Фиордският кон, или норвежкият фиордски кон (известен в Норвегия като фиординг) е доста ниска, но и много силна порода от планинските региони на Западна Норвегия. Височината му варира от 135 до 150 см, а теглото – от 400 до 550 кг. Въпреки че някои индивиди технически биха го причислили към категория пони, винаги е бил считан за кон независимо от височината.
Като една от най-старите в света, тази порода има дълга история на чистокръвно развъждане без кръстоски с други източници. Смята се, че предците на този кон са мигрирали в Норвегия и са опитомени преди повече от 3000 години. Археологически разкопки на викингски гробници показват, че фиордския кон се отглежда селективно от 2000 години насам.
Характеристики на породата
Породата има своя собствена уникална структура – мускулатура и скелет на тежковоз с малък размер на тялото и по-голяма пъргавост. Вратът е здрав и извит, краката са силни, тялото е компактно и мускулесто. Въпреки малкия си размер този кон е напълно способен да носи голям човек и да тегли тежки товари. Космената му покривка е гладка и лъскава през лятото, а през зимата става по-дълга и вълнеста. Гривата е дълга, гъста и тежка, но обикновено се подрязва между 5 и 10 см, така че да стои изправена, за да се разресва по-лесно, да се акцентира върху силния врат, както и на ивицата, която се простира по цялата дължина на гърба. Същото се отнася и за областта на четките.
Цвят
Всички фиордски коне са в един от петте нюанса на сиво, с тяло в разводнено кремав цвят, златисто или жълто-кафяв оттенък с по-тъмни участъци (обикновено черни или тъмнокафяви) по краката. Характерни са и т. нар. „примитивни белези“ – тъмна гръбна ивица и по-рядко тъмни хоризонтални ивици по краката, особено предните, а понякога и една или повече тъмни напречни ивици на холката. Представителите на породата имат и малки кафяви петна над очите, както и по бедрата. Ушите са с по-тъмни очертания и върхове. Повечето имат черна или тъмна ивица в гривата, опашката и перчема, с по-светли косми по външната страна, което дава двуцветния външен вид, необичаен за другите породи.
Сиво-кафявият цвят сам по себе си е доминантен белег. Поради факта, че всички фиордски коне са такива, те са хомозиготни (с еднакви алели за цвят в хромозомите), което е доказателство за чистотата на произхода им. Няма проведено конкретно изследване върху цветовото покритие на тази порода, но двуцветните грива и опашка са уникална характеристика, рядко срещана при други коне със сиво-кафяв цвят. При другите породи този белег се смята за минимална проява на гена за цвят „рабикано“.
За незапознатите с породата петте цветови варианта са трудно различими, освен ако не застанат един до друг едновременно. Разликата явно се базира отчасти на терминологията в норвежкия език, която била установена през 1922.
Употреба
Стотици години наред в Западна Норвегия фиордският кон и неговите предшественици са ползвани като стопански животни. Той е достатъчно силен за тежка работа като оран или теглене на дървени трупи и в същото време е достатъчно лек и бърз за езда и впряг. Днес е любимец в норвежките ездови и терапевтични училища, тъй като благият му нрав и малкият размер го правят подходящ за работа с деца и инвалиди. Използва се и за спортна и уестърн езда. Способността му да се справя добре на труден терен му е донесла успехи от най-високо ниво в конкур ипика и обездката. Изключително добри във впряговете, фиордските коне биват използвани както в състезания, така и в туристическия бранш за транспорт. През Втората световна война са използвани в планинските местности, а по време на продоволствената криза в Холандия (1944–1945) са служили и за храна.
Регистри
От 1981 г. родословието и чистотата на породата се проследява в САЩ от Норвежкия регистър на фиордския кон, а в Канада имат местна асоциация.
В хералдиката
Породата служи за герб на 2 общини, Глопен и Ейд, в родната си държава.
Отличителни белези
- Силна структура
- правилни пропорции
- сиво-кафява козина
- тъмна ивица от челото до опашката
- къса изправена грива
- тъмни върхове на ушите и тъмни хоризонтални ивици на краката.
