации специалистите разгледаха състоянието на генетичните ресурси при конете в отделните държави, историческото развитие на националните породи, предизвикателствата пред тяхното съхраняване и перспективите за бъдещето.
След научната част, празникът продължи на открито на Голямата поляна в Южния парк в София, където жители и гости на столицата имаха възможност да видят отблизо коне, които разказват историята и представят постиженията на българската селекция.
Това бе един различен празник – на българския кон, на хората, които поколения наред се грижат за неговото съхраняване и развитие, и на традиция, дълбоко вплетена в историята на България.
Официалното откриване бе поверено на ездачите под пагон от българския конен ескадрон и на парада на знамената на държавите, чиито представители участваха в международния научен форум.
Конен ескадрон
Конният ескадрон на българската полиция символично показа приемствеността между славната българска кавалерия и съвременните конни полицейски формирования, а знамената на участващите държави се превърнаха в символ на обединеното европейско коневъдство.
Парад на знамената
Историческият разказ за българското коневъдство започна с каракачански коне, водени от каракачанско семейство. Представянето пресъздаде частица от традиционния номадски начин на живот и ролята на коня в него.
Каракачанско семейство
Така първи по пътеката на времето се появи Каракачанският кон – автохтонна порода, която за първи път бе представена пред столичната публика по този начин.
Издръжлив, непретенциозен и приспособен към суровите планински условия, Каракачанският кон векове наред е бил не само средство за придвижване и пренасяне на товари, но и неизменна част от поминъка и ежедневието на каракачаните. Заедно с човека, той е изминавал дългите пътища между летните и зимните пасища – верен помощник в живот, подчинен на природата, стадата и непрестанното движение.
Днес породата е съхранена, като у нас се отглеждат над 4000 нейни представители. Освен като ценен генетичен ресурс, Каракачанският кон има културно и историческо значение. Той остава част от традиционното животновъдство и продължава да намира приложение в горското стопанство.
Представянето бе последвано от изпълнение на ансамбъла към Културно-просветното дружество на каракачаните в България – град Сливен. Федерацията обединява девет регионални дружества в страната, чиято мисия е изучаването, популяризирането и съхраняването на историята, културата, традициите и езика на каракачаните.
Ансамбъл
Провеждането на подобно събитие в сърцето на градската среда даде възможност на хиляди жители и гости на София да се докоснат до свят, който обикновено остава далеч от ежедневието на големия град.
След древната порода Каракачански кон, разказът продължи към следващата страница от историята на българското коневъдство – десетилетията на целенасочена селекция, довели преди 75 години до официалното признаване на трите породи юбиляри.
За създаването им поколения специалисти са подбирали животни с желаните качества – сила, издръжливост, характер и отличителни външни белези. Затова следващи на манежа стъпиха представители на породите, положили основата на днешните три български породи – Чистокръвен арабски кон, Арабска Шагия, Чистокръвен английски кон, Гидран, Рисист кон и Першерон.
( *Снимките в галерията са по реда на представяне на конете описани както по каталог, така и в текста)
Породи основоположници
Първи на манежа стъпи чистокръвният арабски жребец Антарес Калисте. Роден във Франция, сивият жребец демонстрира характерните за арабските коне изящество и елегантност. Особен интерес представлява неговото родословие. Той е внук на Марван ал Шахиб и Газал Ал Шахиб, едни от утвърдените жребци-производители при конете тип шоу.
Като дву-, три- и четиригодишен кон, Антарес участва в състезания за чистокръвни арабски коне тип шоу, а на двегодишна възраст в Брюж (Белгия) печели първо място в категорията за млади коне. През 2021 г. е внесен в България с цел подобряване на фенотипните качества на популацията у нас.
Породата Арабска Шагия бе представена от жребеца Игнат, роден през 2017 г. в конезавод „Кабиюк“. Игнат има важна роля в развъдната дейност на конезавода като жребец-производител и вече има над 10 регистрирани потомци. Като типичен представител на линията Газал, жребеца впечатли публиката с изразителната си арабска глава, добре оформена шия, компактно и хармонично тяло и здрави, добре развити крайници. Неговият баща – жребец Император, е внесен от прочутия унгарски конезавод „Баболна“ през 2006 г. благодарение на НАК. До 2008 г. Император е изпитван в различни направления, сред които хиподрумни надбягвания за арабски коне, всестранна езда и издръжливост. Днес Игнат продължава тази ценна развъдна линия и допринася за съхраняването и развитието на Арабска Шагия в България.
Порода Чистокръвен Английски кон бе онагледена от жребеца Пресиян, роден в Англия през 2008 г. Внесен в България. Още като млад кон той започва състезателната си кариера у нас. През 2011 г. печели престижния Голям републикански приз „Дерби“, а като тригодишен завоюва и приз „Сент Лежер“. През 2012 г. става носител на призовете „Република България“ и „Стара планина“. От 2013 г. Пресиян е жребец-производител и до момента има 26 регистрирани потомци в България. От 2021 г. изпълнява тази роля в конюшните на ДП „Кабиюк“.
