Жените по природа са по-гъвкави и с по-подвижни стави, което им позволява плавно да следват движенията на коня, но те много по-лесно могат да паднат от седлото и е по-вероятно да страдат от ставни травми. Жените имат по-голяма сръчност и добри умения с ръцете, което им дава шанс да бъдат по-талантливи и изтънчени с поводите.
Плътността на мъжките стави, мускули и кожа ги прави по-малко чувствителни към движенията на коня, но пък им позволява по-лесно да поддържат правилно положение на тялото по време на езда. Жените притежават 20% от телесното си тегло като мазнини, което им служи като възглавница, изолация и поносимост към студ. Това обаче прави така, че тялото трудно да се охлади в горещо време, по този начин потиска обхвата на движение на жената и може да застраши здравословното й състояние. Телесната температура на жената е по-висока – тя задължително трябва да е загряла, преди да се изложи на горещо време, за да може да започне да се поти, което да доведе до понижаване на температурата й.
По-ниските нива на мастни депа при мъжете ги прави по-подходящи за езда, но 
липсата на уплътнение и изолация правят ездата малко по-неудобна за тях, особено в студено време. Мъжете се потят на по-ниска температура и така охлаждат телата си по-рано.
Жените имат по-леки кости и по-малко сухожилия и ставни връзки, което означава по-лек товар за коня, но повече травми за ездача, особено на коленете. По-тежките мъже са по-тежък товар за коня, но това е добре, когато се работи за скорост или издръжливост.
Жените обикновено са с 8 см по-ниски и с 12 кг по-леки в сравнение с мъжете и по този начин могат да яздят без проблем по-ниски коне. Въпреки това, по-дългите крака на мъжете пасват по-точно около тялото на коня, отколкото при жената. Центърът на тежестта при жените се намира в седалището – между тазобедрените кости. Плътността в тази област може да се окаже 
трудна за начинаещи ездачи да намерят правилната позиция, но пък помага на напреднал ездач да запази стабилна позиция на краката.
Докато при мъжете центърът на тежестта се намира в областта на талията. Резултатът е подвижни крайници: регулирането на краката става лесно, но стабилността се поддържа трудно. Голяма тежест плюс висок център на тежестта може да разбалансира мъжете ездачи.
Жените са по-малко силни и имат по-малък мускулен капацитет. Те са склонни да използват повече психология, а не сила. Силата на мъжа може да го изкуши при надделяването над един кон. Седлата първоначално са били предназначени само за мъже ездачи, а днес все повече жени стават състезателки по конен спорт. Тазът и краката на жените могат да направят някои аспекти на ездата по-трудни за тях, а неподходящото седло може само да увеличи склонността към травми.
Жените имат широк таз, широко поставени седалищни кости и опашна кост. Краката 
на жените са склонни да са с изкривени навътре колене, което им пречи да се отпуснат на бедрата и остават да висят надолу. Бедрата често сочат навън в коляното и при езда сочат напред и нагоре. Поради факта, че опашната кост е зад лумбалните прешлени, жените имат естествено куха долна част на гърба. Младите жени ездачи са склонни да се накланят напред към срамната кост, пред центъра на тежестта, и по този начин гърбът им още повече се хлътва. Изискват се правилно обучение и усилия, за да се поставят седалищните кости под опашната кост и така да се постигне плоскост в долната част на гърба.
Мъжете имат тесен, изправен таз, близко поставени седалищни кости, опашната кост е по-вертикална. Това позволява на краката на мъжете ездачи да обкрачват по-лесно коня. 
Изправеният таз води до по-плосък гръб и по-естествена стабилна позиция. Почти паралелните седалищни кости на мъжа и почти вертикална опашна кост са напълно подходящи за дълбок седеж. Седалищните кости са в състояние да се поклащат свободно напред и назад, за разлика от мускулната сила, която е необходима на жената ездач, за да направи същото.
Трябва да се отбележи, че обобщенията за мъжката и женската анатомия варират в зависимост от индивида. Нужна е оценка от квалифициран инструктор-треньор по отношение на движенията и действията на таза и долната част на гърба, което е от съществено значение, за да се опази здравето на гръбначния стълб и да се подобри ездата.
