Конете не са сред местните животни на територията на Австралия и ранните австралийски заселници е трябвало да разчитат на вносни коне и понита, за да могат да оползотворят огромния потенциал на новия си дом. С всяко ново пристигане на имигранти в Австралия са били внасяни коне, като част от тях били понита докарвани от близките острови на Индонезия. До 1920 г. се появило Австралийското пони, а в рамките на 10 години била формирана и племенната му книга. Първата стъпка в еволюцията на Австралийското пони са били малките, но много издръжливи понита от индонезийския остров Тимор, на север от Австралия, чийто внос се увеличил след 1803 г. Възможно е да са били внасяни и други индонезийски понита от островите Сумбава, Сумба, както и Сандалово пони.
Тези понита са имали връзка чрез Монголското пони с ранните примитивни коне – Азиатския див кон и Тарпан. Последвали кръстоски с пустинни коне като Арабски и Берберски. Коне са били внасяни в Австралия и от Южна Африка, като първите са пристигнали през 1788. Всички тези коне и понита са били свикнали на живот на високо надморско равнище, ниски температури и били устойчиви на въздействията на климата. Това са били животните, които са дали началото на породата „оборудвана“ във всички отношения, за справяне с климатичните условия и с наличната храна в местообитанието им. Следователно това са били идеалните животни, с които са били кръстосвани понитата от северното полукълбо, които по природа не са били пригодени за такива условия. В началото на 19 в. са били внасяни арабски коне от Инди , като повечето от тях са били докарвани от Калкута, което географски е било най-удобното индийско пристанище. Очевидно тези коне били толкова пригодени към тропическите условия, колкото понитата на Индонезия. Те обаче били по-големи, по –добри с по-свободни движения и много по-гъвкави. Освен това Арабският кон оставя незаличим отпечатък със своя специален характер и качество, като по този начин подобрява всичко, с което е кръстосан.
Понитата от Обединеното кралство
В същото време австралийците отправили поглед към понитата от „старата страна“. Последвал внос на Ексмурското и Шетландското. Хакне, които по това време били изявен тип кон за дълги пътувания, също са били внасяни, но най-голям принос имало Уелското планинско пони. От този богат набор на породи като самостоятелна порода се появило Австралийското пони. Основните влияния били от страна на Чистокръвните коне и Уелското. За баща основател се счита Уелското планинско пони Dyoll Greylight , син на Dyoll Starlight, „най-красивото пони в целия свят“, чиято майка Moonlight е била описана като миниатюрна арабска кобила. Dyoll Greylight е бил внесен в Австралия през 1911 г. за огромната тогава цена на 1000 гвинеи. В Австралия той бил на същата почит като своя баща и споделя с него титлата „най-красиво пони в света“. Dyoll Greylightе бил купен от Антъни Хорърн, чиято дъщеря платила 21 000 паунда за жребеца Coed Coch Bari, когато Coed Coch, най-големият развъдник в Уелс, престанал да съществува през 1978 г. Bari можел да бъде проследен до Starlight чрез неговия баща Salsbri и дядо му – световно известния Coed Coch Madog. Много други коне са били изнесени за Австралия през 60-те и 70-те год. на 20 в., но кръвта на Starlight остава преобладаваща при тези понита, както и при Австралийското. Австралия продължава да отглежда големи количества от британските местни породи, предимно Уелско пони, като всички са с най-добро качество и имат собствени породни асоциации и племенни книги. В продължение на много години Австралия е била най-важния пазар за британски понита и някога е била и голям вносител на коне от породата Клайдесдейл.
Австралийските развъдчици са създали пони, което се отличава със своите специални качества. Височината може да варира между 1.22 и 1.42 см. Понито има повече общи черти с местните британски понита , отколкото със силно усъвършенстваното Райдинг пони. То има прекрасни кости с къси подбедрици и копита на своите уелски прадеди. Като резултат от влиянието на чистокръвните коне, походката им е отличителна. Конструкцията на предницата, наклонът и разположението на раменете наподобяват тези на много по-голям кон, така че походката е изключително гладка и дълга, което гарантира възхитителна езда за деца.