Породата Гидран дефилира пред публиката чрез жребеца Картел, роден и произведен в конезавода в Силвашварад, Унгария. В родината си той е изпитван в дисциплината обездка, където показва отлични качества и работоспособност. В България продължава да се състезава в същата дисциплина с треньора Ивайло Цанев от ККС „Еклипс“. 14-годишният жребец е лицензиран за разплод и има над 20 регистрирани потомци в Унгария. В началото на 2025 г. Картел е внесен в България с цел съхраняване на линията на жребец Пирин и увеличаване на генетичното разнообразие при Плевенския кон. Присъствието му у нас е и символ на дългогодишното сътрудничество между българските и унгарските хиполози. Благодарение на Унгарската асоциация на породата Гидран, нейния председател Пап Ищван и проф. д-р Шандор Михок, става възможно Картел да бъде използван в развъдната дейност в България.
Рисистите коне бяха представени от алестия Паради Кордиер – жребец от Френска рисиста порода коне, роден във Франция през 2003 г. В състезателната си кариера той има 111 завършени старта, шест първи, единадесет втори и дванадесет трети места, както и спечелени наградни суми в размер на 614 485 евро.
След него пред публиката се появи представител на породата Першерон, собственост на Николай Кирилов от София. „Гигантът“ сред конете демонстрира характерните за породата белези – удължена глава, широко отворени ноздри, изразителни очи и къса, силно замускулена шия, дълъг гръб, хоризонтална и заоблена крупа и широки и добре оформени крайници. По време на дефилето першерона определено спечели сърцата на публиката.
Първата мащабна конна част на празника завърши с обръщение на председателя на инициативния комитет Мила Захариева. Тя поздрави гостите, участниците и зрителите и благодари за подкрепата на Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и Столична община.
След историческия поглед към породите, участвали във формирането на българското коневъдство, дойде ред и на главните герои на празника – представителите на трите български породи, чието официално признаване преди 75 години бе повода на тържеството.
Снимките в галерията са по реда на представяне на конете описани както по каталог, така и в текста
Български породи коне – юбиляри
Първа бе представена породата Източнобългарски кон. Пред публиката излезе жребецът Коринт, роден и произведен в конезавод „Кабиюк“. Закупен като шестмесечно конче, той е израстнал и се отглежда в конюшнята на д-р Красимира Иванова край Варна. Като двегодишен печели първо място в категория „Екстериор“ при тестирането на коне от Източнобългарската порода.
След него бе представен жребецът Абдула, роден през 2009 г. с производител Тракийски университет – Стара Загора, а днес собственост на Николай Кънчев от село Кънчево.
Сред представителите на породата бяха още кобилата Фарма, родена през 2018 г. и собственост на конезавод „Кабиюк“, както и Калвина, родена през 2012 г. в държавния конезавод. Групата допълни кобилата Амнезия, родена през 2017 г. от баща Астазар и майка Медея, собственост на Николай Кънчев.
Следващи на моравата в Южния парк дефилираха екземплярите от породата Плевенски кон.
Жребецът Пикасо е представител на линията на жребец Пирин произведен в конезавод „Кабиюк“. Още като млад кон той започва подготовка и изпитания в прескачането на препятствия, всестранната езда и обездката. В края на 2023 г. във Флорещи, Румъния, в тандем с младата състезателка Анна Дойчинова от клуб „Калоян 92“ той печели първо място във всестранната езда. Същата година двойката завоюва първо място при петгодишните коне във всестранната езда в Русе, както и първо място в квалификация за Държавното първенство по прескачане на препятствия при петгодишните коне. Днес осемгодишният жребец е собственост на НАК.
Само часове след като печели второ място при петгодишните коне в състезание по прескачане на препятствия в Божурище, жребецът Конкурент дефилира и пред публиката в столицата. Той е представител на новоформираща се линия в породата Плевенски кон с кръв от Англоарабски кон. Селекционната работа е насочена към подобряване на екстериорния тип, запазване на характерната елегантност на англоарабите и създаване на коне с по-добри скокови способности. Конкурент е роден в конезавод „Кабиюк“ през 2023 г., а негов баща е внесеният от Франция англоарабски жребец Куйнола дьо Серан. Собственик на Конкурент е Тихомир Каменов.
Жребецът Марк Аврелий представи друга новоформирана линия в Плевенската порода с кръв от Арабска Шагия. Роден е през 2016 г. в ДП „Кабиюк“, а след лицензирането му за разплод до 2026 г. вече има десет регистрирани потомци. Очаква се първите представители на това поколение да бъдат изпитани и в прескачането на препятствия, което ще позволи да бъдат оценени техният потенциал и работоспособност. Създаването на линията поставя основата на дългосрочна селекционна работа за получаването на коне, които съчетават елегантност, хармоничен екстериор, красиви движения и издръжливост. Десетгодишният Марк Аврелий е собственост на НАК.
След него бяха представени младите жребци Милано и Милениум – синове на Марк Аврелий и представители на новоформираната линия. Двата подрастващи жребеца се отличават с хармонична конструкция, изразителни глави, правилни движения и добро телосложение. Милано и Милениум впечатлиха и чуждестранните експерти със своя външен вид, уравновесен темперамент и желание за работа.
