Першеронът е товарен кон, създаден в областта Льо Перш (Le Perche), част от френската провинция Нормандия. Точният му произход не е известен. Някои вярват, че першероните са потомци на местните коне, намерени в региона от времето на Ледената епоха. Според други те са близки родственици на Болонските коне, използвани при римското нашествие в Британия. Разпространено е мнението, че Першеронът се е развил от местните фламандски типове коне.
Независимо от различните предположения за древните предци на породата, има единодушие, че тя е създадена основно чрез кръстоска на тежки кобили от Льо Перш и Арабски жребци. За пръв път такава кръстоска била направена през VIII в. и така се появил първият Першерон. Арабската кръв „олекотила“ новата порода и, въпреки огромните си размери, конете от този тип станали подходящи и за езда. През средните векове в породата била вкарана и испанска кръв, като кръстосали Андалусийски жребци и кобили от тогавашния Першерон. През XVIII в. като подобрители били използвани отново арабски коне, както и чистокръвни английски.
През 1820 г. два сиви Арабски жребеца били внесени в района на Льо Перш и оказали огромно влияние за развитието на съществуващата порода. Именно от тези жребци идва сивият цвят и при съвременните першерони. В началото на XIX в. френското правителство основава завод в Льо Пин за развъждане на бойни коне. През 1823 г. в Льо Перш се родил кон на име Жан Льо Блан (Jean Le Blanc). Всички съвременни першерони водят началото си директно от него!
В средата на XIX в. старият тип Першерон бил почти изчезнал. Малкото останали екземпляри били кръстосани с внесени от съседна Британия тежки кобили. Така в Льо Перш отново започнали да се развъждат тежките першерони. Това е типът на породата, познат и днес.
Промените при развитието на першерона са пряко свързани с предназначението му, което се е променяло многократно в зависимост от историческите събития. Тези коне може би дължат размера и теглото си на факта, че през средните векове били използвани предимно като бойни коне. С откриването на барута обаче огромните бойни коне станали ненужни за армията и першероните започнали да се използват за теглене на тежките френски дилижанси. При появата на железницата тези коне отново сменят предназначението си – за тежката работа във фермите. След Втората световна война с механизирането на земеделието породата станала ненужна и почти изчезнала. Благодарение на отделни хора, които се посветили на запазването й, тя оцеляла. През 60-те години на миналия век качествата на тези коне били преоткрити и настъпил ренесанс в бизнеса с тях.
Днес першероните отново могат да се видят в малките ферми. Използват се за извозване на дърва в гората, но са много ценни и като ездитни коне – съвременните по-леки першерони са подходящи както за уестърн, така и за традиционния английски тип езда, а дори и като ловни коне. В същото време това е водеща порода сред тежките коне и го доказва в състезания по надтегляне. Внушителният им и едновременно грациозен вид прави першероните желани участници в паради, реклами и празненства. Често се виждат по улиците на големите градове, впрегнати в красиви файтони.
През вековете Першеронът е променял типа си (и днес има 2 основни вида – тежки и по-леки), размера и предназначението си многократно. Но през цялото време е останал послушен, активен, мил, енергичен и елегантен.
Темперамент:
Першеронът има изключително приятен характер. Той е горд, внимателен и интелигентен. Кротък и благороден, силен, схватлив и с желание за работа. Лесно се адаптира към промяна в климата и условията, може да преживява и с малко храна в сравнение с другите товарни породи. Отличава се с уравновесения си темперамент и, въпреки огромния си размер е активен, енергичен и лесно подвижен.
Височина: 160–180 см, но има и по-малък тип екземпляри – вариращи в границите 153–165 см.
Един от най-високите коне в света бил Першерон на име Льо Гиър (Le Gear). Роден през 1902 г., той бил висок 213 см и тежал 1372 кг.
Тегло: средно са около 1000 кг., по-леката разновидност – 600–800 кг.
Продължителност на живота: могат да живеят повече от 25 години, което ги прави сравнително дълголетни коне. Предания разказват за першерон, доживял 41 години.
Цвят: предимно черен или сив. В някои регистри се приемат само тези 2 цвята, но в САЩ при доказано родословие се допускат и различните нюанси на червеникаво-кафяв. Някои першерони имат бели петна на главата и краката, но прекаленото бяло е нежелателно.
