Бродил свободно, недокоснат от човешкото влияние, край бреговете на Нова Скотия в продължение на 300 години, конят от Остров Сейбъл отново е увековечен на монета.
Оцелявайки в изолация и понякога при сурово време, през 1961 г. специално за тези коне са въведени официални защитни мерки, за да се гарантира, че те ще останат свободни и необезпокоявани. Техният непреходен дух е запечатан на обратната страна на изящна сребърна монета, където изображението на галопиращ жребец вдъхва страхопочитание и благоговение към тези същества, които са силни и свободни, ценните символи на устойчивост, независимост и оцеляване. Произведено количество на емесия 2026 е 7 000 броя. С диаметър: 38.00 мм, с проба: 0.9999 и тегло 31.39 грама, монетата с тази порода коне излиза за втори път след 20 години. Дизайнът на сребърната монета е създаден по фотографията „Жребецът и морето“ (The Stallion and the Sea), заснета от фотографката на коне и водач на остров Сейбъл – Санди Шарки (Sandy Sharkey). Образът на препускащ жребец символизира тези силни и свободни животни, ценени като олицетворение на устойчивостта, независимостта и способността за оцеляване. „Винаги е чест да водя малки групи, за да се докоснат до дивите коне на остров Сейбъл, Нова Скотия“, споделя Шарки, която е направила впечатляващата снимка от лодка тип „Зодиак“ в Атлантическия океан.За последен път конят от остров Сейбъл е бил изобразен върху канадска монета през 2006 г. Двадесет години по-късно тази нова емисия дава възможност историята му да бъде разказана отново и да достигне до ново поколение колекционери.
Сейбъл е малък остров, който се намира на около 300 км югоизточно от Халифакс, Нова Скотия или Нова Шотландия (провинция на Канада) и на около 175 км югоизточно от най-близката точка на континенталната част на Nova Scotia в Атлантическия океан. Островът е разположен в района, където топлото течение Гълфстрийм се среща със студеното Лабрадорско течение. Има форма на полумесец, с площ от 34 кв.м, дължина 42 км и ширина не повече от 1,5 км в най-широката си част. Протегнал се като гигантско пипало, той е мрачно, загадъчно и тайнствено място, което моряците наричат “Гробницата на Атлантическия океан”.
Смята се, че е бил открит от французина Лери през 1508 година, а за пръв път е проучен от експедицията на португалския изследовател Жуау Алвариш Фагундиш през 1520-1521 г. Другите му имена са: “Островът на хилядите изгубени кораби”, или “Поглъщащият кораби”. Названието си островът е получил от своите подвижни пясъци, за които се говори, че поглъщат дори големи кораби, а малките просто изчезват за минути под пясъчния напор.
На това страховито място, обаче, няма само останки на плавателни съдове и отдавна забравени заровени съкровища. Там има живот. Островът е резерват и за неговото посещение се изисква специално разрешение. Растителността е предимно нискостеблена, като са правени и неуспешни опити да бъдат засадени дървета. Всички те умирали, освен един вид бял бор, който не расте на височина, а остава нисък в борбата си за адаптиране и живот. На острова живее колония от дългомуцунести тюлени, но най-известните му обитатели са конете, които носят неговото име.
Ръстът им достига до 132-140 см при холката. Мъжките тежат около 360, а женските 300 кг. Оскъдната храна, с която разполагат на острова, допринася за дребния им калибър, поради което често биват наричани понита. Екстериорът им напомня на испанските коне със сводести, извити вратове и полегата крупа. Като цяло притежават здрави, набити и къси тела с къси бабки, което им позволява да се движат по-лесно в пясъка и по по-груб терен. Конете Сейбъл имат рунтава козина, грива и опашка, особено през зимата. В повечето случаи са тъмни на цвят, но някои имат и бели петна. Популацията им от 2009 г. насам варира между 500 и 650 индивида. Поради липсата на естествени врагове на острова, старите коне обикновено умират от глад, след като зъбите им се износят от пясъка и жилавата растителност или поради екстремните климатични условия, като студена и влажна зима.
Първото документирано стъпване на конско копито на острова е през 1737 г., благодарение на свещеника от Бостън Андрю Ле Мерсиер. От 1980 г. насам се провеждат непрестанни научни изследвания, като генетичният анализ показва, че стадото е уникално по вида си. През 2008 г. конете са обявени за официална порода на Нова Скотия, а през 2011 г. остров Сейбъл е обявен за Национален парк със статут на резерват. Конете са оставени да живеят свободно без да бъдат обезпокоявани. Изобразени са на канадските марки и монети от 2005 г.
