Породата е създадена в конезаводите “Кабиюк” край Шумен и “Божурище” край София (по-късно преместен в конезавода “Ст. Караджа” край Балчик), чрез сложно възпроизводително кръстосване на чистокръвни и полукръвни английски жребци с англо-арабски, арабски, полукръвни и местни кобили. Целта е била да се създаде универсална полукръвна порода, подходяща за условията в страната. Конезаводът „Божурище” е имал за задача да произвежда ездови коне за кавалерията. Независимо от едностранното използване, там се е оформило ценно племенно стадо.
Първоначално (1894 г.) в конезавода „Кабиюк” са били изградени няколко коневъдни секции. Една от най-големите е била секцията на полукръвните коне. В нея са били внасяни от Унгария и Австрия чистокръвни и полукръвни английски жребци, а от Русия и Полша – арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили. Най-голяма роля при създаването на Източнобългарския кон в конезавода „Кабиюк” са изиграли линиите на внесените от Унгария чистокръвни английски жребци Семпитернал (използван като разплодник през 1903–08 г.), Лаудон (използван 1911–15 г.), Козак (използван 1908–17 г.), Емилиен (използван от 1917 г.) и по-късно – линиите на Верешкард, Тихани, Зенгер и Еделкнабе (потомците им се развъждат и до днес), и линиите на полукръвните жребци Бетяр, Фенек, Галион и Фуриозо VІІ. Източнобългарският кон е признат за самостоятелна порода през 1951 г. Той притежава качествата на универсална порода, подходяща за езда и впряг.
При развитието и усъвършенстването на породата през годините са настъпили значителни изменения в ръста. Използваните в началото кобили за разплод са имали височина при холката около 148 см. През първия етап подобрителната работа се е движила много бавно. При напластяването на кръв от чистокръвния английски кон и от полукръвната порода Фуриозо-нордстар ръстът на кобилите се е изменил, а с това са се изменили и качествата им. Голямо изменение в типа на породата се е получило благодарение на прилагането на много строг подбор. Така например само за периода от 1964 г. досега височината при холката от 158 см е достигнала 162 см. С това се е постигнал ръстът на конете от най-изтъкнатите европейски породи (напр. на Тракененски кон). През последните години при работата с племенните стада се допуска вливане на кръв от Чистокръвния английски кон. В момента конете от тази порода се използват главно за класически конен спорт.
Породата е разпространена в цялата страна. Използва се за спорт, любителска езда и селскостопанска работа. По последни данни от 2010. броят им е бил 970.Екземплярите под селекционен контрол са 405.
Рекорди поставени от коне Източнобългарска порода са на коня Блинхули от линията на Бетяр принадлежи рекордът за висок скок на България – 2,05 м Кобилата Везна печели Големия парадубицки стиипълчейз в Чехия през 1970 г.
По тип и екстериор Изочнобългарският кон се доближава повече до ездитните коне, отколкото до конете от породите за комбинирано използване. Повечето животни имат здрава конституция и отлична работоспособност.
- Глава: Средно голяма, стеснена в долната част с добре изразени очни орбити. Прав профил на лицевите и челните кости.
- Ганаши: Широки
- Уши: Нормално развити и добре поставени
- Шия: Права, дълга, добре замускулена и подвижна
- Холка: Висока, дълга, добре изразена. По развитие се доближава до холката на Чистокръвния английски кон.
- Гръб: Средно дълъг, обикновено прав и добре свързан с холката и поясницата.
- Крупа: Леко наклонена и добре замускулена
- Гръден кош: Средно широк, дълбок и достатъчно дълъг.
- Крайници: Високи с добре очертана мускулатура и здрави кости.
- Цвят: Кестеняв, черен, алест, по-рядко сив.