Структура и външен вид:
Гръден кош: дълбок, широк и закръглен, с добре оформени и силни рамене. Те трябва да имат наклон от около 45 градуса, така че конят да може да повдига естествено главата си.
- Глава: средна на големина, елегантна, благородна, с прав профил и широко чело. При жребците е с по-груби черти, а при кобилите има по-женствено изражение.
- Ноздри: големи, отворени и доста изящни. Показват ясно арабските гени на породата.
- Челюсти: широки. Широките челюсти и заострените уши също са доказателство за арабското влияние на першерона.
- Уши: къси до средни, подвижни, заострени
- Очи: големи, изпъкнали,благородни, добре разположени от двете страни
- Шия: къса до средна на дължина, добре оформена и мощна, с естествена лека дъга, с гъста грива
- Гръб и холка: холката е умерено издадена, а гърбът – къс и често леко вдлъбнат, прав, широк и силен, пропорционален на дължината на шията и височинната на рамената
- Хълбоци: големи и добре закръглени
- Задница: добре развита, силна, дълбока и разлята
- Опашка: в много страни е традиция да подрязват опашката, но това не е официално изискване за породата и дори е незаконно в някои страни.
- Копита: много твърди, добре оформени, големи, кръгли, умерено дълбоки, широки откъм подковата
- Крака: къси и яки. Конят трябва да стои твърдо на предните си крака. Колената са отворени. Глезенът, който е сравнително дълъг и с наклон от около 45 градуса, осигурява по-голяма гъвкавост на краката. Важно е да има добра дължина на плоската кост между коляното и глезена. Ставите в долната част на задните крака са близко разположени, така че върхът на задницата и на глезените да са на една линия.
При тази порода, както и при други товарни коне, мускулите на краката и задницата са особено подчертани, а лекотата и балансът при движение са задължителни за добрите першерони. Нетипично за тежките породи, движението на Першерона е извънредно изящно и елегантно, което се дължи на арабските му предшественици. Затова, ако трябва най-кратко да се характеризира този кон, той е един грациозен тежък кон.
Разпространение и асоциации:
Първоначално във Франция нямало единно име за породата. То се утвърдило със създаване на френската асоциация на першероните през 1883 г. Интересно е, че френските тежковози, които са практически от същата порода като першероните имат отделна племенна книга. В нея конете се записват при правила, не толкова строги като тези, възприети от асоциацията.
В САЩ першероните били внесени за пръв път през 1839 г. от Едуард Харис от Муурстаун, Ню Джърси. Жребците Норманди и Луис Наполеон, които изиграли основна роля за развитието на породата в САЩ, били внесени в Охайо през 1851 г. По-късно Луис Наполеон бил продаден в Илинойс и попаднал в ръцете на фамилията Дюнхем (Dunham), които способствали за създаването на американската асоциация на породата. През втората половина на XIX в. хиляди першерони били внесени в Америка и тази тенденция продължила до Втората Световна Война. Тази порода станала толкова популярна до 1930 г., че при официално правителствено преброяване се оказало, че регистрираните першерони в Америка били 3 пъти повече от всички други тежкотоварни породи, развъждани в САЩ, взети заедно. След Втората световна война и там породата почти изчезнала.
Във Великобритания грациозната порода била внесена в края на Първата световна война. Много фермери, служили в английските военни части във Франция, видели там першероните и били впечатлени от тяхната възприемчивост, активност, сила и умение за работа, както в кални, така и в каменисти твърди терени. Във Великобритания породата била внесена основно за работа. Британското дружество за конете от порода Першерон е създадено през 1918 г. и за 4 години в страната били внесени 36 чистопородни жребци и 321 кобили от Франция.
Представители на породата били внесени в Южна Африка през втората половина на XIX в. Най-голямо влияние за развитие на породата там имат чистопородните коне, внесени от Великобритания. Но първите, записани през 1913 г. в племенната книга на Южна Африка, били от френски произход.
Няма точни данни кога першерони са били внесени за първи път в Австралия. Проучване показва, че те дошли първоначално в страната с политически затворници, изпратени от Канада. Першероните на практика били първите тежкотоварни коне, внесени в Австралия.
Сега Першерон е порода разпространена из целия свят. Създадени са общности във Великобритания и дори Южна Африка. Асоциации за развъждане на породата има не само във Франция, а и в САЩ, Канада, Австралия. Представители на породата има и в България.
