Министерството подготвя искане до ЕК, от 2028 г. да се обвърже с произведената продукция – по-висока производителност ще носи и по-висока ставка на хектар и глава животно.
„Контрол, контрол, контрол.“ Това е категоричната заявка на новия министър на земеделието Пламен Абровски, четири седмици, след като пое управлението на ведомството. В първото си голямо интервю пред „Агрозона“ министър Абровски разкрива как държавата ще филтрира „виртуалните фермери“ и по какъв начин. Публична тайна е, че у нас има т.нар. „виртуални фермери“ или хора, които гледат земя и животни само на хартия заради европейските средства.
Какви конкретни филтри ще въведете, за да отиват парите при реалните производители, а не при административни бенефициенти?
Европейските средства трябва да достигат до реалните производители. Поради тази причина ще засилим изключително много както административния, така и контрола на място. Защото всичките тези виртуални фермери изсмукват необходимите средства, които трябва да достигат до реалните земеделски производители. Контрол, контрол, контрол. Възлагам големи надежди на Българската агенция по безопасност на храните. Разговарял съм с новия изпълнителен директор на БАБХ. Разговарял съм и с Държавен фонд “Земеделие”. Всички, с които се видях, искаха да има контрол и ще има контрол.
Когато говорим за новия програмен период от 2028 г., браншът настоява за обвързана подкрепа – тоест субсидия срещу продадена продукция. Какво е Вашето мнение по въпроса и дали може да се защити такъв модел пред Брюксел?
В чистия му вид няма как да се случи, защото този вид подкрепа по принцип е забранена. Европейският съюз е член на Световната търговска организация и тя не разрешава такъв вид подпомагане. Точно поради тази причина директните плащания, които получават българските фермери, са необвързани с производство. Обвързаната подкрепа, обаче е възможно да мине през деноминатора произведена продукция. Отново ще се плаща на глава животно и на хектар, но при този, който има по-голяма производителност, ставката ще бъде по-голяма. В момента подготвяме едно мотивирано искане до Европейската комисия, за да може евентуално за новия програмен период, обвързаната подкрепа да бъде огъната по този начин.
Има ли министерството ясен анализ кои подсектори на българското земеделие в момента имат най-спешна нужда от преструктуриране, за да станат конкурентоспособни без постоянно „доливане“ на държавни и европейски субсидии?
Това е най-сложният проблем, пред който съм изправен в момента, защото имаме сектор, като животновъдството, в който въпреки средствата, влагани през предишните години, имаше прекалено много виртуални животни, прекалено много схемаджии и неглижиране по отношение на производителността и породния състав. Един животновъд трябва да бъде производителен. Факт е, че в момента има свръхпроизводство на мляко и на млечни продукти, но затова моята амбиция е да се опитаме да повишим търсенето на българската продукция – да променим Наредбата за млечните продукти и да насочим вниманието към потребителя. Българският потребител обича да яде родно производство, направено с качествено българско прясно мляко. Възнамерявам да променим наредбата така, че да се вижда ясно процентът на българското мляко в съдържанието. Искам да променим изискванията за кашкавала, за да се произвежда изцяло от българско мляко, а не от калиата.
Администрацията е много бърза. Имаме административен срок, който е до 10 дни, но аз мисля, че в голямата си част протоколите вече са написани, защото общинските служби по земеделие са най-близо до хората. Те си познават земеделските производители, познават си площите и реагират изключително бързо и адекватно, за което ги поздравявам.
Споменахте наскоро за риск от загуба на стотици милиони евро по Програмата за развитие на селските райони, ако не се вземат спешни мерки. Има ли възможност част от тези застрашени европейски средства да бъдат пренасочени по извънредни мерки директно за ликвидност на стопаните, пострадали от климатичните аномалии?
Средствата са точно 200 млн. евро. Това са ЕЗФРЗ (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони) плюс национално съфинансиране. Това са проблеми, които започват от 2024 г., защото говорим за правилото N+2. За съжаление, ръцете ни са вързани, защото имаме определени правила в регламента, по които можем да работим. В момента правим анализ на база на Регламента „Омнибус“. Имаме вариант и възможност да използваме част от тези средства за ликвидност – макар и не във вида, в който са свикнали земеделските производители. Правим всичко възможно и дебатираме с Комисията част от тези пари да достигнат под различна форма до фермерите.
За да не се случи подобно нещо и в новия програмен период, смятате ли да пренасочите допълнителни средства към приемите, които приключиха за земеделие и преработка, така че да се одобрят повече проекти. Знаем, че недостигът е голям и по двете направления?
Без детайлен анализ не можем да си позволим да разходваме средства. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Стратегическият план в инвестиционната си част (Втори стълб) са изключително взаимосвързана система. Там нещата се изчисляват година по година, бюджет по бюджет, и най-малката грешка или забавяне може да има катастрофални последици. Директен пример са тези 200 млн. евро, които сме на път да изгубим, и онези 117 млн. евро, които вече изгубихме. Затова всяко разходване на средства, всеки прием и всяко преместване на пари ще стават само след много сериозен и детайлен анализ.
Снимка: Агрозона
*интервю на Агрозона със съкращения
