Всички настоящи породи коне и понита произхождат от първите диви такива, които са еволюирали като другите животни чрез естествен подбор. Животните наследяват своите физически и умствени характеристики от техните родители. Черти като темперамент, цвят и размер се предават чрез гените. Някои гени са доминиращи, а други рецесивни. Знаем, че доминиращите гени натежават над рецесивните. Това което убягва на мнозина обаче е, че гените могат да се променят спонтанно при случаен процес, наречен мутация. Без мутация видовете остават генетично непроменени за неопределено време. Мутацията позволява на видовете да еволюират, за да се приспособят към променящата се околна среда.
Мутиралите гени на животните водят до физически изменения, които спомагат за съществуването и бъдещото развитие на индивида.
Така и конят се е развивал от животно с размер на лисица, наречено Eohippus, което е съществувало преди около 50 000 000 години. Eohippus е първото животно, което със сигурност може да бъде уподобено на кон и се смята за най-ранния предшественик на коня.
Този малък бозайник е ходил на възглавнички, подобно на куче. Имал е четири пръста на предните стъпала и три на задните, като всеки от тях е завършвал с малък закръглен нокът или копито, като при съвременния тапир. Зъбите му са били по-малки и по-остри от тези на днешните коне, пригодени за неговата диета от меки листа. Eohippus вероятно се е криел от хищниците в подобната на джунгла растителност, вместо да разчита на скоростта си, за да ги надбяга, както съвременния кон, така че неговата козина вероятно е била оцветена подобно на тази на днешните горски животни – различни нюанси на бежовото и кафявото с петна и ивици за маскировка. Горските животни често са добри скачачи и вероятно от този горски предшественик някои съвременни коне са получили своята естествена способност за скок.
Когато различните видове животни и растения еволюирали по време на Миоцена (отпреди 26 000 000 години допреди 7 000 000 години), в Америка и Евразия се развили тревисти равнини. Eohippus отстъпил на Parahippus, по-голямо тревопасно животно, с по-дълга глава и шия. Имал е по-големи, по-силни зъби във формата на призма, вдълбани в челюстта му, които нараствали непрекъснато, за да компенсират износването, причинено от яденето на новата, жилава трева. Също така е имал и по-дълги крака и по-малко пръсти, за да може да бяга от хищници по тревистите равнини.
През Плиоцена (преди между 7 000 000 и 3 000 000 години) се е появил първият предшественик с един пръст – Pliohippus. Той е бил непосредствения предшественик на съвременния кон – Equus.
Equus, към който спадат магаретата и зебрите, се е появил преди около 1 000 000 години. От него са произлезли примитивните породи на коня, от които впоследствие се развиват и съвременните такива.
Прието е, че след отдръпването на ледовете е имало 4 вида еднокопитни от рода Equus: коне в Европа и Западна Азия, магарета и зебри в Северна и Южна Африка и онагери в Близкия Изток. След много проучвания обаче, въпреки големия брой екуиди (equus), по време и след ледниковия период се смята, че домашните коне са произлезли от 3 основни вида: кон на Пржевалски, Тарпан и Горски кон – един от основателите на примитивните коне. Бродел е из Европа преди 1 милион години. Не е бил по-масивен от днешните тежковози и на височина е стигал 152 м;
И все пак, колко породи коне има по света?
Всъщност правилният въпрос е: колко официално признати и регистрирани породи коне има в света?
В един от източниците – DAD-IS – Domestic Animal Diversity Information System (Международна информационна система за разнообразието на домашните животни), има 1396 записа на породи коне. Естествено много от тях се повтарят или имат едвам различими черти. В базата данни има записи, които са почти идентични, поради факта, че са написани на различни езици и непрекъснато се допълват от различни подизточници.
Breeds of Livestock, Department of Animal Science (Департамент по животновъдство Оклахома, САЩ) официално публикува цифрата 217 породи коне.
Според руския институт за еднокопитни животни, конските породи по света са над 2600, но учените обобщават разновидности, които имат близка родствена връзка с конете и могат да бъдат чифтосани с тях. Но това за останалия научен свят е некоректно поднесена цифра, срещу която има силни брожения, описани в дълги научни доклади.
Според българската НАК (Национална асоциация по коневъдство) породите са повече от 200. Нашите експерти обясняват различието в цифрите с непрестанния процес на изчезване, възраждане и новосъздаване на породи коне.
Въпреки усилената работа на различни институти по света, чиято основна дейност е развъждане и селектиране на коне, все още никой не се ангажира официално да посочи колко и какви породи са конете по света.
Генеалогията при различните породи сочи, че развъждането на коне e организиран от хората процес, с цел използването им за различни нужди в различни условия: лов, придвижване, теглене, транспорт, военни действия, спорт, изкуство, развлечение, както и храна.
Всички породи коне са създадени в резултат на кръстосването на различни техни представители с цел подобряване на техните качества, сила, екстериор, издръжливост и характер.
Преди да се разделят по породи, конете са разделени на 4 основни групи:
- Леки коне – тази група включва коне с тегло по-малко от 590 кг. За тях са характерни тънките крайници и по-малките кости. Арабската и Морган породи са представители на тази група.
