Космената покривка и кожата регулират температурата на тялото. Мастните жлези смазват кожата и космите и правят телесната покривка водонепроницаема. Затова на пасището конете не се почистват, но в конюшнята това е необходимо. Върху кожата на работните коне се образува слой, смесен с пот и прах, който не позволява тя да диша и става податлива на инфекции, най-често гъбични.
За почистване на козината се използват чесало и четка. В топло време силно замърсеният кон се къпе с течаща вода, гъба и домашен, катранен или глицеринов сапун, или шампоан. През зимата се използват специални шампоани и балсами за сухо почистване.
За гривата и опашката са нужни рядък гребен, специален шампоан и ножица. Първо се измиват и подсушават, след това може да се подстрижат. Накрая може да се направи прическата.
При изложби и продажби гривата се сресва на дясната страна, тъй като екстериорът традиционно се демонстрира отляво. Това не винаги е задължително. В стари времена конниците предпочитали гривата да пада наляво, за да могат по-удобно да яхват коня си.
Когато гривата е съвсем чиста, тя трудно се поддава на сплитане. Затова, ако се прави прическа, е добре да не е толкова скоро измита, или се използва специален гел.
При всички породи съществуват традиции в прическата. При арабските коне те се оставят естествено да растат. При някои коне великолепно стои подстрижката, при която гривата е като равна вълна на шията. Така били подстригвани и конете в древна Гърция, а опашките им били скъсявани или връзвани на възел. При повечето спортни коне гривата се оставя с дължина около 10 см. Не се подстригват само главата и зоната под седлото.
Подстригват се и всички стърчащи косми върху ушите. Не се пипат космите вътре в тях, които ги защитават от прах, както и осезателните косми на муцуната. Четките в областта на крайниците при някои породи също се подстригват. За подстригването се използват ножици от тъмна стомана с тъпи закръглени краища, защото животните се боят от остриетата, които проблясват покрай очите им.
Едно от първите неща, които се набиват при оглед, това е зле поддържана и рядка опашка. Ако е замърсена, е честа причина за сърбежи в областта на корена. Особено внимание се обръща при измиването ú. Коренът се масажира с мека четка или гъба и сапун и добре се изплаква, тъй като космите там са доста гъсти и водата и сапунът може изобщо да не стигнат до кожата. Опашката добре се подсушава, даже и в топло време. Реши се внимателно само след като е напълно изсъхнала. При грубо разчесване падат много косми. Отначало се прокарват пръстите на ръката, след това отделни кичури се решат с рядък гребен, като се започва от периферията и постепенно се преминава към корена на опашката.
За копитата също има специални козметични средства – за блясък и яркост на цвета.