Тригодишният Милано е собственост на Симеон Димитров, а двегодишният Милениум – на НАК.
Кобилата Милейди, също представител на новоформираната линия и дъщеря на Марк Аврелий, показа пред публиката характерните елегантност и грация на Плевенския кон. Четиригодишната кобила е собственост на НАК.
Кобилата Конга също предизвика интерес от страна на зрителите. Петгодишна също е представител на новоформирана линия с кръв от Англоарабски кон. Родена е в конезавод „Кабиюк“, а днес е собственост на Николай Евлогиев.
Последва кобилата Палома, произведена в конезавод „Кабиюк“ и представител на унгарската линия „С“ – Пирин. Типичната представителка на Плевенския кон е показала много добра работоспособност при тестиране. До нея на терена бе и нейното шестмесечно мъжко конче – внук на представения по-рано жребец Марк Аврелий.
Групата завърши с кобила Медея, произведена в конюшните на НАК. Десетгодишната кобила е представител на унгарската линия „А“ – Мурад. На изложение в Ходмезьовашархей, Унгария, през 2021 г. тя печели първо място в категорията за кобили майки и специалната награда на изложението. В Южния парк Медея бе представена заедно със своето шестмесечно женско конче.
Последна от трите породи юбиляри, пред публиката се представи породата Дунавски кон. Началото постави черният жребец Логан, принадлежащ към линията на жребец Лидер/линия „А“. Роден през 2005 г., той е произведен от Иван Ников, а настоящ негов собственик е Тихомир Каменов. Типичен представител на породата, Логан демонстрира спокоен темперамент и внушителна осанка.
На терена стъпи и дунавската кобила Райза, от баща Рабло от породата Нониус и майка Захира. Черната кобила е родена през 2019 г., а неин производител и собственик е Николай Николов от село Столник. На същия стопанин принадлежи и кобилата Мейза, родена през 2021 г. от баща Метез и майка Захира.
Истинско въодушевление сред гостите предизвика появата на кобилата Танзания от линията на жребец Торпедо, Унгария – линия „С“. Деветнадесетгодишната черна „дунавска перла“ е произведена от Тихомир Каменов, а днес живее във фермата на Николай Евлогиев.
Пред публиката бе представена и Хвала II. Родена през 2013 г., тя принадлежи към линията на жребец Храбър – линия „В“, и е от баща Хилтън и майка Лохина. Неин производител е Тихомир Каменов, а настоящ собственик – Красимир Йорданов.
Със същия производител и собственик на моравата се представи и 11-годишната кобила Литва II, от баща Логан и майка Танака. Тя принадлежи към линията на жребец Лидер.
Събитието в Южния парк имаше силно изразена образователна и културна насоченост, а програмата излезе далеч извън рамките на традиционното представяне на коне. Зелената поляна се превърна в сцена за ревю с български етно облекла, музикални изпълнения, фолклорни състави и различни артистични прояви. Специален гост в музикалната програма бе българската фолклорна певица Ваня Паризова, която представи и своя моден бранд „Керана“. Минало и съвремие се преплетоха в колекцията, представена от модели, организирани от международната платформа Balkan Open Door с учредител Мила Захариева.
KERANA
Изкуството намери своето място в празничния ден и чрез художниците Мира Бъчварова, Силвана Пападами, Магдалена Пападани, Анна-Бел Зарлиева, Александър Ангелов и Ралица Ангелова, които рисуваха коне на място, вдъхновени от атмосферата на събитието.
Художници
Свои щандове и презентационни пространства имаха и партньори на инициативата. Сред тях бяха сръбските фуражи без ГМО Geby, „Еко настилки БГ“ с многофункционални настилки за конюшни, GPS технологии за коне и други животни, както и ДП „Кабиюк“. Особен интерес предизвикаха представените от държавния конезавод исторически седла, сред които бегово, кавалерийско и дамско седло.
Модерният прочит на понятието конски сили бе чрез модели и марки автомобили в мини автосалон чрез автокъщите NFC – вносители на автомобили и коне и STi.bg – специализиран сервиз и тунинг център. За гостите и участниците през целия ден бе осигурена изворна вода „Ледина“.
Партньори
Финалът на празничния конен ден бе посветен на хората зад историята на българските породи. Организаторите от Националната асоциация по коневъдство връчиха отличия на дългогодишни коневъди с принос към развитието на представените породи.
Награди
Така празникът на българския кон завърши там, откъдето започна неговият разказ – при хората, които в продължение на поколения съхраняват породите, развиват селекцията и предават натрупаните знания на следващите поколения.
75-годишнината на Източнобългарския, Плевенския и Дунавския кон събра на едно място миналото, настоящето и бъдещето на българското коневъдство. От Каракачанския кон и спомена за стария номадски живот, през породите, поставили генетичната основа на съвременната селекция, до днешните представители на трите български породи – Южният парк се превърна за един ден в жива сцена на една история, писана с поколения труд.
Атмосферни
Инициативата бе организирана от Националната асоциация по коневъдство с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, със съдействието на Столична община.
Снимки: EzdaPress и Богдан Стойко