- Тежки коне – често ги наричат Тежковози. Тяхното тегло достига до тон и триста, но повечето са между 700 и 900 кг. Имат силно замускулени крака, големи кости и типичния за тях благ темперамент. Белгийският тежковоз и Шайър Клайдесдейл са известни представители.
- Понита – тези коне са по-ниски от другите, като обикновено достигат до височина по-малко от 147 см при холката. Техните пропорции и мускулатура са подобни на други породи, но по-малки. Типичен пример за пони е породата Шетланд.
- Диви коне – тези коне, като цяло, са полудиви по природа, не са удомошени и имат непредсказуемо поведение. В САЩ породата, която отговаря на това определение е Мустанг. Конете на Пржевалски също понякога биват класифицирани към тази група.
Въпреки че това са основните групи, според които се разпределят породите, днес има и допълнителни методи за класификация на конете. Един от най-популярните е класификация на база характер.
- Топлокръвни коне – те са най-популярни сред собствениците на коне. Имат благ характер, харесва им да работят и да се състезават. Обикновено ги използват за обездка или свободна езда.
- Коне с гореща кръв – те са енергични, което ги прави по-нервни от другите. Съревновават се помежду си, което ги прави отлични за надбягвания.
- Студенокръвни коне – тези имат спокоен характер, което обуславя използването им за земеделска работа или разходки в природата. Имат големи тела и кости.
Има и други, по-малобройни групи коне, допълващи списъка на определена порода, които не се вписва в познатите ни стандарти на по-големите групи.
- Миниатюрни коне – зрели животни, високи 96 см. Но невинаги възрастни индивиди с тази специфика са понита.
- Коне, различаващи се по походката. Някои леки породи коне се развъждат специално заради походката им. Повечето коне могат да постигнат три стандартни походки: ходом, тръс и галоп. Други обаче, като породата Тенеси Уолкър, имат допълнителна походка, която идва естествено и може да ги причисли към тази група коне.
- Животни, които не са коне. Тези животни имат близка родствена връзка с конете и могат да бъдат чифтосани с тях. В това число са мулетата, катърите, магаретата и зебрите. Поколението на смесените двойки обикновено е стерилно.
Има и коне, които изобщо не могат да се включат към никоя група. Това са конете, които са поколение на домашните коне и коне от линията Пржевалски. Понеже Пржевалски имат 66 хромозома, а домашните имат 64, тяхното поколение ще има 65 хромозома. За разлика от други смесени кръстосвания, тяхното поколение може да се възпроизвежда. Това означава, че всяко поколение от тази комбинация, ще принадлежи към тяхната група.
Трудно е да се преброят колко точно са породите коне, защото много от тях са локализирани на едно място само или произлизат от друга порода. Такива са например сравнително младите породи Арабо-фризиец и Арабо-хафлингер.
Макара и да има разминаване в бройката на различните източници има и едно обединяващо изречение, което казва, че за порода се приемат коне, които са описани, т.е. регистрирани в племенна книга. Тази родословна книга трябва да бъде призната от различни местни и международни организации и се приема за база данни, когато има ясни показатели, описващи признаците и качества на породите. На тази основа могат да се опишат разлики между породите:
- Размер – най-малките породи са около 80 см при холката (мини Шетландско пони), а най-голямите стигат 170 см (Шайър);
- Устройство – конете могат да са много слаби и елегантни (Ахал Теке) и масиви и мускулести (Арденски тежковоз); някои са създадени за скорост, други за сила, трети за чевръстост или издръжливост, но в повечето случаи заради комбинация от някои от тези качества;
- Структура – тежковозните коне притежават високи рамене, което им помага в тегленето на тежки товари, ездитните коне имат полегати рамене, което спомага за по-дългата им мека крачка.
- Темперамент – има породи, чийто темперамент е да бъдат нащрек, чувствителни и избухливи (тези коне са подходящи за състезания по надбягване или поло), нежни, целенасочени и стабилни (идеални за теглене на тежести или за детска езда);
- Цвят на козината – има породи, при които преобладават само няколко цвята, (топлокръвните коне са предимно кестеняви), други са развъдени, за да имат специфичен цвят (Фризийците задължително са черни, Хафлингерите са алести, Пейнт Хорс са пинто), трети могат да бъдат всякакъв цвят, освен един определен (Шетландско пони – всички цветове освен петнисто, Куотър Хорс – винаги с шарени петна и никога едноцветни).
- Походка – някои коне са създадени за галоп, други за тръс, трети са хвалени заради техните особено плавни движения. Развъждани за краткотрайни, но много бързи скорости или за издръжливост.
- Отглеждане – някои имат нужда от храна с много енергия. Те слабеят лесно и са трудни за гледане. Има породи, които се справят добре на бедно пасище и бързо качват килограми. Други пък освен в падок и конюшня, не биха живели и оцелели никъде другаде.
Така че към днешна дата можем само да обобщим, че едни породи коне изчезват, други се възстановяват, а трети се раждат като абсолютно нови и броят им непрекъснато расте. За това спомагат селекционното развъждане, спортът и търговията с коне, които в различни държави по света са се развили до силна индустрия.
